До края си живее с бившата си съпруга и новия й мъж

Геният предсказва масова зараза с вирус няколко години преди смъртта си

Стивън Хокинг, смятан за гений на съвременната наука, удивлява със своята жажда за живот и неизчерпаемия си оптимизъм. На 21 години му откриват неизлечимо заболяване и му дават не повече от 2 години живот, но по някакъв необясним начин той излъгва съдбата и доживява до 76 – умира на 14 март 2018 г. Успява да се ожени два пъти и да създаде три деца. 

За Хокинг като учен се говори много, но за жените и децата му знаем малко. За тях започна да се пише, когато миналата година, по време на пандемията от коронавирус, бяха припомнени предсказанията на учения за бъдещето на планетата. Едно от тях е, че ни очаква гибел в близките сто години и най-вероятната причина за катастрофата ще бъдат изкуствени вируси. Те няма да са оръжие за бактериологична война или плод на заговор, а пропуск на учените. По време на генетични експерименти и разработка на антибиотици е възможно да възникне болест, която бързо да обхване цялото човечеството, и да не успеем да открием лекарство за нея.

Семейството

Хокинг е роден в семейство на интелектуалци, които не обръщат особено внимание на материалните неща. Баща му е специалист в областта на тропическата медицина, майка му е икономист. И двамата са възпитаници на Оксфорд, където е предначертан и пътят на сина им. Не живеят богато, в старата им къща винаги е хладно поради икономии и ако на децата (Хокинг има две сестри и един осиновен брат) им е студено, родителите просто ги съветват да се обличат по-топло. 

Колкото и да е чудно, притежателят на гениален ум Стивън Хокинг е доста небрежен в учението – не ходи на лекции, влиза в конфликт с преподавателите и като следствие получава лоши оценки, колкото и добри да са работите му. Един от професорите му дори казва, че от това момче нищо няма да излезе. 

Болестта

В най-хубавите си младежки години Хокинг получава страшна диагноза – амиотрофична латерална склероза, известна още като болест на Шарко и болест на Лу Гериг. Това е неизлечимо неврологично заболяване, чиято перспектива е прогресивна атрофия на мускулите, парализа и смърт. 

Движенията на младежа стават небалансирани, започват припадъци, след които дълго не може да се опомни и дори не знае къде е. Отначало се опитва да скрие от семейството плачевното си състояние, но скоро това става невъзможно. Когато научава, че му остават само две години, Стивън се затваря в себе си, не иска да общува с никого и, общо взето, се готви да умре. Но Джейн Уайлд, негова съученичка и приятелка, има други планове. Тя прекрасно знае за болестта му, но това не я плаши. 

През 1965 г. двамата сключват брак, не без съдействието на баща му Франк. Той уверява Джейн, че болестта прогресира, но не се предава по наследство, а това означава, че трябва колкото може по-скоро да се оженят и да имат деца. Франк намеква и че Стивън скоро няма да може да изпълнява съпружеските си задължения.

Жена и болногледачка

Така Джейн става съпруга, приятелка и лична асистентка на Хокинг. Трудно е да си представим нейния героизъм. Тя трябва да го мие, храни, слага в инвалидния стол и понякога да го носи на ръце, пише Джейн в своите мемоари. Въпреки прогресията на болестта, тя успява да роди три деца от мъжа си – син Робърт през 1967 г., дъщеря Луси през 1970-а и още един син – Тимъти, през 1979 г. 

След раждането на третото дете в семейството започват сериозни проблеми поради напредването на болестта. Джейн решава, че трябва да намери нов мъж, който да се погрижи за нея и децата в случай, че Стивън се спомине. Планът й проработва – започва роман със семейния приятел Джонатан Джоунс, органист и ръководител на хора, в който тя пее.  Джонатан отдавна е влюбен в нея. 

В интерес на истината, Джейн не изоставя съпруга си. Тя остава да живее с него, а Джоунс се премества да живее в дома на Хокинг. Самият учен съдейства за тази връзка. Когато един ден Джонатан решава, че причинява неприятности на Джейн и се изнася, Стивън, виждайки колко страда съпругата му, отива при него и го уговаря да се върне.

По-късно Джейн довежда вкъщи асистентка на име Илейн Мейсън, за която Хокинг се жени година след развода им, така че резултатът е едно на едно.

Потомството

След смъртта на Хокинг негов наследник става големият му син Робърт. Той не обича публичността и за него не се говори много. Отначало иска да е физик като баща си, но в един момент се увлича по програмирането, което изучава, естествено, в Оксфорд. Работи в „Майкрософт“ и живее в Сиатъл с жена си Катрин, сина и дъщеря им.

Луси Хокинг също учи в Оксфорд, но не точни науки, а френски и руски език. Изучава и международна журналистика в Лондонския градски университет, но разбира, че писането на статии е само подготовка за това, което иска да бъде - писателка. Дъщерята на Хокинг активно се занимава и с благотворителност – тя поддържа организации на инвалиди и е патрон на център за изследване на аутизма. Второто не е случайно – нейният единствен син Уилям е с тази диагноза. 

Най-голямата загадка е Тимъти. Има съмнения дали той е син на Стивън Хокинг. Дори майка му Джейн не е сигурна в това, но яростно опровергава всякакви слухове, включително в мемоарите си. Самият учен е уверен в бащинството си. 

Тимъти е единственото изключение във фамилията – той учи френски и испански език не в Оксфорд, а в Бирмингамския университет. Работи в лондонския офис на корпорацията „Лего“. За личния му живот не се знае нищо, освен че е ерген.