Нов проект, роден в дните на безтеатрие

“Виктория” е монодрама за опустошителните последствията за насилена жена, която не е подкрепена от майка си

“Виктория” е новият театрален проект на режисьора и драматург Йордан Славейков, познат ни с брилянтната пиеса “Паякът”. Той се ражда по време на пандемията, когато почти всички сценични артисти бяха въдворени в света на безработицата и безпътицата.

“По време на пандемията спря и моят вътрешен свят на творец. Но разбрах, че мога да се възстановя, само ако работя. Свободни артисти се организирахме в групи, излъчени бяха преговарящи с Министерство на културата, с тяхна помощ държавата забеляза сектора. Бяха издействани субсидии за проекти, социални стипендии, а аз лично успях да напиша и пиесата си “Виктория”, споделя Йордан Славейков.

Самата история може да влезе в новия жанр “пандемична монодрама”, защото историята на единствения персонаж достига своя катарзис по време на коронавирусните времена.

Виктория е рожба на пандемията, неуспяла куклена актриса на 40 години от малко провинциално градче. Тя се отказва от театъра, но се връща на театрална сцена, защото има какво да доразкаже. Нейната лична история е шокираща в много аспекти. Тя няма за цел да впечатлява никого, макар привидно да е скандална - намесени са изневери, страсти, похот, насилие. Цялото действие в монодрамата е отчаян опит на една жена да се разбере с майка си. Времето я провокира да го направи.

“Конфликтът майка-дъщеря много ме е занимавал. Аз съм на мама детето и съм виждал колко трудни са били отношенията на майка ми и сестра ми. Говорил съм с редица мои приятелки и колежи, огромен процент от тях са имали нелесни отношенията с майките си”, казва режисьорът.

Самият проект на автора е творческа провокация, защото я поставя едновременно на осем виртуални сцени. Йордан споделя, че въпреки на онлайн сцената да му липсва характерното за хилядолетния театър човешко присъствие, то пандемията го е провокирала като творец да мисли по нов начин.

Осем професионални актриси от осем различни държави - Северна Македония, Беларус, Грузия, Русия, Латвия, Украйна, Швейцария, Великобритания ще заснемат с видеокамери монолози от пиесата. С някои от актрисите режисьорът се познава лично или е работил на сцена, други са му били препоръчани от колеги. Славейков участва в превода и редактирането на някои от текстовете от “Виктория”, също и ще дава режисьорски задачи върху избраните монолози. Заснетите откъси и видео визитки на актрисите ще бъдат публикувани в социалните платформи фейсбук и инстаграм. Отделните монолози на осем езика ще бъдат подредени хронологично, монтирани и субтитрирани в едно общо видео с творческа последователност и съответно публикувани в YouTube.

След като стане факт онлайн, монодрамата “Виктория” ще бъде поставена на българска сцена с популярна българска актриса.

“Виктория” е един от артистичните проекти, получили финансиране по време на пандемията от Национален фонд “Култура” и извънредната сесия на програмата му “Творчески инициативи”.

Режисьорът Йордан Славейков:

Жената често е поставяна в позиции на зависимост

 Изричането на думата “не” е тънката червена линия, която не бива да бъде преминавана

- Защо избра темата за насилието?
- Защото насилието над жени не спира. Не само в България, а навсякъде по света. Жената често е поставяна в позиции на зависимост по социално-родови, етнически, религиозни причини. Най-често мъжете упражняват насилие над жените. Избрах друга гледна точка в монодрамата си. Какво се случва, когато най-близкият човек на жената - майката, мислейки и вярвайки, че прави най-доброто за детето си, вреди. И в настояването си, че нейното добро е единственото добро, забравя да обича дъщеря си.

- Кое е насилие?
- Всяко действие, жест, дума, извършено против волята на получателя на думата, жеста, действието. Всяко насилие на човек над човека е престъпление.

- Любовта, а най-вече сексът, често е игра на желание и отказ. Къде е границата, която наричаме насилие?
- Любовта и сексът могат и се случват по пътя на най-малкото съпротивление. Любовта и сексът могат и да са игри, разбира се, игри на ума или игри на тялото. Границата е ясна. Изричането на думата “НЕ” е тънката червена линия, която не бива да бъде преминавана.

- Защо родителят мълчи, когато виждат, че са насилвани?
- Родителят, особено в по-малките населени места мълчи заради срам. Срам от това, че не успял да провиди идващото насилие, да го предотврати, мълчи и заради вездесъщото “какво ще кажат хората”. И така гарантира на детето си последващо унижение, не го спестява.

- Какво би казал на майките, които не намират подход към дъщерите си? 
- Да не спират да опитват. Да не се отказват да ги обичат, дори и да не ги разбират. И никога да не забравят, че бъдещите деца не са молили за живота си. Тук са по решение и по избор на родителите си.

- А на дъщерите, които не могат да обичат майките си?
- Дъщерите, които не могат да обичат майките си, не бива да забравят, че майките им са техни майки за първи път, че няма училище за бъдещи родители. Да свикнат, че майките им мислят основно за доброто на децата си. Но да отстояват своето виждане за това кое е добро и кое не за тях самите.

- Любовта ли е панацеята за всички проблеми в отношенията между хората?
- Няма друга. Любовта е единствената. Лекарството на всички лекарства.

- Режисьорът е тиранин, защото държи на дисциплина и има цел, така ли е?
- Не. Категорично не. Режисьорите-тирани са отживелица. Режисьорът трябва да поддържа работната среда, да ръководи процеса, и да не го превръща в битка. А да знае какво иска, и как го иска от актьорите.

- Защо точно осем актриси, има ли символика? 
- Няма символика. Това са актриси, които лично познавам, или които са ми препоръчани от колеги.