Много хора работят за себе си, като упражняват свободна професия или са занаятчии. Затова в рубриката на „Труд” „Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какви осигуровки дължат, когато ползват отпуска по болест, и сроковете за внасянето им.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество „Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). От края на месец май дружеството е част от международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната Агенция за Приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и внучка.

Самоосигуряващо се лице (адвокат) е осигурено за всички осигурени рискове. Поставен е въпросът: какви осигуровки трябва да плаща за период, в който ползва отпуск по болест. Ако за съответния месец трябва да внася осигуровки за отработени дни и за временна неработоспособност, може ли да преведе вноските от един и същ вид с едно платежно нареждане, т.е. да внесе здравни вноски на двете основания с общ платежен документ.

Права и задължения

На основание чл. 4, ал.3, т.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл.4, ал.4 от КСО).

Лицата по чл.4, ал.3, т.1 от КСО са самоосигуряващи се по смисъла на чл.5, ал.2 от КСО и се осигуряват по ред, определен в Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ). Задължението им да се осигуряват възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.

Осигурителните вноски за тези лица са изцяло за тяхна сметка и се внасят авансово върху месечен доход между минималния и максималния осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година. Окончателният размер на осигурителния им доход се определя по реда на чл.6, ал.9 от КСО - за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), като този доход не може да бъде по-малък от минималния и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.

Самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за по-високия осигурен риск, включващ и общо заболяване и майчинство, не внасят осигуровки за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете, поради което в тези случаи месечният осигурителен доход се определя пропорционално на отработените дни (арг. от чл.3, ал.3 и чл.4, ал.1 от НООСЛБГРЧМЛ).

Лицата, родени след 31 декември 1959 г., внасят задължително осигуровки и за допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) в универсален пенсионен фонд, които се определят на база доходите, върху които се дължат осигуровки за държавното обществено осигуряване (чл. 127, ал.1 и чл. 157, ал.6 от КСО).

Здравното осигуряване на лицата по чл. 4, ал.3, т.1 от КСО се провежда по реда на чл.40, ал.1, т.2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Те се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се лица и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т.3, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл.6, ал.9 от КСО.

Осигуровки по време на болест

Самоосигуряващите се лица (вкл. със свободна професия), когато са в периоди на временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане, отпуск за отглеждане на малко дете по реда на чл. 164, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда (КТ) и отпуск при осиновяване на дете до 5-годишна възраст по реда на чл. 164б, ал. 1 и 5 от КТ, внасят за тези периоди здравна вноска в размер, равен на дължимата част от вноската, която е за сметка на работодателя (4,8%), определен върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съответно за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители.

Плащане

Самоосигуряващите се внасят дължимите авансово осигуровки за ДОО, ДЗПО и здравно осигуряване до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се дължат. Окончателните осигуровки се внасят в срока за подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.

Едноличните търговци, регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители и лицата, упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност на основание на регистрация, внасят осигуровките по сметка на компетентната териториална дирекция (ТД) на НАП поотделно за всеки месец, като в документите за внасянето им се попълва ЕГН, ЛН, ЛНЧ или служебен номер, издаден от НАП на лицето. Лицата по чл.4, ал.3, т. 1, 2 и 4 от КСО, осигурени само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, могат да внесат авансово дължимите месечни осигуровки върху избрания осигурителен доход за определени от тях периоди през календарната година (чл.3, ал.5 от НООСЛБГРЧМЛ).

Редът за внасяне на осигуровки е регламентиран в Наредбата за реда за избор на осигуряване, внасяне и разпределяне на задължителните осигурителни вноски, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите” и за обмен на информация. Съгласно чл.4, ал.1 от наредбата, работодателите, осигурителите, самоосигуряващите се и лицата по чл.4, ал.9 от КСО внасят задължителните осигуровки чрез банка, пощенски оператор или други платежни институции, лицензирани за предоставяне на платежни услуги по безкасово плащане в България, като в платежните документи вписват съответно ЕИК по БУЛСТАТ/ЕИК на търговеца, единен граждански номер/личен номер/личен номер на чужденец (ЕГН/ЛН/ЛНЧ), служебен номер, издаден от НАП. Безкасовото плащане се извършва чрез терминално устройство ПОС с платежна карта или чрез банка с платежно нареждане (вносна бележка) за плащане към бюджета.

Внасянето на всеки вид осигурителни вноски до започване на принудителното им събиране, се осъществява по съответния код за вид плащане и предвидената за всяко едно задължение банкова сметка в компетентната ТД на НАП, а именно:

По банковата сметка за приходите на централния бюджет - за данъци и др. задължения за централния бюджет (код за вид плащане 11000);

По банковата сметка за приходите на НОИ - задължителни осигурителни вноски и лихви върху за социалноосигурителните фондове, администрирани от НОИ (код за вид плащане 551111);

По банковата сметка за приходите за НЗОК - за здравни вноски и лихви върху тях за бюджета на националната здравноосигурителна каса (код за вид плащане 561111);

По банковата сметка за осигуровките за допълнително задължително пенсионно осигуряване и лихви върху тях, включително за фонд „Пенсии” в размера на осигурителната вноска за универсален пенсионен фонд за лицата по чл. 4б от КСО (код за вид плащане 581111).

В конкретния случай

Доколкото за вноските за здравно осигуряване е предвидена само една банкова сметка, кодът за вид плащане за тези задължения е един и същ и срокът за внасяне на здравните вноски за отработените дни и за дните във временна неработоспособност е еднакъв (25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят), няма пречка общата сума на задълженията за здравни вноски за месеца да се преведе с един платежен документ. В данъчно-осигурителната сметка постъпилата сума ще се обвърже със съответния вид задължение, при спазване на реда за погасяване по чл. 169, ал. 4 и 5 от ДОПК.