Много хора са съдружници и участват в управлението на няколко фирми. Затова в рубриката на “Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за осигуряване в тези случаи. Допълнително разглеждаме случая с издаване на фактури от получателя по доставка или т.нар. самофактуриране.

Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и внучка.

I Осигуровки на съдружници в две дружества

Гражданин е съдружник в “X” ООД и упражнява дейност в дружеството. Всеки месец дружеството подава декларация образец №1 и внася задължителни осигуровки за него като самоосигуряващо се лице. Гражданинът е съдружник и в “Y” ООД и смята да започне да упражнявате дейност като самоосигуряващо се лице и в това дружество. Поставен е въпросът трябва ли “Y” всеки месец да подава декларация образец №1, след като човекът се осигурява в “X”.

Гражданин е съдружник в “X” ООД и упражнява дейност в дружеството. Всеки месец дружеството подава декларация образец №1 и внася задължителни осигуровки за него като самоосигуряващо се лице. Гражданинът е съдружник и в “Y” ООД и смята да започне да упражнявате дейност като самоосигуряващо се лице и в това дружество. Поставен е въпросът трябва ли “Y” всеки месец да подава декларация образец №1, след като човекът се осигурява в “X”.

Кръгът на лицата, подлежащи на задължително социално осигуряване е определен в чл.4 и 4а от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Обвързването на осигуряването с полагане на труд е въведено с чл.10 от КСО, съгласно който, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 и за който са внесени или дължими осигуровки, и продължава до нейното прекратяване.

Съгласно чл.4, ал.3, т.2 от КСО, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл.26, ал.7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

По свой избор, лицата по чл.4, ал.3, т.1, 2 и 4, могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл.4, ал.4 от КСО).

Извършваната от самоосигуряващото се лице - съдружник в търговско дружество трудова дейност се различава по своя характер от дейността по управление и контрол на търговско дружество. Затова в КСО са предвидени отделни, самостоятелни основания за осигуряване на лицата, упражняващи тези две различни дейности. Въпросните основания са съответно чл.4, ал.1, т.7 и чл.4, ал.3, т.2 от кодекса.

Следователно, ако освен дейността си като самоосигуряващо се лице, гражданин извършва дейност и по управление и контрол на дружество, за която му е изплатено, начислено или определено възнаграждение, следва да се има предвид и чл.4, ал.1, т.7 от КСО.

Съгласно тази разпоредба, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица са управителите и прокуристите на дружества, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети.

По силата на чл.2, ал.3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), самоосигуряващите се, които извършват дейности на различни основания, внасят авансовите си вноски за едно от основанията по избор на лицето. Промяната на основанието или идентификационния код, по който се провежда осигуряването, се декларира по реда на чл.1, ал.2. Разпоредбата гласи, че при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация по образец до НАП в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.

Следователно в 7-дневен срок от започване на дейността като самоосигуряващо се лице - съдружник във второто дружество, то следва да подаде декларация за самоосигуряващо се лице ОКД-5.

Редът за подаване на декларации е регламентиран в Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите. Според чл.2, ал.1 от Наредбата работодателите, самоосигуряващите се или упълномощени от тях лица подават в НАП декларация образец №1.

В Наредбата не е предвидено, самоосигуряващи се, извършващи дейност като такива в няколко дружества и избрали да се осигуряват на едно от основанията, по силата на чл.2, ал.3 от НООСЛБГРЧМЛ да подават декларация образец №1 за всяко от тях. В Наредбата има изрична норма, регламентираща хипотезата, в която лицата са осигурени на повече от едно основание по чл.4 от КСО. В този случай и съгласно чл.3, ал.9 от Наредба № Н-8, за лицата, осигурени на повече от едно основание по чл.4 КСО, се подават декларации обр. №1 и в случаите, в които на едно от основанията осигуровките са внесени върху максималния месечен осигурителен доход.

Ал.9 не се прилага за лицата, които са осигурени на основание чл.4, ал.1 от КСО за пълен месец върху максималния месечен осигурителен доход и са:

1. получили възнаграждение за работа без трудово правоотношение за същия месец или;

2. самоосигуряващи се лица, упражняващи трудова дейност, и са избрали да се осигуряват само за инвалидност поради общо заболяване за

старост и за смърт.

II Фактури от получателя по доставката

Дружество предлага товарен автомобилен транспорт. Има договор за работа с фирма X със споразумение за самофактуриране. На електронната поща се получават фактури с текст “вашите самоиздадени фактури” за всеки извършен курс. Поставени са въпросите: Трябва ли в дневниците на дружеството да се включват така издадените фактури с номерация, различна от тази на дружеството или трябва да се издава българска фактура и тя да се включи в дневника за продажби? Ако трябва да се издава българска фактура, тя за всеки курс ли се издава или може да е обобщена за месеца?

Дружество предлага товарен автомобилен транспорт. Има договор за работа с фирма X със споразумение за самофактуриране. На електронната поща се получават фактури с текст “вашите самоиздадени фактури” за всеки извършен курс. Поставени са въпросите: Трябва ли в дневниците на дружеството да се включват така издадените фактури с номерация, различна от тази на дружеството или трябва да се издава българска фактура и тя да се включи в дневника за продажби? Ако трябва да се издава българска фактура, тя за всеки курс ли се издава или може да е обобщена за месеца?

В чл.113, ал.11 от ЗДДС е предвидено, че фактура или известие към фактура от името и за сметка на данъчно задълженото лице - доставчик, може да издава и получателят по доставката, ако има споразумение между двете страни и при условие, че е налице процедура за приемане на всяка фактура или известие към фактура от данъчно задълженото лице, доставящо стоките или услугите.

В чл.79б от ППЗДДС се регламентира горната възможност, когато доставчик и получател са в различни държави членки. Когато получателят издава фактура или известие към фактура от името и за сметка на данъчно задълженото лице - доставчик, и получателят и доставчикът са данъчно задължени лица, единият от които е установен на територията на страната, а другият - в друга държава членка, документирането на доставката се извършва по правилата на държавата членка, където е мястото на изпълнение на доставката.

По смисъла на ал.5 от същата норма, при доставка на услуга с място на изпълнение на територията на друга държава членка, когато и получателят е установен на територията на друга държава членка, документирането на доставката се извършва по правилата на законодателството на държавата членка, където е мястото на изпълнение на доставката.

Предвид това, издадените от чуждестранния получател фактури за осъществените от дружеството - доставчик транспортни услуги се считат за данъчни документи по смисъла на чл.112, ал.1 от ЗДДС и следва да се отразят в дневника за продажбите по чл.124 и в справката-декларация по чл.125 за данъчния период, през който са приети от доставчика.

В допълнение, доколкото е налице хипотезата на чл.21, ал.2 от ЗДДС при доставката на транспортни услуги, заедно със справката-декларация следва да се подава и VIES-декларация за този данъчен период.

В ЗДДС и ППЗДДС не е предвидена възможност да се издават фактури и от доставчика в случаите на самофактуриране по чл.113, ал.11 от ЗДДС, във връзка с чл.79б, ал.5 от ППЗДДС.

Отговорите четете в броя на вестник "Труд" в четвъртък.