Димитрина Захаринова е управляващ съдружник в одиторско дружество “Захаринова Нексиа” ООД (www.ZaharinovaNexia.com). Дружеството е част от международна одиторска мрежа Nexia international. Преподавател е във Висшето училище за застраховане и финанси в гр. София. Била е Директор на Националната агенция за приходите град София, съветник в ДАНС, както и директор на дирекция в Агенцията за държавна финансова инспекция. Регистриран одитор и данъчен консултант. Има двама сина, внук и две внучки.

В настоящата пандемия от Covid-19 някои малки фирми избират временно да преустановят дейността си. Затова в рубриката на “Труд” “Данъчна консултация” представяме позицията на НАП за това какъв е редът за плащане на осигуровки в този случай.

Самоосигуряващо се лице - собственик на еднолично търговско дружество с основна дейност маникюр и козметични услуги, осъществява дейността си в собствено студио за красота. В дружеството има назначени по трудов договор две лица - маникюрист с основен трудов договор и козметик на втори трудов договор. Заради пандемията от коронавирус дружеството взема решение да не работи за определен период от време. Работниците са поискали ползване на неплатен отпуск за 30 работни дни и такъв им е разрешен от управителя на дружеството. Във връзка с изложеното поставяте следните въпроси:

1. Възможно ли е собственикът на дружеството в качеството си на самоосигуряващо се лице да подаде декларация за прекъсване на трудова дейност при условие, че в дружеството има назначени на трудов договор лица, които са в неплатен отпуск?

2. При условие, че собственикът на дружеството е подал декларация за прекъсване на дейност като самоосигуряващо се лице и междувременно някой от наетите работници, ползващи неплатен отпуск, представи болничен лист, как следва собственикът да процедира в качеството си на работодател?

I Кога е задължително внасянето на осигуровки

Обвързването на осигуряването и полагането на труд е основополагащо за държавното обществено осигуряване (ДОО). Това произтича от разпоредбата на чл.10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), която гласи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 от кодекса и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ.

За целите на осигуряването достатъчно е упражняването на трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 от КСО от лицето, за да възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски за него.

На основание чл.4, ал.3, т.2 от КСО лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл.26, ал.7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, подлежат на задължително обществено осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт при упражняване на трудова дейност в това качество. По свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство - чл.4, ал.4 от КСО.

Лицата по чл.4, ал.3, т.1, 2-4 от Кодекса за социално осигуряване, които упражняват трудова дейност, са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл.5, ал.2 от КСО.

Редът за осигуряване на самоосигуряващите се лица е уреден с Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).
Задължението за осигуряване за самоосигуряващите се лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец (обр. ОКД-5) от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството - чл.1, ал.1 и 2 от НООСЛБГРЧМЛ. Под израза “всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице” в текста на цитираната разпоредба следва да се разбират дейностите, изброени в чл.4, ал.3, т.1, т.2 и т.4 от КСО. Този срок за подаване на декларацията се отнася само до наличието на посочените обстоятелства.

II Възможност за прекъсване на дейността

Поради императивния текст на чл.10 от КСО преустановяването на трудовата дейност е едно от абсолютните условия за отпадане на задължението за осигуряване на лицето. Ето защо законодателят е предвидил в чл.1, ал.2 от НООСЛБГРЧМЛ самоосигуряващите се лица да декларират прекъсване на трудовата си дейност с подаване на декларация по утвърдения образец (ОКд-5).

В заключение следва да се отбележи, че обстоятелствата по упражняването на трудова дейност от лицата по чл.4 от КСО се установява за всеки конкретен случай в хода на административното производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Органите по приходите, на основание чл.4 от ДОПК, осъществяват производството самостоятелно и независимо, като действат само въз основа на закона.
Необходимо е да имате предвид, че гореизложеното касае лицата имащи качеството на самоосигуряващи се по смисъла на чл.5, ал.2 от КСО, осигуряващи се по реда на чл.4, ал.3, т.1-4 от КСО.

Управителят на търговско дружество не попада в кръга на самоосигуряващите се лица поради което няма задължение да подава декларация за обстоятелствата по реда на чл.1 ал.2 от НООСЛБГРЧМЛ.

III Правила за здравно осигуряване при временна неработоспособност

По отношение на здравното осигуряване на наетите лица, ползващи неплатен отпуск, е необходимо да се има предвид следното:

Съгласно чл.40, ал.1, т.1, б.”б” от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), за лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание, вноската се определя върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Вноската е изцяло за сметка на осигуреното лице - когато неплатеният отпуск е по негово желание, и за сметка на работодателя - когато неплатеният отпуск е за отглеждане на дете или поради производствена необходимост и престой. Вноската се внася чрез съответното предприятие или организация до 25-о число на месеца, следващ този, за който се отнася.

За лицето по втори трудов договор, което е в неплатен отпуск, ако за същия период е осигурен при основния работодател, здравноосигурителни вноски на основание чл.40, ал.1, т.1, б.”б” от ЗЗО не се дължат.

В случаите на представяне на болничен лист от наетите лица задължение на дружеството като работодател в качеството му на осигурител е да изплати на осигуреното лице за първите три работни дни от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение - чл.40, ал.5 от КСО.

Освен това, съгласно чл.40, ал.1, т.5 от ЗЗО, за лицата във временна неработоспособност поради болест се дължат здравноосигурителни вноски върху минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната календарна година. За настоящата 2020 г. минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лице е в размер на 610 лв. Вноските са за сметка на работодателя и са равни на дължимата от него част от вноската, като се внасят до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. За възнаграждението по чл.40, ал.5 от Кодекса за социално осигуряване осигурителните вноски се дължат по реда на чл.40, ал.1, т.1 от ЗЗО.