Удрят търговски дружества с изненадващи промени

„Лукойл” ще трябва да даде гаранции до 300 млн. лв., вместо сегашните 30 млн. лв.

Компанията може да остане без лиценз

Повишаване на цените на горивата ще бъде реалният ефект от предложени нови изисквания към данъчните складове, които са вкарани в парламента с промени в Закона за здравето.

Това гласи становище на Българската стопанска камара (БСК), което е внесено в правната комисия към парламента. Поскъпването на горивата ще се отрази на всички стоки и услуги и в крайна сметка ще забави възстановяването на икономиката, посочват от БСК. Внесените промени в Закона за здравето ще бъдат обсъдени днес на второ четене от правната комисия.

В какво всъщност се състои проблемът. Внесените в парламента &18 и &19 от преходните и заключителни разпоредби от промените в Закона за здравето не са свързани по никакъв начин със здравето на хората, а се отнасят конкретно до данъчния склад на „Лукойл-България” - нефтопродуктопровод от Бургас до София и свързаните с него бази Илиянци, Ихтиман, Ветрен, Пловдив, Стара Загора и Карнобат. Данъчният склад ще бъде разделен на няколко различни данъчни склада, един или няколко от които би бил самият нефтопродуктопровод. Това ще наложи издаването на повече банкови гаранции за обезпечаване на държавните вземания. С оглед на обемите на преминаващите през тръбата горива всяка гаранция ще трябва да бъде в максималния размер от 30 млн. лв., вместо една банкова гаранция от 30 млн. лв., както е в момента. След разделянето ще има най-малко седем гаранции, но е възможно и да са повече, тъй като законопроектът е неясен, пише в становище на „Лукойл-България”, което е внесено в правната комисия.

Най-малкият размер на обезпечението ще бъде 210 млн. лв., а при друго тълкуване от митниците, може да е дори до 300 млн. лв. Едва ли има банка, която може да предостави подобно обезпечение. Това означава, че най-вероятно ще е необходимо решение на ниво банкова група, което изисква много време. Като най-парадоксалното е, че тези гаранции ще се дават поне седем пъти за едно и също гориво, което тръгва от Бургас и стига до София. Всяко едно действие, което е трябвало да се върши веднъж, ще трябва да се върши седем, ако не е повече пъти. Новите данъчни складове ще изискат и повече контролни уреди - на входа и изхода на нефтопродуктопровода към всяка от базите по неговото протежение. Това са много сериозни допълнителни разходи. Всеки от данъчните складове ще трябва да има и своя автоматизирана система за отчетност, която трябва да се плати, изработи и въведе поотделно.

Предложените промени противоречат и на европейските директиви. „Данъчен склад” според общностното законодателство е „място, където акцизни стоки се произвеждат, преработват, държат, получават или изпращат под режим отложено плащане на акциз от лицензиран складодържател”. От това определение става ясно, че данъчният склад винаги е място. Както и да тълкуваме нормативния акт, не можем да кажем, че метална тръба Ф300 с протежение близо 350 км, преминаваща през най-различни поземлени имоти, представлява „място”.

А ефектът за хазната от промените ще бъде нулев. Никога и по никакъв начин многобройните ревизии и проверки на „Лукойл” от 2006 г., когато компанията получи лиценз за данъчен склад, досега не са открили никакви нарушения. Такава проверка е завършила и на 5 май 2020 г. във всички бази на компанията с констатация от страна на Агенция „Митници”, че няма нарушения. За последните 14 години от 2006 г. насам „Лукойл-България” е внесъл в държавния бюджет само за акциз близо 10 млрд. лв.

Проектозаконът дава и много кратък едномесечен срок за подаване на уведомления за промяна на вече издадения лиценз, за отделяне на нефтопрокутопровода в отделен данъчен склад и за издаване на няколко нови самостоятелни лиценза. Този срок е изключително кратък, но ако „Лукойл” не подаде заявление действащият към момента лиценз ще бъде прекратен и дружеството ще трябва да прекрати дейността си. Наред с това, ако до 30 ноември не бъдат изпълнени всички нови изисквания, това отново ще доведе до прекратяване на лиценза на „Лукойл-България”.

Редица фирми може да спрат дейността си

1 млн. лв. за камери в данъчен склад

Оборотът е намалял с 50-70%

]

Разходите за оборудване на едни среден по големина данъчен склад с камери за видеонаблюдение може да достигнат 1 млн. лв. Това гласи становище на Българската петролна и газова асоциация (БПГА) по внесените в парламента промени в Закона за здравето. Становището е изпратено в правната комисия към парламента, която днес ще разгледа промените в Закона за здравето.

С промените се съкращават сроковете за влизане в сила на видеонаблюдението в данъчните складове и то в момент на сериозни икономически трудности за бранша и спад на оборотите с 50-70%. Това би била ненужна инвестиция, без ясни оценки с какво ще се подобри събираемостта на налозите в държавния бюджет, смятат от бранша.

Сроковете за изпълнение на изискванията са изключително кратки и на практика в един момент може да се окаже, че голяма част от складовете няма да могат да изпълнят условията и ще трябва да спрат дейността си. А всеки разход се отразява на цената на горивата, която плащат крайните потребители.

БПГА не е против въвеждане на видеонаблюдение в данъчните складове. Но това трябва да стане след обсъждане с бранша. А не с изненадващо вкарани промени в Закона за здравето, който урежда излизането ни от извънредното положение във връзка с коронавируса.

20% спад

Много текстове са неясни

Засегнати са 60 предприятия

]

Срокът за въвеждане на видеонаблюдение в данъчните складове се съкращава с повече от три месеца с предложените промени в Закона за здравето, гласи становище на Националната лозаро-винарска камара (НЛВК). Промяната ще засегне над 60 предприятия - акцизни складодържатели в сектора производство и съхранение на спиртни напитки и вино. Това се предвижда да стане в период, в който приходите от продажби на бранша намаляват с 20-25% заради COVID-19. Хотелите реално не работят, а дейността на ресторанти и барове и силно ограничена.

За обществено обсъждане са пуснати промени в Правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове, в които са разписани изисквания за системите за видеонаблюдение. Текстовете обаче са с изключително неясни от гледна точка на практическото им прилагане формулировки, посочват от НЛВК.