Османизацията на гръцките острови

Къде е европейската солидарност, когато страна членка на Съюза е подложена на агресия

На островите на Егейско море Анкара помпа максимално територията с мюсюлмани, които нарича „бежанци”

Има два изхода - или масовата миграция на гърците от островите, или избухването на насилие

Турският президент Ердоган, който също е султан на призрачната Османска империя, разбира се е красив. От последните му изпълнения пропуснахте най-забавната част. Той наскоро се обърна към Гърция с проникновени слова: „Отворете си границите за мигрантите. Те така или иначе няма да останат и ще тръгнат за Европа”.

Тук следва бърз преглед на събитията, предшестващи тези сърдечни думи.

Ердоган започна да губи в Сирия. Защото благодарение на руснаците той не можа да се разгърне много в Идлиб, прикривайки своите братя по вяра, които съвсем случайно са доста брадати джихадисти, които обаче европейската преса по някаква причина нарича „бунтовници” и революционери. На него му се наложи спешно да се срещне с Путин, за да се обясни.

Няколко дни преди срещата му с Путин султанът каза на Европа, че тъй като Турция е страна от НАТО, Алиансът трябва да го подкрепи в свещената му борба на сирийска територия, въз основа на разпоредбите на блока. Но НАТО си спомни, че в случай, когато държава от НАТО провежда военна офанзива на чужда територия, то това е вид „агресия”. И никой, освен брадатите му братя, не е канил Ердоган в Сирия. За разлика, например от Русия.

Тогава Ердоган каза на ЕС, че повече няма да задържа всички, които искат да попаднат в ЕС, и ще отвори граници на север - с България и Гърция.

Това беше адресирано преди всичко към мути Меркел, защото тя беше гарант и спонсор на измамната сделка „мигрантите остават в Турция, а Германия ще плати за всичко”. Става дума за около от €4 до €6 милиарда, отпуснати за осигуряване на около 3,5 милиона „бежанци”, които „според думите” на Ердоган, са в Турция.

Не случайно наблягам на „според думите”, защото всичко, което се случва, е само според думите на актьорите и не е потвърдено от никакви документи. Да започнем с финансовата част на сделката „пари в замяна на статуквото за бежанци”, която беше ясна само на Меркел. И Ердоган открито заяви, че правителството му не получава пари, а ги получават някакви международни организации, които се занимават с бежанците в самата Турция. Той каза, че следващите траншове трябва да бъдат предоставени спешно и целенасочено на турското правителство, а не на някакви левичарски офиси, с името на Сорос.

Самата Меркел изпадна в пълен ступор и бе безмълвна в продължение на три дни, а в европейското общество започна движение на зелените и левите партии (в частност Германия), които естествено, веднага се изказаха, че е необходимо да се пуснат всички и спешно да се изградят приемни центрове в Берлин. Други политици започнаха да казват, че в този хотел няма повече места. Защото същата тази Германия все още не може да се възстанови от кризата от 2015 г., когато Меркел пусна 15 000 особено нещастни бежанци, след което те вече стиганаха в Германия до 2 милиона, и потокът им не отслабва.

Освен това, настроението в обществото се промени и никой вече не купува плюшени мечета, за да срещне сирийски деца на перона. Няколко държави, които лежат на пътя между жалката заплата на дървосекача - мигрант в Турция, и немската система за социално подпомагане, заявиха, че ще охраняват своите граници - Гърция, България, Унгария, Австрия.

Тук трябва да обърнем внимание на една подробност, че когато вестниците и другите медии говорят за милиони сирийски бежанци (особено от Идлиб - от „ужасните руски самолети и кървавия Асад”), трябва да се знае само един факт, че южните граници на Турция са затворени за мигранти. Това е първо. И второ, в Идлиб не живеят 500 000 сирийци. А около 3,5 милиона бежанци, за издръжката на които Ердоган иска милиарди, две трети от тях не са сирийци, а са афганистанци, иракчани, африканци и т. н. И ако някой бяга, това не са толкова сирийците от Путин и Асад, а са афганистанците, които бягат от Тръмп и неговите самолети. И не изкривявайте фактите, а си свалете наушниците.

Юридически и според законите на ЕС, никой от тези хора няма право на убежище в ЕС, тъй като те се намират в безопасна страна, където не са застрашени и никой не е преследван по политически или идеологически причини. И само това е основание за кандидатстване за убежище, например в Германия. Освен това много от тях вече имат работа и жилища.

Осъзнавайки, че Меркел трепери, Ердоган шумно обяви, че Турция отваря границите с ЕС. За убедителност той докара с автобуси до границата желаещите и те се втурнаха към граничния пункт, който Гърция вече беше затворила до този момент. По принцип, това бяха млади хора със смартфони. Турската пропаганда обяви, че в началото 13 000 души са влезли в ЕС по този начин, а след това, че те са 130 000. Това трябваше да подтикне онези, които се колебаеха дали да тръгнат към Берлин.

Междувременно, с пълна юридическа отговорност и според устава на граничната и охранителната служба, който има всяка нормална държава, Гърция постави граничари и полицаи, които не позволиха на никой от желаещите да премине. Няколко десетки млади хора, които пробиха, като нарушители на държавната граница, бяха арестувани и бързо осъдени от гръцки съд. За да разбуни европейското обществено мнение, Турция започна да помпа темата за „убитите на границата”, но тя се оказа фалшива.

Не беше фалшиво обаче беше удавилото се дете на остров Лесбос, до което моментално пристигаха лодките от турския бряг - той е само на 10 км. Има една подробност: жителите на острова, които вече имат 30 000 бежанци, категорично отказват да приемат нови. Така че, за да бъдат спасени и бъдат пуснати на гръцкия бряг, мигрантите щом видят катер на бреговата охрана, просто обръщат своята лодка. Така загина детето и това беше достатъчно за немските политици да възкликнат: „Няма спокойно да гледаме как децата умират на гръцките острови!”

Междувременно злополучните бежанци на границата с Гърция хвърляха пиротехника и димки и под прикритието на дима се опитваха да пробият оградите. Когато това не стана, турските граничари, на издръжка с парите от ЕС, и наети за защита на границите на ЕС, се присъединиха с машини към пробива на границата. През нощта машините разрушаваха гръцките гранични укрепления и проправяха пътя на мигрантите, а през деня турските граничари стреляха по гръцките граничари с пиротехника, прикривайки пробива на границата.

Така една държава от НАТО се бие с друга държава от НАТО, изнудвайки целия ЕС. Гърците се оказаха сами пред лицето на султана и никакъв ЕС не им даде пари, никой не им каза едно просто „благодаря”, а само бяха подложени на „остра критика”.

И много подло, разбира се, Германия, която през главата на Гърция в буквалния смисъл на думата все пак изпрати първите плащания на шантажиращия ги Ердоган. И през страните и народите на европейския юг, за които се предполага, че са на заколение, минават мигрантите и размахват носни кърпи за поздрав.

А на островите на Егейско море тече пълзяща анексия: Ердоган помпа максимално територията им с мюсюлмани, които нарича „бежанци”, а за местните жители просто е невъзможно да живеят там. Има два изхода - или масовата миграция на гърците от островите, или избухването на насилие. И двата варианта са губещи за Гърция и прехвърляне на територия в полза на Турция. Та нали така Турция получи половината Кипър и шелфа, или вече забравихте.

А сега султанът любезно се обръща към гърците: „Е, какво се съпротивлявате, отворете границите, те така или иначе няма да останат, а ще отидат в Австрия и Германия”. В това време австрийският канцлер Курц ясно каза, че границата ще бъде защитена, независимо дали блогърите ще му изпратят красиви или грозни снимки.

Грозните снимки от границата са това, от което Меркел се страхуваше най-много през 2015 година. Но оттогава настроението на европейците драстично се промени. Което обаче не им пречи спокойно да наблюдават как султана на практика организира агресивен акт срещу суверенната страна от ЕС.

След това някой ще ни разказва за „европейската солидарност”. Видяхме я вече тази солидарност, още когато Германия и Полша си разделиха Чехия и как разделиха Югославия с албанците.

(Превод за „Труд” - Павел Павлов)

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Мнения