Гърците отговяват с агнешка чорба с дреболийки

Македонците заравят старото първо яйце в мравуняк

Сърбите боядисват яйцата на Разпети петък

Великденските традиции на Балканите хем си приличат, хем се различават.

Сръбският Великден е богат на обичаи, ритуали, боядисани и специални яйца. Сърбите, които празнуват Великден, го наричат Вскрс или Ускрс. Сръбският православен календар отбелязва няколко важни празника преди Великден, първият от които е Лазарова събота. Денят, както у нас, се нарича и Връбница и се свързва с цветя. Цветята и върбовите клонки заместват палмовите клонки. Вместо да се вплитат във венци, преди да бъдат отнесени на литургия, те се разпръскват по пода на църквата и се благославят от свещениците, след което се събират, за да бъдат окачени около къщата, на вратата или на домашната икона. На този ден децата получават камбанки, за да могат възвестяват идването на Христос със своето звънене.

За разлика от нас, сърбите боядисват яйцата на Разпети петък. В Сърбия много често се ползват натурални бои. Много семейства пазят тези традиции от миналото и използват багрила, които се намират в природата. Люспите от червен лук са най-разпространеният и достъпен начин за боядисване на яйца, за да се получи наситен цвят.

На Велика събота сърбите почистват къщата и я подреждат. Това е ден за подготовка за Великденския празник и ден на състезания, за да се определи кой е боядисал най-красивите яйца.

На Великден семействата се черкуват и се събират на обяд. Наред с твърдо сварените яйца на трапезата има множество ястия - агнешко или свинско месо, различни видове салати и пресни зеленчуци, различни десерти. Сръбският великденски хляб често се приготвя от плетено тесто, в което са вмъкнати шарени яйца.

Гръцкият народ е сред най-набожните в цяла Европа. По време на Страстната седмица се  спазват всички църковни канони. От Велики понеделник до Велика събота не се консумира нищо от животински произход. През тези шест дни се ядат само зеленчуци и плодове, някои хапват предимно маслини.

На Разпети петък, който гърците наричат Велики петък, след 20:00 часа вечерта се обикаля храмът, добре облечен, със свещ в ръка. Процесията носи и свещената плащеница. Тя се украсява с цветя, предимно донесени от миряните.

И при гърците първото яйце трябва да е задължително червено. С него правят кръст за здраве върху челата на децата в семейството, а после и върху големите животни - кон, крава. Месят се козунаци и се прави пролетно почистване на къщите.
„Самият Великденски ден е много важен за гърците. Отиват на църква и донасят свещения огън в домовете си. Обичай е, преди да го внесат, на прага да опишат кръст с пламъка му“, обясни за „Труд“ Даниела Вардулаки, българка, женена за грък, която преподава гръцки език в СУ „Св. Климент Охридски“.

Прибират се вкъщи веднага след Възкресението и ядат семейно μαγειρίτσα - агнешка чорба с дреболийки. Тя се приготвя предварително от домакинята и се хапва преди лягане след полунощ.

В неделя мъжете в семейството, ако има роднини на гости, приготвят “сувлата”, като на дървено или електрическо чеверме въртят агнешко. Към обяд то е изпечено и се слага на голямата Великденска трапеза.

С възторжения поздрав: “Χριστός Ανέστη” (Христос Воскресе“) и отговора:“Αληθώς Ανέστη” („Воистина Воскресе“) гърците се поздравяват вместо „Добро утро“ или „Добър ден“ цели 40 дни.

В Румъния честванията и най-строгите пости започват седмица преди Великден. През Страстната седмица храмовете са отворени и през нощта, като бденията започват след 18:00 ч. През тази седмица младите трябва да се хранят само с хляб и сушени плодове и да пият само изворна вода.

На Велики четвъртък и Велика Събота в страната се месят козунаци и се боядисват яйца. По традиция яйцата е трябвало да са само червени, но с годините това се променя и на румънската трапеза сега има всички цветове. На масата важно място заема и Великденската пита. Това е любима храна на празника. Тя се приготвя от тесто, стафиди и сирене. Прави се само веднъж в годината от майките и бабите и децата чакат с нетърпение Великден, за да я опитат пак.

До Велики четвъртък продължава и постът. В петък и събота постът се нарича „черен“. В петък, както в България, миряните могат да посетят храма и да минат под украсена с цветя и здравец маса.

В нощта на Възкресението, след първи петли, се ходи на великденската служба. В някои райони има традиция, според която цялото семейство си измива лицата с прясна вода, в която се слага червено яйце. След службата всеки взима в ръка запалена свещ за Възкресението и я носи вкъщи. След това всички сядат на Великденска трапеза, но не преди да се измият отново с водата с яйцето и сребърна паричка. 

Празненството се открива от най-възрастния мъж от къщата, който се чука с яйце със съпругата си. Чукането с яйца се извършва по определени правила. Най-възрастният чука първото яйце, държано в ръка от най-младия и казва: „Христос воскресе!“, а другият отговаря: „Воистина воскресе!“.

На масата е задължително да има и червено вино, прясно неосолено овче сирене, салата със зелен лук и репички, агнешка дроб-сърма и агнешка пържола, питка със сирене или сметана.

В различните части на Македония се спазват различни обичаи. Някои боядисват яйцата само в червено или с лук, а други ги оцветяват по различни начини. С боядисването на яйцата се заема домакинята, която го прави сама или с децата. На много места тя първо се прекръства и се моли, а след това налива в тенджерата малко светена вода, която е осветена по време на Великденския пост. Според обичая първото яйце се боядисва в червено и се смята за пазител на къщата. Съхранява се до следващата година. На места миналогодишното яйце се пази от домакина, а на някои се заравя в мравуняк.

Според някои вярвания червеното означава божествена природа, докато синьото означава човешка природа. Ето защо на места яйцата са боядисани в тези два цвята.

През Велика събота домакините приготвят основно храна за Великден. А за деня на Великден се става по-рано и се ляга по-рано вечер. Домакинята приготвя вода за измиване на семейството, в което е поставен дрян, босилек и здравец.

На много места е прието всеки от членовете на семейството да присъства на Великденската литургия, а след прибиране у дома първо да яде великденски яйца. 

Ако Великден се пада преди друг голям православен празник – Гергьовден например, то на места не се яде агнешко.

„На места за децата, в дома и на двора, са скрити сладкиши и яйца и те започват да ги търсят веднага след великденската закуска. В градските райони домът е украсен с различни нови декорации, като пластмасови яйца и други, които днес могат да бъдат закупени в специализирани магазини. В селските райони къщата е украсена предимно с цветя. За разлика от България, в Македония не се меси козунак. В последните години обаче и македонците започнаха да месят, но го наричат козиняк“, обясни за „Труд“ Мария Даскалова от Струмица.