„Растем, но не стареем!“, скандират еквилибристите в политиката

Симеон Сакскобургготски обеща да реши проблемите на отечеството за 800 дни. Царят си оправи головата разлика с имотите и би дузпа на електората

Демагогията иде от древна Гърция. Изначално без негативно значение, демагозите били „народни трибуни“. Аристофан първи използва термина по адрес на атинския държавник Клеон. От плебейски произход, но природно талантлив оратор. От него тръгва правилото празнодумците да са необразовани майстори на думите. С които баламосват аудиторията, водейки я към светли бъднини.

В зората на нашата демокрация Константин Иречек свидетелства: „Народното събрание, множество полуобразовани простаци или селяни; всеки говори колкото си иска - цели заседания минават в празни приказки. Един стане и говори нещо, друг веднага се обажда и му възразява, и така се кара.“

Това е послание на Клеон към домашния парламентаризъм. След закономерния мост между епохите в аналите влиза първата особеност на българската демагогия. Нейният идеолог не е нито „простак“, нито „селянин“. Родом от Пещера, Михаил Такев завършва право в Париж. Връща се по последна европейска мода. С цилиндър на главата, жилетка на снагата, райе панталон и лачени обувки на краката.

Когато обаче тръгвал на предизборна обиколка, сменял чепиците с цървули. Опинците го приобщавали към широките народни маси.

Михаил Такев изнася четиричасова реч в Севлиево. Само Фидел Кастро се е доближавал до този рекорд. В Сливен говори пред 15 000-на аудитория, която дори Продължаваме промяната не може да събере. В Босилеград го посрещат 500 почитатели, начело с петима свещеници.

Дори в онези точки на родината, където народът изначално е опиянен, Такев е еликсир за масите. В Сухиндол, българската Шампания, го приветстват с хоругви, цветя и „Ура!“. В Сунгурларе, изворът на мискета, минава през триумфална арка, вдигната с доброволните пожертвувания на околните села.

Там където не сколасва да стъпи цървулът на Такев, народът е разочарован. „Аз - сочи той - имам депеши, подписани от хора, принадлежащи на всички политически групи, които казват: „Неужели, г-н Такев, не заслужавахме да посетите и нашия край? Без да ни говориш, ела, само мини през нашия край, да види и този народ какво нещо е министър, защото имат едно смътно понятие и мнение за министерския сан.“

„Той беше обещал пред едно публично събрание, че ако вземе властта Демократическата партия, първата u работа ще бъде да построи мост в селото“, спомня си журналистът Петър Карчев.

„Та за какво ни е мост, господин Такев, щом като нямаме река?“, попитал внедрен в тълпата агент провокатор. „Тя е най-лесната работа, гражданино - ще ви прокараме и река!“, обещал ораторът с цилиндър и цървули.

По линия на водопреносната мрежа конкурент на Михаил Такев е Александър Людсканов. В село Драганово той се заклел след изборите да регулира реката, която наводнява землището. Инженери маркирали с колчета обекта, извършен бил и водосвет. „Свети се вода в петък, събота мина, в неделя изборът. Цяло с. Драганово гласоподава за Прогресивнолибералната партия. В понеделник не се видяха нито колчета, нито инженерчета - всички си отидоха“, възмущава се Такев.

Тези два примера илюстрират, че реките и мостовете са специфична особеност на българската демагогия. Третият поднесе Кирил Петков, който пледира за мост над Дунава. Без да знае, че вече имаме два!

В Народнатата партия демагогията е вградена в самото име на политическата формация. Тя няма няма нищо общо с народа. В нейните редици тежко стъпват свръхбогати персони като Теодор Теодоров. Професионален депутат, обитавал тринадесет обикновени и едно велико народно събрание. Брои си парите три пъти на ден - сутрин с кафето, по обяд с кюфтетата и вечер преди лягане.

За народняка Атанас Буров всичко е казано във вдъхновения стих на поета:

Ех, да бях богато чедо,
Буров да ми беше дедо,
„Дубъл екстра“ щях да пуша,
мъката си щях да туша.

Много важна особеност на домашната демагогия е връзката със селото. След гражданина Михаил Такев политиците плагиатстват Клеон. Дебело подчертават, че са рожба на народните низини, но живеят като велможи. Александър Стамболийски наистина е от паланката Славовица. С държавното кормило в ръцете обаче се вози в брониран автомобил. Поръчва си готвач от странство, копира монарсите с харем от метреси.

Тодор Живков е правешки селянин. По височайшата му воля селото стана град, но той държеше да е Човек от народа. Живков има международен принос в теорията на демагогията. През 1971 г. парламентът реши неговата конституция да бъде приета с референдум. „Провъзгласяването на приетата от народа нова конституция на Народна република България ще се извърши от Народното събрание на 18 май 1971 г.“, посочи специалният закон, който регламентира процедурата. Правилният резултат беше обявен предварително!

Няма лабаво - 99,70 на сто от избирателите отидоха до урните. Против бяха мижавите 0,25 процента. На 18 май зала „Универсиада“ дишаше празнична атмосфера. Кръстникът Тодор Живков се изправи на трибуната. Обясни, че всички у нас и в чужбина, приятели и врагове, знаели изхода от референдума. „Иначе не можеше и да бъде!“, отсече Човекът от народа и размаха показалец: „Отношението на народа по такива въпроси не се изработва нито през последните 24 часа, нито през последните месеци.“

Изгря демокрацията, която постави нов световен рекорд по демагогия. В навечерието на парламентарните избори през 2001 г. Симеон Сакскобургготски обеща да реши проблемите на отечеството за 800 дни. Хората повярваха и му дадоха властта. Царят си оправи головата разлика с имотите и би дузпа на електората.

Симеон вече остаря, докато българската демагогия е във вечна младост. „Растем, но не стареем!“, скандират еквилибристите в политиката. Младенецът Кирил Петков дори беше възпят от негова почитателка:

Хлапак красив
със поглед дяволит.
Политик е талантлив
и оратор даровит.

Шедьовър за една бъдеща „Епопея на незабравимите“. Злоезични обаче лепнаха на Петков етикета „Великият случайник“. Поругаха волята на Всевишния, който от небесните селения го посочи за поредния месия на демагогията. Да поведе многострадалния български народ към светли бъднини!