От Адриатика до Балтика: Какъв бе „вторият фронт“ на Чърчил?

Чърчил не успя да заблуди Сталин за истинските планове на западните демокрации.

Ако италианците не се бяха изплашили, американци и британци щяха да окупират Източна Европа преди СССР

Идеята на британския премиер бе да се създаде Балкано-Дунавска федерация 

Папа Пий XII бе готов да преговаря с Хитлер за сепаратистки мир със Запада

На срещата на върха на G20 украинският президент Зеленски пусна една перла: „Десантът на съюзниците в Нормандия беше повратната точка във Втората световна война“.

Уви, към 6 юни 1944 г. целият свят знаеше как ще свърши войната, включително и генералите на Третия райх, които започнаха подготовката за операция „Валкирия“ за отстраняването на Хитлер през пролетта на 1942 г. По това време Уинстън Чърчил вярваше в неизбежността на победата на СССР.

„Скоро Хитлер ще бъде капут и съветските автомобили ще се движат из Берлин“, тази мисъл довеждаше до ужас британския премиер. И той решава да преобърне хода на войната в полза на Великобритания, като направи "ход с коня".

И така през лятото на 1942 г. започва разработката на операция ”Юпитер“ за нахлуването в Норвегия. На 15 септември 1942 г. Чърчил казва на среща на началник-щабовете: „В дългосрочен план може да се случи операцията „Юпитер“, въпреки риска и високите разходи за нейното изпълнение, но тя може да се окаже не само необходима, но и но и най-евтината”.

Според плана "Юпитер" в Норвегия е планирано да направят десант две пехотни дивизии, които да бъдат подсилени с танкови и артилерийски части, специални сили и други - общо най-малкото 25 000 души.

Чърчил се надяваше да измами Хитлер и ... Сталин. Сталин обаче демонстративно отказа да обсъди с британския представител плана за взаимодействие по време на операция „Юпитер“.

Какво се получи? Сталин ли осуети откриването на "втория фронт" на Север?

Сталин знаеше предварително за подготовката на съюзниците за операцията "Факел", за която "Юпитер" беше само информационно прикритие, но Хитлер се хвана в тази игра по пълната програма.

Именно в Норвегия бяха изпратени почти всички големи надводни кораби на ВМС на Германия и стотици тежки брегови оръдия, които биха могли да изиграят важна роля в отбраната на Нормандия и на Южна Франция през 1944 г.

А съюзническите войски вместо в Норвегия направиха десант ... във Френска Северна Африка, като най-близкият немски войник беше на около 1200 км от мястото на десанта им. Операция „Факел“ обаче не беше стратегическа грешка. Напротив, това е първата стъпка от удивителния многоходен план за създаване на Балкано-Дунавската федерация и последващото установяване на световното господство на САЩ и Англия.

След превземането на Северна Африка последва и десанта на англо-американците в Сицилия, а след това и капитулацията на Италия. Е, италианският "ботуш" беше идеалния трамплин за нахлуването на Балканите.

В същото време Лондон и Вашингтон разчитаха не само на въоръжените си сили, но и на „дворцови преврати“ в Италия, Унгария, България, Румъния и други държави. Огромна роля в техните планове за създаване на Балкано-Дунавската федерация имаше и Ватикана.

Папа Пий XII беше пламенен антикомунист и русофоб. Той открито подкрепя нападението на Германия срещу СССР. Без съмнение Ватикана си играеше своя собствена игра. По този начин Светият престол беше в конфликт с Хитлер за правата и собствеността на Католическата църква в Германия, мисионерската дейност на Католическата църква в окупираните територии на СССР и т.н. Въпреки това папата смяташе за своя основна задача да сключи сепаратиски мир между западните съюзници и Германия.

И така, на 5 януари 1943 г. Пий XII се обърна към президента на САЩ с послание, в което подчерта необходимостта да се побърза с края на войната и изрази своята готовност да предложи своето сътрудничество по този въпрос по всяко време.
Пий XII прие с ентусиазъм идеята на Чърчил за Балкано-Дунавска федерация. Според него католическата църква е трябвало да доминира в управлението на тази федерация.

Любопитно е, че въпреки че Италия и Англия са във война от юни 1940 г., във Ватикана все още имаше британски посланик към Светия престол. И това не беше обикновен служител на Министерството на външните работи, а сър Франсис д'Арси Осборн, херцог на Лийдс. Пий XII редовно даваше аудиенции на Осбърн и след най-важните разговори посланикът отлиташе за Лондон, за да докладва на Чърчил.

Отбелязвам, че Лондон и Вашингтон се бяха договорили за излизането на Италия от войната не само с Ватикана, но и с обкръжението на краля, италианските генерали и дори със сицилианската мафия, използвайки нейните клонове в САЩ за контактите.

В края на 1942 г. неограниченият владетел на Унгария, регента Миклош Хорти, влиза в тайни преговори с Великобритания и САЩ за излизането от войната.

На 30-31 януари 1943 г. Уинстън Чърчил се среща с турския премиер Исмет Иньоню в град Адана (Турция).

На 10 февруари 1943 г. унгарският пратеник в Анкара Инос Вернле телеграфира на своя премиер и външен министър Миклош Калай с доклад за срещата между Иньоню и Чърчил. Между другото в телеграмата се казва: „... според министъра на външните работи Менеменджоглу, след евентуалното поражение на Германия в Европа, балансът ще бъде нарушен и ще настъпи хаос, чието разпространение по някакъв начин трябва да бъде предотвратено. Затова той смята, че тези страни, които всъщност нямат нищо общо с настоящата война, трябва да формират блок за ред и сигурност, който да ограничи разпространението на хаоса. Сред тях са Турция, Гърция, България, Югославия, Румъния и Унгария. Всичко това той каза, като няколко пъти спомена Унгария и Чърчил го изслуша без никакви възражения“.

Това е разбираемо, след като турският министър повтори идеята на самия Чърчил. Излишно е да казвам, че министерствата на София и Букурещ с нетърпение се вслушаха в плановете за създаване на тази федерация. Тоест планът включваше превземането от съюзниците на широка ивица - от Италия през Югославия и Унгария до полското крайбрежие на Балтийско море. По този начин ще бъде блокирано настъплението на съветската армия към европейските страни.

И тогава възникна въпросът, ами ако Червената армия влезе в замислената федерация? Чърчил обеща да спре руснаците с 50 000 американски и британски самолета...

Защо многоходовият план на Чърчил и Пий XII не проработи?

Не сработи заедно с Италия. На 8 септември 1943 г. в 19.45 ч. Маршал Бадолио, главнокомандващ на италианската армия, обяви безусловната капитулация на Италия и беше обявен мира и респективно обявяването на Германия война.

На Германия не се харесаха лудориите на италианците. На 9 септември немските бомбардировачи от височина 5 км с две дистанционно управляеми бомби потопиха най-новия италиански боен кораб „Рома“ и повредиха бойния кораб „Италия“ от същия тип.

В същото време един батальон от немски парашутисти превзе щаба на италианското върховно командване в град Монте Ротондо, разположен северозападно от Рим. Комплексът от сгради и подземни съоръжения в Монте Ротондо беше охраняван от няколкостотин карабинери, както и от полева и противовъздушна артилерия.

Въпреки това парашутистите превзеха щаба с 35 генерали и сто щабни офицери. И три дни по-късно друга група парашутисти, водена от Ото Скорцени, освободи арестувания диктатор Бенито Мусолини.

Действията на парашутистите парализираха волята на италианското командване и за няколко дни немските войски окупираха почти цяла Италия без бой.

Въпреки това, останали без опора на Апенините, Чърчил и Пий XII не се отказаха от идеята за създаване на Балкано-Дунавската федерация. Но битките с немците в Италия се оказаха много кървави и в никакъв случай мимолетни и съюзническото настъпление към Балканите спря.

И след това Червената армия се намеси. На 31 август 1944 г. нашите танкове влизат в Букурещ, на 16 септември - в София, на 20 октомври - в Белград, на 13 февруари 1945 г. - в Будапеща.

В края на август 1944 г. съветската Дунавска флотилия се придвижва нагоре по река Дунав. Отбелязвам, че в първите години на войната съюзническата авиация принципно не беше поставяла мини по този стратегически важен воден път на Вермахта. Но от лятото на 1944 г. поставянето на мините е в разгара си. И до края на септември съюзниците пуснаха 2445 от най-новите си магнитни дънни мини в Дунав. За съветските моряци се оказа много по-трудно да ги тралват, отколкото за немците, и траленето се проточи до 1948 г. Въпреки това Дунавската флотилия мина с бой през Белград, Будапеща, Братислава и Виена.

И на 9 май 1945 г. нашите бронирани катери забелязват край австрийския град Линц танкове с белите звезди на куполите. Но моряците спряха само по заповед от Москва. Е, в този случай те се сражаваха с "Тигрите" и "Пантерите", а не с "Шърманите"...

Разбира се, не само танкистите и моряците, но и нашите дипломати и разузнавачи помогнаха да се сложи края на Балкано-Дунавската федерация.

(Превод за "Труд" - Павел Павлов)

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Мнения