Преместването на паметника на съветската армия не е партизанщина и не накърнява ничие и нито едно право

Сигурен съм, че сме надживели нравите на древните, които сриват до основи всяко място, което заварят да обитават и започват нов градеж, сякаш всичко започва от тях.

„Не искам животът ми да мине в разрушаване на постигнатото и все в нови начала. Обичам града в който живея и не искам да го разрушавам“ - цитирам Брус Уилис в „Нашата история“.

Аз самия не си падам по партизанщината, по обругаването и по урболешките действия в името на самите действия.

Но преместването на паметника на съветската армия не е партизанщина, а обективно необходимо и полезно действие, което не накърнява ничие и нито едно право.

1. Ние не премахваме, а преместваме паметник на място, където би могъл да бъде много по-съответен на средата, като музея на социалистическото изкуство при КАТ в „Дървеница“, примерно. Нищо не се разрушава, нищо не се обругава. Най-малко паметта.

2. С този акт никой и никога няма да отрече приноса на съветската армия в борбата u срещу фашизма и въоръжените сили на Германския райх, които бяха силите на злото през войната. Руснаците изнесоха значителна част от тази война и световната признателност не е ревизирана. В България има над сто паметника посветени на този принос. Имали сме градове, улици, площади, населени места кръстени на съветски герои от този период.

Ние отдавна сме признали заслуженото.

В същото време, как пък един път не чух „другата“ страна, тези, които матросовски защитават паметника на съветската армия, без значение, че не знаят, от какво го защитават, да кажат, че България също има принос срещу нацизма през войната. Ние сме били силна бойна единица в състава на трети украински фронт. Ние също сме се сражавали активно срещу нацизма. Дали сме жертви.

Също така и съвсем не съм чул от тези, които „защитават“ всичко съветско думи на признателност за сьюзниците през войната, за втория фронт, за непрекъснатия поток от ресурси, най-вече от САЩ, през Мурманск и Архангелск с гориво, желязо, двигатели, камиони, джипове, храна, релси, оборудване, достигащи на моменти до почти пълното окомплектоване на руснаците във войната. Щом не признават този принос, значи не са обективни.

На кого принадлежи моралното право? На този, който нито за момент не отрича дадения принос, или на този, който не признава никакъв друг принос в борбата на човечеството срещи фашизма? 

Мисля, че трябва да преместим този паметник и защото в него има откровени неистини. Армията не е съветска. Официално, тя се нарича работническо селска армия на Съветския съюз / РСА СССР /. Това е субекта, който е приел капитулацията на Германия. Тя не е освободителна, защото нито е канена, нито е искана, нито е донесла нещо добро за страната.

Не е само това. В този паметник и неговия мащаб има нещо арогантно. Този съветски войник вдигнал автомата си стои над всички паметници в града ни. Сякаш ни показва, че в България няма по-висока стойност от съветски войник с автомат. Не, това не е нито най-високата ни стойност, нито най-висшата ни ценност, нито най-високия ни връх.