Не хващат вируси, други страдания мъчат първите люде на отечеството

Наричат депресията „чумата на XXI век“, но това психическо разстройство има стара история

Бойко Борисов е изключение сред ония, които са управлявали България в новата ни история. Само той преболедува вирус. Други страдания мъчат неговите предходници. От какво са боледували първите люде на отечеството?

Спукан апандисит погуби Батенберг

След абдикацията през 1886 г. князът живее в Грац. Тук сключва брак с певицата Йохана Лойзингер, от която има син Асен и дъщеря Цветана. Батенберг е с войнишка закалка и се радва на добро здраве. Прекалявал само с лютото - вреден навик, донесен от България.

Пикантната кухня се оказва фатална за ексвладетеля, есента на 1893 г. пука апандисит. От тая нелепица умира на 17 ноември. Тялото на Александър Батенберг е пренесено в София и положено в ротондата „Св. Георги“. По-късно за тленните останки е построен мавзолей.

Подагра изтезава Фердинанд

Тази болест не ходи по народа, привилегия е на благородниците. Хваща се от обилна консумация на месо и тлъстини. Заседналият живот и злоупотребата с алкохол изострят страданието. Подаграта се предизвиква от смущение в обмяната на пикочната киселина. Соли се отлагат в различни органи и ги атакуват с болезнени кризи.

При княз, после цар Фердинанд е поразен единият палец на ногата му. Монархът обикаля Европа да го топи в минерални извори. До известна степен обаче той се гордеел с болката. Подагра мъчела и Луи ХIV, а Фердинанд е далечен потомък на Краля слънце.

Константин Стоилов изпада в депресия

Наричат депресията „чумата на XXI век“, но това психическо разстройство има стара история. От него са страдали знаменитости като Гоя, Андерсен, Дикенс, Хемингуей и Чърчил. У нас жертва на депресията е Константин Стоилов. Той е основател на Народната партия, бил е министър и министър-председател.
Неговият кабинет пада през януари 1899 г. Стоилов се затваря в дома си на улица „Шипка“. Крачи от стая в стая и пее църковни химни. Тази форма на депресия е огледална на апатичната. Изразява се с повишена емоционалност и еуфоричност. Константин Стоилов крачи и пее до средата на март 1901 г., когато хваща пневмония. Умира същият месец преди да навърши 48 години.

Стамболийски с туберкулоза

„Жълтата гостенка“ го навестява като студент в град Хале. Тук учи агрономство, но заради болестта земеделският водач не завършва агрономство. По същата причина не служи в казармата. Това не му пречи през 1919 г. да оглави Министерството на войната.

Александър Стамболийски си внушава, че само силната храна ще го отърве от охтиката. Насила се тъпчел по всяко време на деня, свидетелстват от неговото обкръжение. Оранжев другар разказва, че след всяко ядене тъжно повтарял: „Жалко, че нямам още един стомах!“

Инфаркт поваля Александър Малинов

Пролетта на 1938 г. водачът на Демократическата партия се втурва в предизборна кампания за предстоящия парламентарен вот. Докторите го предупреждават, че вече е на години и не бива да се вълнува, но Алексантър Малинов нехае. Кипи от ентусиазъм неговата партия да поведе отечеството към светли бъднини. Малинов старателно подготвя първата си реч за столичния „Модерен театър“. На 20 март сутринта ораторът вдъхновено почва да убеждава публиката да гласува за демократите. Минута по-късно се хваща за гърдите и се свлича на сцената. Издъхва по пътя към дома.

Богдан Филов страда от жлъчка

Същата болест мъчи и жена му Евдокия. През януари 1941 г. двамата отиват във Виена на преглед при проф. Ханс Епингер. Чуждото светило им предписва диети. Тайната цел на пътуването обаче е българският премиер да се срещне с Хитлер.

Фюрерът го приема в алпийската резиденцията „Бергхоф“. Там настоява България да се присъедини към Тристранния пакт. След разговора Филов телеграфира на цар Борис предварително уговорената парола: „Нужно е специално лекуване. Положението сериозно.“

Борис III е най-болнавият

И той като баща си страда от подагра, но се оплаква още от куп болести. От ишиас до ухобол. Внушил си е, че ще го довърши „гръдната жаба“, както тогава викат на стенокардията. Гвардия лекари обгрижват здравето на царя. Той се съветва и с дворцовия ясновидец Любомир Лулчев. Тръгвал на път с цял куфар лекарства.
Борис III умира внезапно на 28 август 1943 г. Официалната диагноза е инфаркт, но има сериозни подозрения за отровителство. Епингер, същият лекувал Филов, е край смъртното ложе на царя. Професорът сочи типична „балканска смърт“. Според него германското разузнаване знаело, че отровата е дошла през Турция.