- Келнер, зеленият чай от какво е? 
- Смесваме син и жълт...

***

В София скоростта на звука е по-висока от тази на светлината, защото още преди да видиш зелената светлина на светофара, вече чуваш клаксоните зад теб.

***

- Опишете вашите усещания при оргазъм! 
- Ами, 8 секунди не мисля за ипотеката!

***

- Как се казва в Перник „масаж с освобождаване”?
- Бой до усиранье!

***

Из туристически форум: Само да попитам: - Коя опашка е по-хубава за почивка? На магистрала Тракия или на ГКПП Кулата?

***

Събират се трима пенсионери да се видят, да си поговорят и сядат в кварталното барче - Какво искате за пиене? Днес аз черпя! - казва бай Киро. - Едно чайче, с лимонче, ако може. Ама си запиши да не забравиш!- бъзика го дедо Пешо. - Кой, аз ли бе? Знайш ли колко Гинко билоба съм изпил? Пита другия: - Ти какво ще пиеш? - Кафенце, ама с много захар. Тръгва бай Киро към касата и непрекъснато си повтаря: чайче, кафенце, чайче... Идва неговият ред. Касиерката пита:
- Какво ще обичате? - Ааа.. три големи ракии! Връща се към масата и носи ракиите, а другите двама се споглеждат клатят глави и мърморят: - Ей, помни мискининът му, помниии! Трябва и ние да пием от това - как го каза - Виагра ли беше..

***

- Подай ми джина, един тоник и малко лед! 
- Какво ще правиш? 
- Мекици!

***

Дете, прекарало лятото при баба и дядо на село, може да мери кръвно по-добре от личния им лекар.

***

- Нали бяхте на море, защо сте толкова бели? 
- Одраха ни кожите!

***

Съпрузи пътуват с кола. Шофира жената. По едно време настигат бавнодвижещ се камион и жената пита:
- Какво да правя?
- Не знаеш, а? А, когато аз карам, винаги знаеш!

***

- Ако не спрете да пушите, няма да доживеете до 70 години!
- Ама аз съм на 75! Моят дядо пушеше до 95 години!
- Е, а после умря, нали?
- Не, загуби си лулата!

***

Детство, прекарано в Перник, се брои за военна служба!

***

- Абе Асане, шо праиш толко деца кат’ не мож’ ги гледаш бе?
- ‘Аресва ми технологията, бате.

***

Дядо ми казваше:
- Винаги ги оставяй да искат още. Добър човек беше, но ужасен анастезиолог...

***

Девиза на градския транспорт в София:
- При нас клиентът винаги е прав!

***

Девиз у Перник:
- Пием к’т смок, у кревато съм Бог... и бием к’т трифазен ток!

***

Преди години отидохме на море, на бунгала в Созопол. Яка компания, пиене, никакъв контрол. Една вечер след як запой с домашна ракия, незнайно защо ни се дояде мед. От другата страна на пътя имаше пчелин. Оформихме здрава група и потеглихме. От петимата в групата, никой хал хабер си нямаше къде точно се крие медът и ха-ха да се върнем, но другите щяха да ни скъсат от бъзик.
- Вижте, пичове! - предложи Ванката.
- Да вдигнем кошерчето и право в бунгалото, там на светло ще решим какво да правим.
А нощта тъмна, като в кучешки г*з. Но кошерите боядисани в жълто, бързо се ориентирахме.
- Ей този! - спря се Ванката.
- Що? - питам аз.
- Щото е най-голям! Като крадем, поне да е най-големият.
Правилно. Грабнахме го. И в този момент ни се нахвърли един дребен, но трътлест помияр. Лае та се къса и току налита към краката ни. Разстоянието до бунгалото го взехме само на заден. Четирима носехме кошера, а петият се занимаваше с песа. Щом кучето го ухапеше три пъти, се прехвърляше при носачите и друг го сменяше. Пропадахме в някакви канали, спъвахме се в коренища и най-накрая изподрани и нахапани, стигнахме бунгалото. Всички наддадоха тържествуващ рев и млъкнаха.
Ванката се плесна по челото и рече:
- Копелета, донесли сме къщичката на кучето!