Авторът Александър Ловров издирва и тълкува факти и събития, свързани с нашите сънародници

Дружество “Фалмис” поддържа обединени потомците на някогашните преселници

Макар да са неотменна част от нашата история и от българската диаспора по света, все още знаем твърде малко за банатските българи. Много пъти ги бъркат с бесарабските, които живеят в Украйна и Молдова, а всъщност говорим за преселници от Северна България, които напускат родината след Чипровското въстание през 1688 г. и намират земя и нов дом в пределите на днешна Румъния, Унгария и Сърбия.

Книгата “От Кипровец до Винга” ще бъде представена на 7 декември в Софийския университет.

Интересна книга за пътя на банатските българи в миналото и опазването им като общност до ден днешен - “От Кипровец до Винга”, ще представят на 7 декември от 18.30 ч. в Огледалната зала на Софийския университет “Св. Климент Охридски” Изпълнителната агенция за българите в чужбина и Дружеството на банатските българи в България “Фалмис”. Книгата е част от издателската политика на Агенцията и ще се разпространява напълно безплатно. На премиерата ще бъдат показани и издания за с. Винга на краеведа Иван Ранков, издадени в България от Александър Ловров.

Александър Ловров е потомък на банатски българи от с. Винга в Румъния.

Александър Антонов Лавров, който пише под името Ловров, е потомък на български родове от с. Винга в Банат, завърнали се в България в края на XIX в., след Освобождението. Роден през 1945 г. в с. Асеново, днес община Никопол, той се преселва със семейството си в Плевен. Днес живее във Враца и се радва на деца и внуци.

През 2010 г. Ловров започва проучвания за предците си, като публикува две родови истории в поредицата “Родовата памет на банатските българи” на Дружеството на банатските българи в България и пише в сп. “Родознание” на Българската генеалогична федерация.

През следващите години авторът разширява обхвата на проучванията си.

И до днес той не спира да се бори за идеята за единството на общността и да засилва връзката на дружеството с българите от Винга в Румъния.

“Ние сме потомци на някогашните павликяни. Те са еретици, които през XVI век попадат под усилената мисионерска дейност на католическите проповедници. Част от тях стават католици, други - мюсюлмани, а трети - православни - разказва в интервю Светлана Караджова, председател на “Фалмис” и потомка на стар банатски род. - След Чипровското въстание от 1688 г. павликяните, които са станали католици, са преследвани от османците. Една част от тях бяга през Дунава и, покровителствана от епископ Никола Станиславов, търси спасение в Хабсбургската империя. Императрица Мария Терезия им дава земя, в която да се заселят. Така се появяват двете големи български селища в областта Банат - с. Стар Бешенов и с. Винга. Жителите на първото са преселници предимно от католическите села в Северна България - Ореш, Белене, Петокладенци, Трънчовица и Лъжене, а във Винга са основно бежанци от Чипровци - павликяни. В търсене на земя за обработване се създават още няколко български села в днешна Сърбия и Румъния.

След Освобождението част от банатските българи - тези, които нямат имот, идват в България и създават пет села - Драгомирово, Асеново, Гостиля, Брегаре и най-голямото - Бърдарски геран.”

Днес банатските българи, върнали се в родината, поддържат традициите си. Организират празници, кулинарни фестивали, издават бюлетин за общността, имат сайт и танцов състав “Фалмис”, който се изявява у нас и в чужбина. Всяка година организират голям концерт “Фалмис и приятели” с подкрепата на Фондация “Българска памет” и д-р Милен Врабевски. Патрон на събитието по традиция е вицепрезидентът Илияна Йотова, която през юни тази година беше удостоена със званието почетен гражданин на румънската община Винга.