Изсъхналият хилядолетен бряст в центъра на Сливен може да бъде превърнат в… библиотека.  Тази идея е пристигнала от Пловдив в Сливен – в бригада „Нова градина“ на сливенската юристка Магдалена Данчева, съобщи самата тя за „Труд“.  
Данчева е известна с неуморната си деятелност в облагородяването на запустели или превърнати в сметища терени, в създаването на паркове и градини. Тя и съмишленици почистват, залесяват, правят алеи, слагат пейки, създават кътове за отмора, места за детски забавления.  Нейната бригада „Нова градина“ стигна и до Пловдив. И преобрази изоставена градинка, заприличала на бунище в центъра на града, в прекрасен парк с всички удобства за разходка и почивка, с много цветя, нови дръвчета и какво ли още не. В разкрасяването на парка в „Кършияка“ Маги намерила помагачи, сред които и дете – второкласничката  Жадид  Шопова.  Тя редовно участвала в почистването и поддръжката на новия парк и се включвала във всяка инициатива, според възможностите си. Именно от нея дошла идеята за Стария бряст в Сливен. „Жадид знае, че една от каузите ни е това уникално сливенско дърво. В „Кършияка“ дори успяхме да засадим фиданка от Стария бряст. Наричаме я Младия бряст, за него редовни грижи полага детето. Разказвала съм й много за сливенския символ, за това, че той бе отличен от ЕС като „Дърво на Европа“, за това, че това дърво – най-старото от вида си в България, е станало част от живота на Сливен и жителите му. Знае също, че, уви, наскоро брястът изсъхна заради болести“, обясни Данчева. Детето било развълнувано от тази история. И ето, че след едно пътуване до Сопот, изпратило снимка на една необичайна обществена библиотека в градчето, която се помещавала в ствола на стара, 300-годишна топола. Тополата била опасна. Но вместо да я изкоренят, запазили дебелия й ствол, поставили вътре етажерки за книгите, сложили врата, отгоре – кокетен покрив. И библиотеката заработила безплатно за всеки. Вземаш книга, четеш, връщаш. Или пък оставяш книга, която ти е харесала, за да могат да я прочетат и други.
„Та, Жадид ми изпрати снимки и попита дали не може да стане нещо подобно и в Сливен. На мен идеята ми се струва оригинална и стойностна. Показах снимките и на председателя на фондация „Стария бряст“ Стефан Стефанов. Той също се запали. Знам, че общината в Сливен е обявила конкурс за проекти, с които да бъде запазена паметтта за символа на града. Ще се запознаем с условията на конкурса и ще направим нашето предложение. Това е просто една интересна идея и е хубаво хората да си кажат мнението, да бъде обсъдена“, заяви още Данчева.
Предложението на  Джадид, Маги и Стефан вероятно, ако не първото, ще е сред първите, които ще постъпят в нарочно създадената обществена комисия за избор на проект. В момента от изсъхналия хилядолетен бряст в центъра на Сливен е останал само ствола му, от който стърчат остатъци от вършини. Този „препатил мъдрец“, както го нарича поетът Дамян Дамянов, прилича на почернял самотник, разперил къси ръце за помощ.
Стария бряст е много обичан, защото е свързан с историческото минало. В по-ново време той беше сборен пункт за протести и подписки, за карнавални шествия, около него имаше концерти и много забавления. Това дърво присъства на сватбените снимки на младоженците. Под внушителната му зелена корона мнозина са преживели трепета на първата си среща. Дългогодишният международник на общината Кръстьо Берберов твърди, че брястът е много специален и по други причини. Дървото е част от герба на града. „Има и други гербове, включително и на държави, в които присъстват дървета. Но единственият, в който има конкретно дърво и то е вписано в него още, докато дървото е било живо, е сливенският герб“, категоричен е Берберов.