Понякога стават чудеса. Истински! Когато надеждата е най-малка, се намесват неразбираеми сили, които преобръщат съдби.
Такъв е случаят със Сейл Козаров. В България още никой не е чувал за това момче, което се ражда с целебрална парализа, а днес се стяга за участие на Олимпиада. Няма лъжа, няма измама. През 2007 година бившият вицешампион на България по ветроходство Петьо Козаров и австралийската му съпруга Данийн получават наведнъж най-голямата радост и най-голямата тегоба. Ражда се Сейл. Но как?
„Жена ми настояваше за натурално раждане – разказва Козаров. - Сейл се роди на практика мъртъв. Австралийските доктори използваха иновативни методи и реално го „замразиха“. Всичките му крайници бяха засегнати. Диагтозата беше дистонична спастична целебрална парализа. В такива случаи оживяват само четири процента от децата. Едни умират, а други остават за цял живот на количка и не могат да говорят.“
Днес Сейл е на 16 години и е много добър футболист. Поканен е в националния параолимпийски отбор на Австралия. Там е най-младият. И не само – фаворит е да бъде в състава за турнира в Испания.
Като всяко момче Сейл обича големите отбори. Фен е на „Манчестър Юнайтед“, „Барселона“, „Пари Сен Жермен“. Възхищава се на Лионел Меси и Кристиано Роналдо. И българската нишка у него не позволи традиционните австралийски спортове като крикет и ръгби да отнемат любовта му към Цар Футбол.
„Сейл започна да играе с нормалните деца, които нямат проблеми като неговите – разказва баща му. - Тогава намерихме и програмата за деца като него. От две години играе в в тим, където са момчета с увреждания. Той е в категория 1, която винаги му дава шанс да е на терена. Тя е най-високата.“
Позицията на Сейл е централен нападател. Сега е звезда на отбора „Параруус“. От четирите щата избират най-добите и сега му престои лагер в Сидни, който ще реши дали ще стигне до олимпиадата и световното първенство.
Любимите футболисти може да са Меси и Роналдо, но на компютърната игра винаги избира да играе с друг – Христо Стоичков. Тийнейджърът е влюбен в най-великия български футболист, въпреки че нито го е гледал на живо, нито се е срещал на живо. Патриотизмът винаги е на първо място в семейство Козарови.
Спортът пък е №1 във фамилията. Петьо и неговият брат близнак Златко са запалени ветроходци още от 7-годишна възраст. Добри са също в плуването и борбата. Като войници третират в школата на ЦСКА. Петьо е вицешампион на Балканите по ветроходство в река Искър, но успехите на брат му са по-големи.
„Винаги съм бил по морето – разказва Козаров. - Баща ми беше капитан на влекачи в Бургас и със Златко започнахме там да работим. Отидох в Шотландия, където се запознат с жена ми Данийн. Тогава работих на малък кораб до Абърдийн, а тя – в сондите. Тъй като не можех да взема австралийска виза, Данийн живя две години с мен в България. Тук се и оженихме. Аз не знаех английски, а тя – български. През 1995 година отидохме в Австралия. Работих като дърводелец, мияч на чинии, общ работник. През 1998 година си намерих стабилна работа – дълбачка, която копае морското дъно.“
Сейл е най-голямата радост в семейството. Бащата на Петьо се казва Станчо. „Искахме името му да започва със С, но бяхме в англоговоряща държава – разказа Козарев. - Семейството ни е свързано с морето и затова избрахме Сейл. В превод на български означава плаване. Сейл е най-голямата радост и гордост, която ни се е случвала. Аз вярвам, че неговата история ще даде вяра и стимула на всички семейства да се преборят с това, което на нас се случи. И нямам търпение да видя моето момче на олимпийските игри.“