Дори за особено важни решения не питат гражданите - за НАТО и ЕС, за смъртното наказание

Естественото е ГЕРБ да се хваща за работа и да направи правителство

Изборите на 2 октомври се състояха и дадоха резултати според прогнозите на сериозни публицисти. Политически грамотните не са изненадани. Социолози предварително установиха, че огромен процент от потенциалните избиратели  не смятат изборите за полезни и необходими. 

„От некадърни събираеми ще се получи недъгав сбор“, писа „Труд“ през юли. През август: „Вместо избори - безполезно гласуване.“ Това и се случи - от същото - повече. Но и по-потискащо. Дължи се на чувството за гнетяща безизходица и пълна липса на политически избори. А те са път към развалата на системата.

С несъществени изключения в Събранието пак ще се пъчат „слугите на народа“ от досегашните клиентели и политинженерни творения. Годни да сътворят само кабинет отнемай-къде. Няма кой и как да представлява интересите на различните социални групи. Гражданите пак няма да имат чрез кого да търсят политически решения на всекидневните си проблеми.

Обществото няма да получи политическа стабилност, социалните напрежения остават, дори ще се усилват. Както и масовото недоволство.

Същите като подбор депутати могат да забъркат пак същата негодна за ядене управленска гозба. Щом минава без последствия, след поредните т. нар. избори пак ще е така. Защото подборът в политическата „класа“ се извършва по външни критерии и предписания.

В политиците, в техните партии, в парламента същината на политиката липсва. Глаголът „πολιτο“ е означавал приобщаване на гражданите на града-държава към обществените и държавните дела. Тук не е така, дори за особено важни решения не ги питат - за НАТО и ЕС, за смъртното наказание.

В масовото съзнание политиката се отъждествява главно с борбата за власт и използването u при разпределянето на различните блага в обществото. Чрез съвкупност от социални практики, в които се реализират форми и методи за управление на обществото и отношенията в него. Важи за държава, не и за колониално зависима територия.

У нас власт се поема само с изрично одобрение, не чрез политика. Ако неразумните българи са избрали партия дори с абсолютно мнозинство, бива свалена от целево организирани протести. Друг вариант е натрапване на коалиция със съюзник, който в подсказан момент ще саботира и провали по-силната. Има разни формации за управление без национална политика в него.

Не са ни позволени самостоятелни нито външна, нито отбранителна и по сигурността, нито финансово-икономическа, нито образователна, нито социална и информационна политики. Продиктувани са отвън, от Вашингтон понякога пряко, по-често през Брюксел. Политиците у нас по-скоро се молят за власт, отколкото се борят за нея.

Тогава, четем Ноам Чомски, държавата се превръща в територия, в която местното население не е от значение. В „Монитор“ на 24. 1. 2002 г. писахме: Нямаме български правителства, само изпълнители на чужди поръчки... по добре е направо да ги назначават от Вашингтон.“

Както е и сега. По повод последните избори прогноза на преподавателя по конституционно право проф. Пламен Киров: „Ще има съвет отвън да се състави правителство“.

Има мощен натиск отвън - с оглед на това, че сме прифронтова територия, територията да бъде управлявана от редовен кабинет“, твърди проф. Иво Христов.

Политологът доц. Валентин Вацев: „Съставянето на правителство не зависи от волята на българските политици. Някои от първите политически партии със своите ръководители ще бъдат поканени в американското посолство и с удар по масата ще им бъде обяснено, че... е много важно да има пълноценно правителство с пълен мандат...“ 

Няма я тук политиката като целева дейност, осъществявана от лица и групи за откриване, осмисляне и решаване на настоящите пред обществото и хората проблеми. Още по-малко е област от обществения живот, в която действат различни политически сили, представляващи интересите, нуждите и светогледа на различните социални групи.

Има политинженерни технологии и социално-психологически манипулативни инструменти, напълно лишени от политически дух и смисъл. Политика, изкормена от политическото, със случайници вместо професионални политици.

Както днес изглежда християнството в Европа. Църква без Божия дух в нея, катедрали като музеи, изпразнена от вяра религиозна практика, вместо паство - публика, възприемаща иконите като рисунки.

И медицината ускорено се изпразва откъм човечност, все по-често пропускат да уточняват коя е хуманна, а коя ветеринарна. И училището е разтоварено от тегобата да възпитава в духа на светлото, доброто и вечното.

Затова легитимацията на всеки технологично скалъпен екип във властта няма как да е стабилна. Хората го усещат и разбират като чужд. Какво като сред избраните има „добри момчета и момичета“? Гражданите не са им длъжни! Не приемат, че „живеят, както гласуват“, защото реално са лишени от избор в несуверенната си държава.

Куха е и неолибералната демокрация, нито либерализъм има в нея, нито реална демокрация. Така е в почти всички страни в ЕС. Затова предназначената да обединява НАТО формула „Демокрациите срещу авторитарните режими“ дълго няма да издържи натиска на обективните обстоятелства.

Започна поредният взрив на недоволство от „безотговорния българин“, отстранил се от гласоподаването. Мисли си той, че с негласуването си прави политика, оправдава се, че нямало за кого. Толкова са му възпитанието и културата! Сус, бре! Ако ще да гласува, много важно, и без него си функционира държавата!

Вярно е, функционира без да брои българите за важни. С тежка демографска картина, влошаващо се качество на живота, липса на сигурност и мрачни перспективи за бъдещето.

Парламентарното представителство след 2 октомври не дава дори слаби надежди за съставяне на стабилно правителство. Логичното е да се отива на нови избори, но отвън ще натиснат за съставянето на кабинет при тези дадености. Гражданите дадоха знаци на социолозите, че ще го предпочетат като по-малко лошия изход.

„Труд“ препоръчва естественото: „Народът си избра ГЕРБ, с което ги натовари с тревожната отговорност... да спрат да говорят и да се хващат за работа. По-конкретно - да направят правителство.“ Не щат обаче, не им е изгодно, в твърде сложни времена трябва да се нагърбят с власт с мизерни ресурси. Най-добре им е да оставят други да се пържат и излагат.

Борисов отказва да е премиер, министър и депутат. Предлага контактни групи, преговарящи екипи. Открил личности за посредници с безспорен авторитет и евроатлантическа ориентация - Росен Плевнелиев и Соломон Паси. За ориентацията - иди-дойди, но за авторитета...

В ръководството на ГЕРБ са твърдо убедени, че единственият им полезен ход е да направят всички възможни компромиси и реверанси във всички посоки. Най-вече към избирателите: на всякакви жертви склонихме, всичко опитахме, за да направим правителство, ама... Нека други да опитат!

Ако им наредят от Амбасадата, ще склонят с да спретнат някого около Борисов кабинет, няма накъде. Тогава другите заклети евроатлантически фигури ще се гърчат от унижение.

Най-логично и приемливо изглежда експертно правителство с горещи евроатлантически ангажименти от ГЕРБ, ПП, ДПС и ДБ за дълъг мандат.