„Отворена текстуалност“ или „нормативно отворена“ Конституция

Повече от три десетилетия нашата Конституция от 1991 г. се проявява като нормативно отворен акт

Дотогава докато успява да уреди променящите се обществени отношения,  има функции на върховен и основен закон в държавата и обществото

Съществуват множество класификации, по които разграничаваме основните закони. Едно от по-новите разграничения е основано на способността на конституцията да остава приложима при изменящата обстановка въз основа на обществено-икономически, политически, социални, културни или геополитически фактори. Дотогава докато конституцията успява да уреди променящите се обществени отношения, тя има функции на върховен и основен закон в държавата и обществото. Тази конституция наричаме „нормативно отворена“ конституция. И обратно, когато конституцията не може повече да регулира динамичните обществени отношения поради своята архаичност говорим за „нормативно затворена“ конституция.

Възможностите за конституционна ревизия не са гаранция за „нормативната отвореност“ на конституцията, защото в определени случаи не може да бъде променяно „ядрото“ на основния закон (ценности, цели, основни начала, въз основа на които се изгражда конституционната система).

Към настоящия момент, повече от три десетилетия нашата Конституция от 1991 г. се проявява като нормативно отворен акт. Такива изпитания не липсваха. Разбира се, най-голямото от тях е пълноправното членство в ЕС. Гарант за „нормативната отвореност“ на Конституцията от 1991 г. е и тълкувателната дейност на Конституционния съд ( по смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията).

С искане за тълкуване на 27 септември т. г. се обърна правителството към Конституционния съд. Искането се отнася до границата на правомощието на главния прокурор да упражнява надзор за законност върху дейността на всички прокурори по въпроса: „Систематичното тълкуване на чл. 126, ал. 2 във връзка с чл. 127 от Конституцията на Република България допуска ли главният прокурор, осъществявайки надзор за законност върху дейността на прокурорите, да им възлага извършването на проверки за спазване на законността във всички сфери на управление и на всички административни нива?“. На 15 ноември Конституционният съд не допусна за разглеждане искането в тази му част. (Другата част от искането за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 145, ал. 1, т. 3 в частта относно думите „и действия“ и „и ревизии“, и т. 6 в частта относно думите „или друго закононарушение“ от Закона за съдебната власт (обн. ДВ, бр. 64 от 7 август 2007 г., посл. изм. и доп. бр. 62 от 5 август 2022 г.; ЗСВ) като противоречащи на чл. 127, т. 5 от Конституцията на Република България, беше допусната.)

Макар да не допусна искането за даване на задължително тълкуване на чл. 126, ал. 2 относно „надзор за законност“ във връзка с чл. 127, т. 5 от Конституцията, Конституционният съд намери за необходимо да напомни няколко неща. На първо място, че конституционната конструкция „надзор за законност“ е била вече предмет на тълкувателни решения (РКС №8/2005 г. по к. д. №7/2005 г. и РКС №11/2020 г. по к. д. №15/2019 г.). В тях е даден еднозначен отговор относно основната задача на прокуратурата, за функциите, за способите и обхвата на прокурорския надзор по смисъла на чл. 126, ал. 2 и чл. 127 от Конституцията. От 2005 г. насам Съдът поддържа, че „специфичната основна функция на прокуратурата – да следи за спазването на законността“, се осъществява не произволно, а в строго определени от конституционния законодател граници, очертани чрез способите, които са формулирани в разпоредба на чл. 127 от Конституцията (ТРКС №8/2005 г. по к. д. №7/2005 г.).

На следващо място, в Тълкувателно решение №11 от 2020 г. по к. д. №15/2019 г., макар и по друг и различен тълкувателен въпрос, Конституционният съд приема, макар и в мотивите към него, в светлината на поставения от правителството тълкувателен въпрос, че „систематичното тълкуване на чл. 126, ал. 2 във връзка с чл. 127 от Конституцията налага извода, че правомощията на главния прокурор по ал. 2 на чл. 126 са относими към осъществяването на основната задача на прокуратурата чрез способите по чл. 127 от Конституцията, т.е. само към онази дейност на прокурорите, чрез която се реализира пряко основната функция на прокуратурата като подсистема на съдебната власт“. В същото решение се очертават и границите на надзора за законност по смисъла на чл. 126, ал. 2 и чл. 127 от Конституцията, като се посочва, че същият не може да накърнява конституционни принципи и права, като на преден план е изведен принципът за правовата държава (чл. 4, ал. 1 от Конституцията). В мотивите към Решение №7 от 2004 г. по к. д. №6/2004 г. е направено обобщение, че основната конституционна рамка на прокурорската дейност е ясно очертана в чл. 127 от Конституцията и е в съответствие с основната конституционно закрепена задача на прокуратурата да следи за спазването на законността, вкл. да отстоява активно интересите на държавата и обществото.

На трето място, в мотивите към Решение №4 от 2017 г. по к. д. №16/2016 г. Конституционният съд посочва: „За разлика от Конституцията от 1971 година, която предвиждаше, че главният прокурор упражнява „надзор за точното и еднакво изпълнение на законите от министерствата и другите ведомства, местните държавни органи, стопанските и обществените организации, длъжностните лица и гражданите“, действащата Конституция не урежда т. нар. „общ надзор за законност“. Прокуратурата не упражнява общ надзор, а следи за спазването на законността чрез функциите, които изчерпателно са определени от Конституцията. Извън хипотезата на чл. 30, ал. 3 от Конституцията никакво установено със закон правомощие на прокуратурата няма да има конституционно основание, ако не попада в обхвата на чл. 127 от Основния закон, дори обективно да е насочено към защита на законността“.

Независимо от това, че тълкувателният въпрос не беше допуснат до разглеждане по същество, може да обобщи в резюме, че:

Прокуратурата не осъществява общ надзор за законност върху дейността и актовете на всички държавни и местни органи;

„Надзорът за законност“, който упражнява главният прокурор върху дейността на всички прокурори, е само към онази дейност на прокурорите, чрез която се реализира пряко основната функция на прокуратурата като подсистема на съдебната власт – да следи за спазване на законността;

Конституционният съд не е орган, чрез който се „изправя“ неправилна практика по правоприлагане.

След произнасяне по искането за противоконституционност ще може да се каже категорично дали т. 5 на чл. 127 от Конституцията се отнася само до наказателния процес или има по-широко приложение.

В значителната си част конституционните разпоредби се характеризират с определяната в правната теория „отворена текстуалност“, заявяват конституционните съдии, но не само заради това определяме Конституцията от 1991 г. като нормативно отворена.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи