ЦРУ не е вашият приятел

 

Президентите и техните администрации редовно са нареждали на ЦРУ да прекрачва закона

Вместо събиране и анализ на разузнавателна информация, агенцията създаде отдел за тайните операции

Не е минал месец, откакто президентът Байдън изкачи стълбите на Залата на независимостта във Филаделфия и обяви за свой дълг да гарантира, че всеки от нас разбира, че централната фракция на неговата политическа опозиция са екстремистите, които „застрашават самите основи на нашата република“. Заобиколен от униформените икони на своите военни и застанал на върха на сцената като Лени Рифенщал, лидерът стисна своите юмруци, за да илюстрира изземването на бъдещето от силите на „страха, разделението и мрака“. Думите, които идваха от телесуфльора, бяха наситени с езика на насилието, като „кинжал в гърлото“, излизащ от „сянката на лъжата“.

„Това, което се случва в страната ни, не е нормално“, каза президентът.

Греши ли той след като мисли така? Въпросът, който речта възнамеряваше да повдигне е и този, който се изгуби в неволно злодейската парадност и това е дали и как трябва да продължим като демокрация и нацията на законите. Въпреки всички аргументи в Туитър за предложенията на Байдън, неговите предпоставки бяха малко обмислени.

Демокрацията и върховенството на закона толкова често се споменават като част от американската политическа марка, че ние просто приемаме за даденост, че се радваме и на двете.

Прави ли сме да мислим така?

Нашата блестяща нация от закони празнува тази година два рождени дни: 70-ата годишнина на Агенцията за национална сигурност, към която са насочени моите мисли, и 75-ата годишнина на Централното разузнавателно управление.

ЦРУ е създадено в резултат на Закона за националната сигурност от 1947 г. Този закон не предвижда необходимостта съдилищата и Конгреса да наблюдават просто тази структура как събира информацията и следователно дали тя се подчинява изключително на президента, чрез Съвета за национална сигурност, който той контролира.

В рамките на една година младата агенция вече беше изхвърлила каишката на предназначената си роля за събиране и анализ на разузнавателна информация, за да създаде своя отдел за тайните операции. В рамките на едно десетилетие ЦРУ насочваше отразяването на американските новинарски организации, сваляше демократично избрани правителства (понякога само за да облагодетелства дадена корпорация), създаваше пропагандни екипи за манипулиране на обществените настроения. Оттам нататък беше съвсем кратък скок до подслушването на журналисти и събирането на досиета на американците, които се противопоставиха на нейните войни.

Мнозина днес се утешават, като си въобразяват, че Агенцията е била реформирана и че подобни злоупотреби са реликви от далечното минало, но малкото реформи, които нашата демокрация спечели, бяха смекчени или компрометирани. Ограничената роля на „Надзорът над разузнаването“, който в крайна сметка беше предоставен на Конгреса, за да се успокои обществеността, никога не е била взета на сериозно нито от мнозинството в комисията, която предпочита мажоретките пред разследването, нито от самата Агенция, която продължава да прикрива своите политически чувствителни операции от самата група, и която най-вероятно прави да ги защити.

„Трябваше това да се каже на Конгреса. Трябваше да бъдем информирани преди началото на този вид чувствителна програма. На директора Панета... беше казано, че вицепрезидентът е наредил програмата да не се съобщава на Конгреса“, каза сенаторът Даян Файнстийн.

Как можем да преценим крайната ефективност на надзора и реформите? Е, ЦРУ планираше да убие моя приятел, американския разобличител Даниел Елсбърг през 1972 г., но почти петдесет години на „реформи“ не им попречиха да нахвърлят наскоро друго политическо убийство, насочено срещу Джулиан Асанж. И да постави това в перспектива, вероятно в обувките, по-стари от последния заговор на ЦРУ за убийството на един дисидент... или по-скоро най-новия заговор, за който ние знаем.
Ако смятате, че случаят с Асанж е историческа аномалия, някакво отклонение, уникално за Белия дом на Тръмп, припомнете си, че убийствата на ЦРУ продължават серийно при различните администрации. Обама нареди убийството на американец далеч от каквото и да е бойно поле и уби неговия 16-годишен американски син няколко седмици по-късно, но американската дъщеря на този мъж беше все още жива, когато Обама си тръгна.

Но само месец след като влезе в Белия дом, Тръмп я уби. А тя беше на само 8 години.

Това отива вече отвъд убийствата. В скорошните спомени ЦРУ залови Гул Рахман, за когото знаем, че не беше Ал Кайда, но изглежда беше спасил живота на бъдещия (проамерикански) президент на Афганистан. Рахман беше поставен в това, което Агенцията описа като „тъмницата“ и измъчван, докато умре.

Беше съблечен гол, с изключение на пелената, която не можеше да смени, в толкова жесток студ, че пазачите му, в топли дрехи, пускаха нагреватели за себе си. В абсолютна тъмнина те бяха закопчали ръцете и краката му в една точка на пода с много къса верига, така че да е невъзможно да се изправи или легне, една практика, наречена „късо оковаване“ и след неговата смърт те твърдяха, че това е било за собствената му безопасност. Те признават, че са го били, като дори описват „силните удари“ които са му нанасяли. Те описват кръвта, която е текла от носа и устата му, докато е умирал.

Страници по-късно в официалното си заключение агенцията обявява, че няма данни за побой. Нямаше доказателства за изтезания. ЦРУ приписва отговорност за смъртта му на хипотермия, която го обвиниха за престъплението да откаже в последната си вечер храна от мъжете, които са го убили. Агенцията скри смъртта на Гул Рахман от семейството му. И до ден днешен те отказват да разкрият какво се е случило с останките му, и отказват на онези, които го преживяват, да бъдат погребани или дори има някакво място на траур.

Десет години след разследването, разкриването и приключването на програмата за изтезания никой не беше обвинен за ролята си в тези престъпления. Човекът, отговорен за смъртта на Рахман, беше препоръчан за парична награда от $2 500 за „постоянната му превъзходна работа“.

И друг мъчител беше издигнат на мястото на директора.

Поради каква причина се стремим да поддържаме или да постигнем една нация от закони, ако не да установим справедливост?
Нека кажем, че имаме демокрация, блестяща и чиста. Хората, или в нашия случай някаква подгрупа от хора, въвеждат разумните закони, на които правителството и гражданите трябва да отговарят.

Какво би станало, ако вмъкнем в тази красива нация от закони извънправен субект, който не се ръководи от хората, а от лице като президента? Защитихме ли сигурността на нацията или я изложихме на риск?

Това е чистата истина: създаването на една институция, натоварена с нарушаването на закона в една нация от закони, е наранила смъртоносно нейната основополагаща заповед.

От годината, в която е създадена, президентите и техните администрации редовно са нареждали на ЦРУ да прекрачи закона по причини, които не могат да бъдат оправдани и следователно трябва да бъдат скрити и класифицирани. Основният резултат от тази класификационна система не е повишаване на националната сигурност, а намаляване на прозрачността. Без значима прозрачност няма отчетност, а без отчетност няма обучение.

Последствията бяха смъртоносни както за американците, така и за нашите жертви. Когато ЦРУ въоръжи муджахидините, за да водят война срещу Съветите в Афганистан, ние създадохме Осама бин Ладен и Ал Кайда. Десет години по-късно ЦРУ въоръжава, според тогавашния вицепрезидент Джо Байдън, „Ал Нусра и Ал Кайда и екстремистките елементи на джихадистите, идващи от други части на света“. След като ЦРУ провежда операция по дезинформация, за да усложни живота на Съветския съюз, като подхранва своята малка прокси война, войната бушува 26 години, далеч след разпадането на Съюза.

Вярвате ли, че ЦРУ днес, е свободно от всякакви последствия и отчетност и не е замесено в подобни дейности? Можете ли да откриете присъствието по техните пръстови отпечатъци в събитията по света, както е описано в заглавията, които да дават повод за безпокойство? И все пак тези, които поставят под въпрос мъдростта да се постави една паравоенна организация извън обсега на нашите съдилища, са отхвърлени като „наивни“.

В продължение на 75 години американският народ не успя да накара ЦРУ, да отговаря пред закона, и затова законът беше огънат, за да пасне на ЦРУ. Докато Байдън стоеше на алената сцена, на мястото, където бяха обсъдени и приети Декларацията за независимост и Конституцията на САЩ, думите му прозвучаха като вик на спуканата Камбана на свободата: „Това, което се случва в нашата страна, не е нормално“.

Ако това е вярно.

(Превод за „Труд“ - Павел Павлов)