Трябва ясно да разграничим онези, които бягат по икономически причини и онези, които бягат от война

Североизточният картел, ситуиран по едноименната погранична зона между Мексико и САЩ, е едно от най-кръвожадните и опасни престъпни формирования в света. Наскоро мексиканските власти, които водят неравна битка, даже по-скоро война, с картелите арестуваха лидера на групировката – Тревиньо Чавес, по прякор „Ел Хуево“ – Яйцето. Чавес е считан от мексиканските власти за един от най-опасните хора в страната. Неговият арест, последван от незабавна екстрадиция за САЩ, където го чака строгостта на американското правосъдие, подпали истинска гражданска война в пограничния град Нуево Ларедо, който се намира на едва няколко часа с кола от сърцето на Тексас – Сан Антонио, Остин и Хюстън.

 И като говорим за гражданска война, трябва да сме наясно, че става дума точно за война, т.е. това не е литературно преувеличение. В интернет могат да се видят кадри на горящи камиони насред улицата, на горящи сгради и въобще гледката е като извадена от някоя размирна зона в Близкия изток. Арестът на Ел Хуево извади целия Североизточен картел на улицата. Престрелките с полицията се превърнаха в нормалност.

Ситуацията толкова ескалира, че президентът на Мексико Андрес Обрадор се принуди да прати армията и националната гвардия в града, за да възстановят мира. Мексиканските власти се похвалиха с решаване на проблема, но доколко това е устойчиво решение е твърдение, към което трябва да се подходи със съответната доза здравословен скептицизъм.

Мексико е в ситуация на гражданска война с картелите. Престъпните групировки са станали толкова големи и толкова мощни, че властите са изправени пред неравна битка. Корупция и престъпност се ширят из цялата страна, особено в северните погранични зони. Както шеговито се изразява един приятел – Мексико е първа в света по обезглавявания на глава от населението. Което, впрочем, е факт. Наркотиците, предназначени основно за американския пазар, както и трафикът на хора през границата, са превърнати в индустрия, която подхранва и издържа цели градове.

Разказвам етюди от тази иначе популярна по света ситуация, защото ми се иска да очертаем в по-едри щрихи няколко въпроса по отношение на защитата на границата и бежанския въпрос. Кризата по границата между Мексико и САЩ може да се използва като добър онагледителен материал за това как една погранична зона може да се превърне в язва за цял един континент. Чрез нея можем ясно да разберем основните положения, които касаят сигурността и териториалната цялост на една държава. Можем, а и трябва, ясно да разграничим онези, които бягат по икономически причини и онези, които бягат от война.

С оглед на вълната от бягащи от войната хора от Украйна, у нас се появиха множество антибежански гласове. Мнозина фенове на руската агресия използват социалните мрежи, за да си правят вятър на устата, казвайки, че както сме спирали сирийските бежанци, така трябва да направим и с украинските. Както не сме помагали на сирийците, така не трябвало да помагаме и на украинците. Грозни изказвания, които не кореспондират с действителността. Разбира се, че сме помагали на бежанците от Сирия. Това не значи, че сме били съгласни с отварянето на границите на Европа за икономическата миграция, която съставляваше основния корпус на предходните мигрантски вълни. Между-другото, съвсем нелепо прозвуча и бодряшкото изказване на Кирил Петков, че „това не са бежанците, с които сме свикнали“, защото украинските бежанци били „европейци, интелигентни, образовани хора“. Брех, че овластена несъстоятелност.

Иска ми се дебело да подчертаем, че бежанците, т.е. бягащите от войната, са хора, на които следва едно цивилизовано общество винаги да помага. Хората бягат от Украйна не защото искат да живеят другаде, а защото животът и стоенето в Украйна се оказват все по-несъвместими понятия. Същевременно, разбира се, че има разлика между предишните вълни от мигранти и настоящата бежанска такава. И тя далеч не се корени в това, че днешните бежанци са етнически различни от предишните, както кухо се опита да обясни ситуацията властта.

В предишните мигрантски вълни говорехме точно за това – основно за мигранти, не толкова за бежанци. Разликата е съществена, но за нея след малко. Виждахме как през границата идваха основно. Беше очевидно, че има известна разузнавателна намеса в насочването на мигрантските потоци от Близкия изток към Европа. Нямаше как да се знае колко от идващите тук реално бягат от война и колко идват тук с други цели. Всичко това е съвсем различно от ситуацията, която виждаме в Украйна. От там бягат жени, деца и възрастни хора, а боеспособните мъже остават на фронта да пазят домовете си. Подобна житейска ситуация би следвало да накара всеки разумен човек да поиска да помогне. И слава на Бога, много го правят. Хиляди са българите, които достойно подкрепят онези, които бягат от ужаса на руската агресия. А към онези, които използват пропагандата, за да настроят обществото срещу бягащите от войната – чухте ги приказките колко много пари били получавали бежанците, какви коли карали и други подобни словестни кухости – трябва да им се каже ясно едно: Стига с глупостите.

Мигрантският проблем по мексикано-американската граница е много по-близък до европейските проблеми с миграцията от Близкия изток, отколкото до настоящата бежанска криза. Истината е, че Америка, по подобие на Европа, създаде предпоставки за масови престъпления по границата. Мигрантските проблеми могат да бъдат обяснени с една проста пазарна метафора. САЩ създаде своеобразен „пазар на миграция“. Оставяйки границата широко отворена, това създаде условия хора, които живеят зле в бедните латиноамерикански страни, да искат да преследват щастието си в Америка. Ето го „търсенето“ на пазара. А когато има пазар и когато има търсене на пазара, неминуемо ще се появи и предлагане. Картелите са това – предлагащите една търсена стока в един активен пазар. Докато Америка държи границата си отворена, това ще създава търсене за емиграция в САЩ, което ще създава предлагане на канали за трафик на хора.

С трафика на хора се появява цялата останала криминална плеяда – трафик на наркотици, оръжие и какво ли още не. Бедните погранични райони в Мексико се превръщат в самостоятелна „картелна държава“, която осигурява предлагане за наличното търсене. Затова битката на Мексико, която иначе е съвсем сериозна държава, с картелите е трудна. Докато има търсене, докато има хора, които искат и могат да преминат границата нелегално, винаги ще се намери кой да осигури предлагане.

Решението е просто – Америка затваря границата, това кара хората в Латинска Америка да спрат да търсят как да преминат нелегално в САЩ. С изчезването на търсенето, ще отпадне и предлагането и Мексико ще може да се справи с картелите. Но настоящата администрация във Вашингтон не иска да се справи по този очевиден начин с проблема, защото има интерес от поддържане на кризата. Същият интерес имаха и европейските елити, които насърчиха безкрайната миграция от Близкия изток. Утилитаризмът в мисленето им нанесе много щети. Но да сравняваме онази ситуация с днешната бежанска такава... това е не просто невярно. Това е пропаганда в най-лош вид.