Тази година ще посрещнем Рождество Христово по различен начин. Пандемията тотално промени живота ни и вместо усмивка на лицата, ще трябва да сложим маски срещу вируса. Има ли надежда, кое е тревожното, как да преодолеем страданието и как да разчетем знаците на Бога - за това разговаряме с отец Николай.

- Много изпитания ни се събраха тази година, какво Ви дава надежда и какво Ви тревожи днес, ден преди Рождество Христово, отец Николай? Кое е най-голямото добро, от което се нуждаем ние – българите?
- Бог роди човека за безсмъртие, но поради греха чрез човека смъртта влезе в света. Любовта на Твореца към творението е тази, която ни дава надеждата, че ще преборим греха и това можем да направим чрез вярата и упованието си в Бога. Най-голямото добро, от което се нуждаем, е именно тази вяра, чрез която да преодоляваме трудностите.

- От година светът живее по различен начин – ето, ще посрещнем празника с маски на лицата, вместо с открити усмихнати лица. Разбират ли хората за какво и защо се пращат изпитанията, отче и как вие възприемате вируса - като проказа или като помощ?
- Аз приемам вируса като допущение Божие. Всеки от нас трябва да направи равносметка на живота си - кое е наистина важното. Да, това Рождество ще е различно като преживяване, но се надявам християните да го посрещнат с усмихнати души и любящи сърца.
 
- Хиляди умират, хората губят близките си и остават сами в мъката си. Как да преодолеем страданието, как да разпознаем знаците на Бога?
- Когато настъпи часът на завършека на земния ни път, преминаваме във вечния живот с душите си. Това, което можем да направим за нашите близки, отишли си от този свят, е горещо да се помолим за прошка на греховете им. Те вече не могат да се молят сами за себе си и ние сме тези, които с вяра и молитва ще се застъпим за тях. Християнинът никога не е сам, защото го съпътства Божията милост и благодат. А знаем, че Бог е дълготърпелив и многомилостив и има грижа за всяка страдаща душа.

- Надеждата за изцеление е вечна, и днес особено много жадуват да чуят Божието слово пациентите в COVID-отделенията на болниците, техните близки. По инициатива на Патриарх Неофит свещеници влизат при лекарите и пациентите в най-големите болници да помажат с осветен елей всички тях. Какви са Вашите надежди?
- Църквата като любяща майка винаги се грижи за своите чеда. Тази прекрасна инициатива на българския патриарх Неофит е възможност Божията благодат да достигне до болните хора, които нямат възможност да посетят храмовете и да получат утеха и надежда за изцеление.

- Живеем в свят, който предлага много изкушения. Денят на хората е забързан, натоварен, изпълнен с материализъм. Как да намерим баланс между ежедневните нужди и духовното?
- Духовното трябва винаги да бъде водещото в нашия живот, защото духът ще отиде във вечността, а материалното ще изтлее. Когато се грижим за душите си, не трябва да пренебрегваме и грижата за телата си, тъй като „тялото е хижа за душата“. Но и не трябва да превръщаме тези грижи в робуване на страстите към материални неща. Апостолът ни учи: „Грижата за тялото не превръщайте в похот“. Всеки сам трябва да намери баланса.

- Какъв смисъл влага християнството и какво учи Църквата за празника Рождество?
- Рождество Христово е денят, в който Бог по Своята милост се ражда на Земята, за да стане човек. В Него напълно живеят Божествената и човешката природа, затова Църквата нарича Иисус Христос Богочовек. Той идва на Земята, за да умие греха от човека и пак да го възвърне към безсмъртие. Този празник е най-радостният за християните, защото Бог ни изпрати голям дар - Синът Божий стана Син Човечески и се положи началото на нашето спасение. С това, както казва св. Йоан Златоуст: „посрамен е дяволът, разбягали са се демоните, смъртта била отменена, раят бил отворен, грехът бил отстранен, открила се истината, Царството Небесно се принесло на Земята“. Наричаме го „светъл празник“, защото светлината на Божията благодат озарява всички.

-Защо празникът, който масово наричат Коледа, а не Рождество Христово, потъва в ядене, пиене и пазаруване? Или пък просто броим постните ястия на трапезата и смятаме, че сме се „отчели пред Бога“?...
- За нас, християните, празникът винаги е Рождество Христово, защото честваме раждането на Спасителя на земята. Всеки православен християнин на Бъдни вечер слага постна трапеза, която покадява с тамян и след молитва в тихата свята нощ споделя с близките си в очакване на Рождество Христово. Няма никакво значение броят на ястията, значение има как ще подготвим душите си за приемането на Спасителя. Той чука на вратата на всяко сърце и който чуе гласът му и отвори сърцето си, Благодатта Христова ще влезе в него.

- Безспорно тази година е различната година. Търсенето само на традицията и бягането от самото богословие до какво може да ни доведе – помага ли това или хората вече са объркани тотално? Осъзнаваме ли какво честваме в тази тиха свята нощ?
- Спазването на християнските традиции не е бягство от богословието. Нашият народ е християнизиран още в първите векове от апостолите и техните последователи. Посещението на православния храм, молитвеното участие в службите, посветени на Рождество, не може да обърка християнина, а може само да му донесе душевен мир и упование в Божията премъдрост и грижа за всяка душа. Всеки православен с трепетно очакване пристъпва към Светата Богослужба, за да се причести след надлежен пост, покаяние и изповед със Сетите дарове и така да вкуси радостта на празника. Който се е подготвял така старателно през 40-дневния пост, не може да не осъзнава духовната същност на празника.

- Как човек да съзре лъжеусещането за комфорт, което му дават завоеванията на технологиите, любовта към печалбата? И как да усети нематериалната радост на светлия Божий мир?
- Празниците са време, в което всеки човек може да се откъсне от делничните грижи и да намери време за размисъл върху това кое е ценното в живота му. Технологиите са част от съвременния ни свят. Не бива да ги определяме само като нещо вредно, а можем да ги използваме и за душеполезни неща. Например, за четене на духовни книги. За да бъдат заедно на празника близки хора, които живеят на голямо разстояние един от друг. А нематериалната радост е духовно усещане, за което е необходима подготовката през периода на поста.

- Защо понякога е трудно да изпълняваме Божиите заповеди и да приемем покаянието като сила?
- Защото сме станали твърде себични и не осъзнаваме, че всеки ден грешим и то по много пъти. Всеки от нас е нужно да се самонаблюдава и всяка вечер, размисляйки върху това как е минал денят му, да се покае за делата си. Покаянието означава искрено разграничаване от лошите постъпки, думи, мисли, които сме имали през деня, и молитва към Бог да ни прости.

- Не мислите ли, че атеистичния дух, който властваше тук няколко десетилетия, все още е в нас? Сегашната глобализация и мултикултурализмът не отдръпват ли хората от Христос?
- Никой и нищо не може да отдръпне даден човек от Христос, ако той сам не го пожелае. Мисля, че е крайно време да осъзнаем, че самите ние можем да се приближим или отдалечим от Христос според волята си и не бива да обвиняваме за това външните фактори.

- Когато политиката се заиграе със страховете на хората, вярата се превръща в оръжие. Усещате ли да използват като инструменти религията и вярата?
- Наблюдението ми показва, че в храма влизат истински вярващи хора. Те идват не поради страх, а водени от духовните си нужди. 

- Христос казва: „Аз съм същият – вчера, днес е вовеки”. Тоест, Христос не се изменя. Сега обаче мнозина искат да променят Църквата, религията ако щете, историята пък вече е подменена така, както се харесва на елита. Какво мислите за тази нова реалност?
- Православната ни Църква е установена от Господ Иисус Христос и от създаването си до ден-днешен пази християнското учение непроменено, въпреки усилията на многобройни лъжеучения да я променят. През вековете Тя е устояла на хиляди опити да бъде в услуга на нечия власт и е запазила своята идентичност. В нашето съвремие тя продължава да отстоява истините на вярата.

- Трудно е днес модерният човек да приеме, че целта на човешкия живот е спасението на душата, а не броят на имотите, например. Но за да се обясни това, Църквата е добре да има достъп до младата аудитория в училище. Това обаче е трудно, защо?
- Възпитаването на едно дете в православната вяра започва от семейството още от първите години на неговия живот. В училището това възпитание може само да бъде продължено и надградено. Родителите, които искат децата им да изучават православието, имат две възможности: или да запишат детето си на СИП „Религия“ в училищата, където този предмет се преподава, или да ги водят в неделните училища към храмовете.

- Колко дълъг може да се окаже пътят към Храма?
- Това е изключително личен въпрос. За един човек пътят към храма може да е само една крачка, направена в момент на прозрение за нуждата от вяра. А за друг може да е необходим цял живот, за да направи тази първа крачка.

- Каква е Вашата молитва и какво ще пожелаете на хората за този светъл празник Рождество Христово?
- Нека на този светъл празник да намерим повече време за духовни размисли, да загърбим грижите за материалното и суетното, злобата, завистта и себелюбието и да се отдадем на духовна радост и мисли за истински ценните неща в живота ни – любовта към Бога и към ближните. Нека с радост в душите си запеем ангелския химн: „Слава във висините Богу и на земята - мир, между човеците благоволение!“
Светло Рождество Христово!

Нашият гост
Ставрофорен иконом Николай Николов е роден през 1969 г. в Кюстендил. Завършил е магистратура по богословие в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Предстоятел на старинен храм „Св. Петка” в столицата вече 19-а година. От 26 години е свещеник.