С отец Славчо Иванов разговаряме за предизвикателствата, пред които е изправено човечеството в момента и за ролята на Българската православна църква при справянето със здравната и икономическа криза. Духовникът споделя как се променя ценностната система на българина, дискутира проблема за опазването на църковните имоти, както и за ролята на неделното училище при възпитанието на децата.

- Отче, живеем в смутни времена. Как ще коментирате предизвикателствата в световен и национален мащаб?
- Цялото човечество е изправено пред сериозни изпитания и в здравословен, и в икономически аспект. От историческите данни знаем, че такива предизвикателства се появяват циклично на планетата Земя, обикновено на всеки 100 години. Нашите предци са били принудени да се справят с епидемии, бедствия, а сега и ние се борим с невидима зараза. Колкото и да сме изненадани и дори шокирани от разрастващата се епидемия, трябва да се мобилизираме, за да преодолеем кризата и да се съхраним. Нужно е да запазим силни вярата, надеждата, любовта, добротата и тези качества и чувства да ги прилагаме в отношенията и общуването с хората около нас. Проблемът не касае само един човек, един град или една държава, а обхваща целия свят. Има държави, чиито нации проявяват огромна дисциплина, уважение към мерките, които се налагат и това им помага да се ограничи смъртността и да има повече преборили коронавируса.

- Църквата има ли рецепта за справяне с пандемията?
- Свещенослужителите не са изолирани от обществото и вече има много духовници, които също се борят с болестта. Но въпреки това, ако си припомним войните преди стотина година, като например Балканската война, мястото на свещениците е било на фронта, редом с войниците и там са изпълнявали своите задължения. И в момента духовниците са си на мястото. Извършват богослужения на различните празници, обгрижват миряните. Въпреки че намаляха хората, които напоследък влизат в църква, ние сме си по местата. Често се налага да поемаме и съседни енории, ако някой от свещениците се разболее. Целта е навсякъде духовният живот да протича нормално. Ролята на църквата и на духовниците е да дават надежда, да вдъхват вяра, да повдигат духа на отчаяните.

- Правят ли се специални молебени за прогонване на заразата?
- През вековете църквата е придобила огромен опит и още от началото на годината имаше разпореждане на Светия Синод по епархии да се включат молитви в литургиите, които са подходящи, за да се противопоставим на епидемията. Повече от 9 месеца ги включваме в богослуженията. Правим водосвети и маслосвети. Молим се за лекарите, които са на първа линия и са под изключителен стрес и риск. Молим се за хората от всички структури на управление, които гарантират нормалния живот в държавата. Молим се за изцеление на болните, както и за здраве и благоденствие на целия български народ. Води се непрекъсната борба срещу злото. Налага се понякога да се събираме по няколко свещеника, за да обединим усилия и да си помогнем. В тези моменти силата на молитвата е в пъти по-голяма, благотворната енергия е по-силна.

- Идват ли вярващи в храмовете, за да търсят спасение за себе си, за близките си?
- Забелязвам от няколко месеца силна тревога у родители за децата им. Тези хора влизат в храма притеснени, че чедата им са далеч от тях и се притесняват за здравето и просперитета им. Идват и млади хора, които споделят, че са угрижени за възрастните си родители дали ще преживеят пандемията, как ще изкарат зимата. Първо се опитвам да ги утеша и обнадеждя, защото когато човек се страхува, болестта лесно го поваля.

- Каква е вашата прогноза за развоя на пандемията, ще отшуми ли скоро?
- Мисля, че ще продължи още дълго време. Трябва дисциплина. Да се вслушваме в съветите на специалистите и да изпълняваме препоръките.

- Учените твърдят, че вирусът не е изкуствено създаден, а е дело на природата. Това изпитание има ли го предвидено и записано в Библията? 
- Всяко зло за добро! В Библията са описани много случаи на тежки изпитания, при които Бог изпраща напаст от скакалци например, зарази, за да покаже, че хората трябва да се съобразяват с природните правила. След време ще проумеем, че всички изпитания са, за да се осъзнаем, че не може да караме така през пръсти в живота. Необходимо е да сме по-добри, по-учтиви, благи, уважителни и смирени. Сега е време на пост, а една сентенция гласи: „Ако не постиш доброволно, ще постиш насила, когато се разболееш“. Затова мога най-отговорно да заявя, че тази пандемия ни упътва към вярата!

- А вие забелязвате ли промяна у хората? Станахме ли по-добри и осъзнати?
- Това е процес и той ще продължи с години. Но работата ми и с възрастни, и с деца, ми показва, че болшинството го осъзнават. Макар и да грешат понякога, се борят и всеки се стреми да бъде по-добър и в този дух да възпитава децата си.

- Българинът вярващ човек ли е вече?
- Да! Българинът винаги е бил вярващ. Не можем да искаме всички да са, макар че е желателно. Много размишлявам и препрочитам писанията за старозаветния пророк Илия. Времето, в което той е живял, е подобно на днешното при нас - царят и царицата залитнали по лъжебогове, пророците тачат истукани, лъжа навсякъде, разврат... И пророк Илия, в изнемога, защото е търсен да бъде убит, тъй като той поучавал в истината и казвал истината, рекъл: „Господи, не остана никой, всеки тръгна по вала...“, а Господ му отговорил: „Ей, Илия, Илия, аз съм си съхранил седем хиляди човека, които коляно не са прегъвали и устни не са им целували“. Та тези думи на пророк Илия и на Бог в днешно време са актуални. Виждаме как много хора залитат, или напускат страната, тръгват да търсят материалното, лъскавото, облаги, по-добър живот. Бог е този, който ни дава сили и благодат. Нека не се отчайваме в тези трудни времена, че стават такива неща- пандемия, размирици, протести. Те са изпитание, но и за пречистване на духа, на природата, на цялата планета. Добре е да се вземем в ръце и да подражаваме на нашите предци. Защото и дедите ни са преминали какви ли не тежки периоди на войни, глад, но са се съхранили като личности, като нация, поддържали са семействата и родовата памет. И ние в днешно време трябва да търсим корена, за да се съхраним. Какво по-хубаво от това, старците на село да бъдат гледани от техните деца и внуци, в дворовете да има животни, по полетата стада - това е резултат от здравото семейство. Сега нашите семейства, нашите родове боледуват, защото ние търсим лукса, материалното, да бъдат по-лъскави нашите коли или пък домовете ни.

- Преди години възстановихте бившото неделно училище към храма „Св. Николай“ във Велико Търново. Продължавате ли да развивате тази благородна дейност?
- Училището действа, но в момента заради пандемията е във ваканция. Миналата година празнувахме 180 години от създаването на църковното училище. Възстановихме го преди 25 години. Мога да кажа, че за тези две десетилетия и половина през нашето школо минаха стотици деца. Жалко обаче, че заради коронавируса през лятото не успяхме да отидем на лагер в Дряновския манастир, не се осъществи замисленото поклонение, а през есента не възобновихме учебните занятия. В неделното училище децата имат занимания по вероучение, изучават иконопис и църковно пеене. Към неделното училище има сериозен интерес, особено за по-малките деца. Навремето от неделното школо към храма са произлезли други три училища и читалище „Надежда“ във Велико Търново. След Освобождението, когато държавата поема управлението в свои ръце, дейността на църковното училище затихва. През последните години работим и с родителите на децата, като ги напътстваме за правилно възпитание.

- Българската православна църква реформира ли се?
- Като си спомня какво беше преди четвърт век назад, мога да кажа, че ние узряваме. Има огромни промени. Например само във Велико Търново се построиха четири църкви. Сега вървят избори за настоятели, преди години беше изключително трудно да накараш хората да се включат в процеса, а сега сами идват и се интересуват, проявяват инициатива.

- Как стои въпросът с кадрите в църквите и манастирите?
- Това е общодържавен проблем. Свещенослужители, полицаи, медици, учители, това са длъжности в услуга на обществото. Всяка сфера трябва сама да си подготвя кадрите. Не сме като католическата църква, за да чакаме Ватикана да ни изпрати духовник, а би било добре дадено населено място да си излъчи свещеник, както е било навремето. От години работим с няколко пъти по-малко духовници от необходимото.

- Имаше години, когато на свещениците във Великотърновската епархия се плащаше със свещи. Какво е положението в момента?
- Това беше през 90-те години след разкола. Този период отмина отдавна. Когато държавата започна да отпуска средства за нашите заплати, всичко се нормализира.

- Трудно ли се стопанисват църковните имоти?
- Преди броени дни стана въпрос, че нашите гори са изсечени и трябва тези имоти да се стопанисват по-сериозно. През годините църквите са получавали като дарение много ниви, гори, пасища. Преди 30-40 години тези одържавени терени бяха върнати на епархиите, но не в реални територии и сега повечето земи са на труднодостъпни терени, или пък са неплодородни и не могат да се обработват. Трябва да се помисли и по-сериозно как да поддържаме по-добре храмовете си, а и да ги опазим от посегателства, защото имаше църкви обирани по 5-6 пъти. Откраднати бяха големи ценности, съхранявани векове- мощи, потири, икони, камбани. Дори и от църквата, в която служа, крадци посегнаха и на мощите на Св. Онуфрий, но извършителите на светотатството така и не бяха заловени.

- През Второто българско царство в столично Търново са се пазили мощите на 13 светци и според изследователите по това време държавата е била много мощна благодарение на тази закрила. Как ще коментирате този факт?
- Тази тема винаги е била актуална. Тогава в Търново са се пазили нетленните останки на Света Петка Търновска, на Света Филатея, на Свети Иван Рилски и на много други. Сега в някои храмове има мощи, но те не са тела, а само частици.

- Наближава Рождество Христово. Защо този празник е толкова свят? 
- Свят е, защото на хората ни е дадена възможност да се примирим с Бога и да се върнем отново в Рая. Бог праща своя син и той до такава степен се смирява, че се облича в телесно одеяние и живее с нас, хората. Бог е помислил за своите чеда, за творението си и дава възможност по този начин ние да се примирим с Бог, да се постараем да следваме неговия син и да получим тази чистота, която за нас е приготвена. Затова този празник е чакан, затова този празник е велик, затова е изпълнен с такава надежда и упование, защото ни дава възможност и простор да се стараем, да работим върху себе си и да преодолеем отрицателните чувства в душите си.

- В днешните трудни и тъжни времена, какво дава на хората Рождеството? 
- Дава съзнанието, че живеем в семейство, в родове. Не случайно Евангелските текстове, които четем на Рождеството, проследяват тази селекция на хора и родове, за да се роди Исус Христос. Така и ние трябва да разглеждаме от тази гледна точка нашата родова памет и не трябва да забравяме рода си и да го тачим. Това предание е от векове, но трябва да се научим на него. Празникът е велик, защото ни дава надежда да отстояваме в тези дни, а когато отправяме гореща молитва вярваме, че Бог ще откликне на просбите ни. Рождество Христово ни поучава, че Бог ни е дал таланти и трябва да ги разработваме- ако са три, да ги направим пет, ако са пет, да ги направим десет, но не бива да ги заравяме и да казваме „ще си караме, както ние си искаме“, или „както ние желаем“, „живота е мой, и ще го живея, както си искам“. Това в днешно време е актуално за младите хора, но те трябва да знаят, че животът им е даден, за да славославят Бога чрез себе си.

Нашият гост
Отец Славчо Иванов е свещеноиконом и е сред най-известните личности във Велико Търново. Вече близо 26 години е отдаден на Българската православна църква. Глава е на многолюдно семейство, има четири дъщери и внуци. Служи в храма “Св. Николай” в старопрестолния град от 1994 г. още докато е студент по богословие във Великотърновския университет. През 1995 г. успява да възстанови неделното училище към църквата.