Тежко ми е да пиша този текст, а няма друг път. 

Това е Пътят. 

Прощавам! 

Прошката е свобода. 

Отказът от прошка е адът, който носи в себе си отказалият да прости. Взаимно се притежават.
Отказът от покаяние е адът, който носи в себе си отказалият да се покае. Взаимно се притежават.

Отказът от покаяние тежи над България като черен отровен облак. 

България е под проклятието на отказа от покаяние на комунистическите убийци след девети септември. Техните потомци са под проклятие. Имах такъв добър познат - дядо му беше убивал след девети. И това момче дойде един ден и ми каза - дядо ми е убивал след девети, аз съм потомък на убийци. 

Казах му - аз, потомъкът на убити - казах му:

В Христос има прошка за всеки!

Христос ни прощава! 

Приеми Христос и приеми прошката! 
Той не го направи. Той не си прости греха на дядо си! 
Няколко години по-късно ми се обади общ познат да ми каже:
Застрелял се с пистолет, самоубил се. 

Бях потресен!

Проклятието на дядото порази внука. 
Толкова тъжно, толкова потресаващо!
Изборът, който правим определя вечността!

Днес виждаме внуците на убийците, засмяни до уши да ни поучават от телевизора, или да правят “съдебна реформа”.
Тежко им и горко - те носят проклятието върху себе си!

Те винаги са “прогресисти”, винаги монополисти на “светлото бъдеще” - преди комунистическо, сега джендъристко. 
Мрак и ад. 

Те носят белега на Каин върху себе си. 
Днес те няма да осъдят убийствата на дядовците си. 
И това е подкрепа за убийствата.

Биха ли убивали опонентите си днес, ако времената бяха други?
Мисля, че да. 

Както техните дядовци с нечовешка злоба са убивали нашите дядовци - така те биха ни убивали нас. 
Какво трябва да направим ние днес? 

Потомците на убитите след девети - толкова много сме! - какво трябва да направим? 
Кой път да последваме? 

Трябва да последваме пътят на Христос. 
Трябва да простим. 
Знам, че е трудно. Прекрасно знам! 
Знам, че боли. Знам какво е болка.
Знам също, че единствените, които със сигурност няма да влязат в Небето са самоубийците и отказалите да простят. 
Отказът от прошка е самоубийство.
Не се самоубивайте! Простете! 
Пътят на Христос е път на прошка.
И затова аз прощавам. 

Прощавам на убийците на Никола Бакалов, убит без съд и присъда в нощта на 27 септември 1944 година край село Каравелово, край брега на река Стряма - костите му не са намерени, няма гроб. 
Дядо на майка ми, кръстена на него.

Отказал да се вслуша в съветите да се укрие, защото “кръв не съм проливал, съвестта ми е чиста”. 
Неговата кръв беше пролята. 

Единият от убийците му скоро след това го погребали, другият погребал детето си. Прощавам на мъчителите на Алекси Янев, арестуван през ноември 1951 година заедно с над 40 души от село Каравелово; измъчван и пребиван дни наред в Пловдив; затворен в Пазарджишкия и Плевенския затвори, след това в Белене - общо 4.5 години. 

Баща на майка ми, аз съм кръстен на него. Прощавам на тези, които тогава забраняват на деца като майка и вуйчо да кандидатстват в университети. Прощавам на тези, които написаха в моята характеристика през 1987 година, че съм потомък на народни врагове и ме изпратиха за наказание в Строителни войски. Да, минавали са ми черни мисли, Бог ме опази.

Прощавам на тези, които в казармата имаха власт да ме мачкат и тормозят, и които хвърлиха кал върху името ми. 
Потомците им продължават да го правят и днес.
Прощавам им на всички тях! 

Нашата битка не е срещу плът и кръв, нашата битка е срещу “началства и власти в поднебесните места”, срещу демоничните сили на мрака, обсебили съвременните глобалистки елити и протягащи ръце към децата ни. 
Да простиш не означава отказ от борба.

Да простиш означава да си свободен и силен, и непреклонен в борбата срещу злото!
Прощавам в името на Иисус Христос, Който ми прости на мен в моя тогавашен мрак и невежество!

Прощавам! 

И ви моля откъм Христова страна - простете! 

Простете и свободни бъдете!

От фейсбук, заглавието е на редакцията