Анти-фашистката съпротива спаси американската класика

Скарлет О'Хара е дъщеря на плантатор. Живее в имение, където бели експлоатират черни

Ентусиастите, които организират протести срещу расизма, допускат съществено недоглеждане. Около залисията с бутането на паметници забравят вредната по въпроса литература. На клади трябва да пламне американската класика като “Отнесени от вихъра”. Този роман в условията на социализма у нас беше обявен за расистки.

Десет години пише Маргарет Мичъл “Отнесени от вихъра”. През 1935 г. редактор от нюйоркското издателство “Макмилан” чете ръкописа и вижда пред себе си бестселър. Романът се появява следваща година. Печели Националната литературна награда и Пулицър. Влиза в световната класика.

На български е преведен от Панайот Чинков и Юлий Генов. Излиза през 1940 г. в поредицата Знаменити съвременни романи. Книгата се търси повече от хляба в оскъдицата по време на войната. До 1945 г. има още две издания. Тогава цензурата хвърля око на двутомника. Не е забранен, само е полуразрешен.

“Отнесени от вихъра” беше по-дефицитна от Кока-колата. С цена 100 лева в антикварната книжарница на “Граф Игнатиев”, но продавачите я държаха под рафта за свои хора. Отпред на улицата далавераджии предлагаха библиографската рядкост за 250-300 лева. Една социалистическа заплата!

Чак през 1981 г. покойната Вера Ганчева решава да пресече тази контрабанда. Тя е директор на издателство “Народна култура” и влиза в конспирация с Валентин Караманчев - председател на ТСО “Българска книга и печат”. Двамата свободомислещи залагат романа в плановете на издателството. Цензурата обаче никога не спи, винаги е с широко отворени очи. Караманчев разказва:

“И когато тази книга попадна в перспективните планове на изд. “Народна култура”, от сектора на ЦК препоръчаха да не се бърза с “Отнесени от вихъра”. Те нямаха щатни специалисти по тематиките, но привличаха външни скрити рецензенти и капацитети. Някои от тях бяха по-големи католици от папата и се престараваха в препоръките си. И така “Отнесени от вихъра” все беше отлагана за друга година. На издателството и на Обединението ни писна от такова шикалкавене.”

Иде 1986 г., в която четящият свят отбелязва половинвековния юбилей на знаменития роман. “Без да вдигаме шум и да я включваме повече в планове, разбрахме се с Вера Ганчева да заложи книгата в печатницата”, свидетелства Караманчев. Това е през юли, двутомникът излиза от машините ноември.

Ами сега?

Вълчо Киров настръхва. Той е заместник-завеждащ отдел “Книгоиздаване” при ЦК на БКП. Прочел е много книги, с вредните си пали камината. “Нали препоръчахме да не излиза все още “Отнесени от вихъра”, задава реторичен въпрос Вълчо.

“Вие препоръчахте не знам защо, но ние я издадохме”, отвръща Караманчев. “Тогава вече имах повечко самочувствие - обяснява поведението си той. - Бях кандидат-член на ЦК на БКП и не ми пукаше от чиновниците, които спазваха строго субординацията.”

“Слушай. Имам молба. Не се занимавай с тази книга”, съветва Вальо нервозния Вълчо. “Ама Стоян Михайлов пита нас, а не тебе”, оправдава се цензурът. “Добре де, оттука отивам право при него”, успокоява го почитателят на американската литература.

“Със Стоян Михайлов се знаехме отдавна. Не съм срещал друг партиен функционер толкова общителен, откровен и търпим към събеседника си при разговор”, портретува го Валентин Караманчев. Двамата си стискат ръцете, като Караманчев обещава да напише обяснение за “Отнесените”.

Текстът е в съавторство с Вера Ганчева. Тя разработва литературната, а той идеологическата проблематика. Стоян Михайлов слага отгоре едно голямо “Съгласен”. Сега по партийната процедура случаят трябва да бъде обсъден в Секретариата на ЦК.

В намръщен декемврийски ден се събират Чудомир Александров, Милко Балев, Йордан Йотов, Начо Папазов, Димитър Станишев и Гриша Филипов. Високият форум открива Чудомир: “Получили сте докладната, кой иска да вземе отношение?” Гриша Филипов вдига ръка, изправя се и го удря по същество:

“Аз мисля, че е безобразие държавното, стопанското и еди какво си обединение да печата тая книга. Защото тя е расистка, буржоазна литература. И днес, когато сме затруднени и не можем да доставим достатъчно хартия за списания и вестници и да издадем толкова важни книги, тетрадки и учебници, изведнъж се издава в огромен тираж една вредна книга.”

Гришата, който носи руско име, е потресен как американката Скарлет се появава в роман на български език. Не само буржоазен, а и расистки. Защото сюжетът на “Отнесени от вихъра” се развира по време на Гражданската война през 1861-1865 г. В границите на Конфедерацията, която защитава робството.

Скарлет О'Хара е дъщеря на плантатор. Живее в имение, където бели експлоатират черни. Има дързостта да застреля злодей от Севера. Освен това янките са наречени “торбалановци”. Авантюристи, дошли с по една торба багаж на рамото.

Вера Ганчева и Валентин Караманчев не са вчерашни. Вдигнали са стена, за която бронебойни патрони няма открити. Челният съветски опит. Скандалните “Отнесени от вихъра” са преведени от Надя Баева, но предговорът е препечатан от съветското издание “Унесенные ветром”.

“Знаете ли - извисява глас Караманчев като Димитров на Лайпцигския процес, - че в Съветския съюз тази буржоазна и расистка книга от десет години се издава само от партийното издателство на ЦК на КПСС “Правда”, за да отива печалбата направо в ЦК, без да се облага с данъци. Никое друго съветско издателство, включително и от републиките, не може да се докопа до нея. И това, за ваше сведение, съм го научил от завеждащия отдел “Пропаганда” на ЦК на КПСС другаря Борис Стукалин...”

“Давай, давай...”, насъскват го от двете страни Димитър Станишев и Начо Папазов. Те мразят Гриша Филипов, но не смеят да вземат страна заради Милко Балев. Последната дума винаги е на Сивия кардинал, както го наричат.

В сюблимието на тази реторика влиза Ангелина, секретарката на Тодор Живков. Шепне нещо в ухото на Милко и той излиза. Гришата използва антракта да постави неудобен въпрос. “Аз мисля - стиска юмрук той, - че независимо от оправданията, които чухме, има и други неща, които не са в реда. Цената на тази книга. Откъде накъде ще грабим българския народ?!”

Цената за двата тома е 18 лева и 40 стотинки. На фона на ония 250-300 сребърника, които търгашите искат пред антикварната.

Милко Балев се връща и пита: “Докъде стигнахте?” “Другарю Балев, ние вече приключваме. Оформяме решението”, опитва се да подмете под килима конфликта Чудомир Александров. “Дай на мене за малко думата”, командва Милко, който се е консултирал с Живков.

“Абе, Гриша - обръща се свойски той, - каква буржоазна, каква расистка е тази книга. Две години бях със смъртна присъда в единична килия. Плевенските ремсисти успяха да ми внесат “Отнесени от вихъра”. Тя поддържаше искрата на живота ми. Четях я от корица до корица. Препрочитах я не един път.”

Гриша Филипов онемява като Гьоринг пред Димитров. Приносът на американската класика в нашата антифашистка съпротива спасява “Отнесени от вихъра”.