Президентът на Сърбия се закани, че няма да отиде в Тирана на срещата Западни Балкани-ЕС заради правителствени назначения в Косово

Изглежда силният човек в съседна Сърбия Александър Вучич наистина вече губи нервите си щом си позволява публично да нарича премиера на Косово Албин Курти „терористична измет“. Да се изразиш така за своя партньор в преговорите, които се водят за нормализацията на отношенията между Белград и Прищина, вече е знак, че нещата или са излезли от контрол, или предизвикателството от страна на единия от партньорите е прехвърлило всички нормални граници. Така или иначе, вече си имаме и друга, втора „гърмяща уста“ в района на Балканите освен албанския премиер Еди Рама, който в последните месеци доста се поупражнява за сметка на България и нейната позиция за евроинтеграцията на Тирана и Скопие.

Може да ви се струва крайно неделикатно и антидипломатично това определение на Вучич за косовския премиер Курти, но няма лъжа, агенциите го разпространиха още в петък като новина от първостепенно значение. Гневът на сръбския президент е бил предизвикан, когато стана ясно, че Курти е назначил в правителството си председателя на Прогресивната демократична партия Ненад Рашич като ресорен министър на общностите и завръщането. Този пост по право се предоставя на местните сърби от партията, която има най-много мандати в парламента от определените за тази етническа общност десет депутатски кресла. Досега на министерския пост бе представителят на „Сръбска листа“ Горан Ракич, която обединяваше предимно гласовете на партиите от северната част на Косово и която спечели цялата квота от десет места.

Но Ракич, заедно с депутатите и другите сърби в администрацията на държавата, го напусна демонстративно като знак на протест срещу акцията на правителството в Прищина да замени сръбските регистрационни номера на автомобилите в Косово с местни.

Гневът на Вучич не бе насочен само към премиера Албин Курти. Той не отмина и новоизлюпения министър Рашич и неговата съветничка - популярната, но противоречива активистка Рада Трайкович, които също бяха определени като „измет от дъното на кофата“, каквото и да означава това. Как какво да означава? Много е ясно, че толкова обидни квалификации могат да заслужат само хора, които се изплъзват от тоталния личен и институционален контрол на Вучич над действията на политиците и местните сърби в Косово. След като той с пълен успех насочва и контролира политическите практики и поведение на своите хора от „Сръбска листа“ (негово чедо впрочем), всяка проява на несъгласие с тази „монолитност“ е осъдена на остри критики. Какви критики, това си е изпускане на нервите, което може би разкрива истинското отношение към сърбите в Косово, умело прикривано зад реториката на загрижения за тяхната съдба държавен глава от Белград.

Че назначаването на Рашич и Трайкович съдържа провокационен потенциал, поне за мен не буди съмнение. И че то не е в хармония с косовската конституция, както има авторитетни мнения, също е напълно възможно. Но какво в поведението и на Белград, и на Прищина през последните месеци и години не е на ръба на провокацията?

Колко пъти писахме за това, особено за мерките, които лично Вучич разпорежда когато оттатък границата в Косово се случи нещо, което властите в Прищина предприемат, а той го тълкува така, както си иска. Колко пъти повишаваше бойната готовност на войските си около границата с новата държава, колко пъти вербално се заканваше, че никога няма да реши  въпроса с независимостта на бившата сръбска провинция. Хайде да не отваряме архиви, че няма да ни стигне мястото. Колко пъти я търкаляха насам-натам тази тема за пререгистрацията на номерата на автомобилите, която сега уж решиха. И как го решиха? По познатия половинчат начин, като оставиха на времето да амортизира колите със сръбска регистрация и проблемът да отпадне сам по себе си срещу задължението на Белград да не издава нови табели.

Но след като стигнаха до съгласие и затвориха досието „регистрационни номера“, защо напусналите по този повод министър, депутати, полицаи, прокурори, съдии и всички останали работещи в администрацията сърби не се върнаха на местата си? Защото стратегията на Вучич винаги е била такава - да се държат отворени проблеми, които да създават напрежение с ниска интензивност в отношенията на Прищина с Белград, които във всеки момент, съгласно ситуацията и нуждите на Сърбия, могат да довеждат до положение, в което международната общност да се намесва. 

За един държавник да излезе от рамките на политическото и да се развихри в личното не е добър атестат, меко казано. Хайде, Рашич и Трайковска биха могли да преглътнат боклукчийските определения на Вучич към тях. Те са му свикнали, както се казва. И Курти в името на успеха на диалога с Белград би могъл да си затвори очите, макар че ако питате мен, поне от куртоазия, би отказал някаква следваща среща с Вучич в Брюксел. Но пък без да иска сръбският президент вече предложи подобна „възможност“, заканвайки се да не присъства днес, 6 декември, на форума Западни Балкани-ЕС в Тирана. 

Та, няма да отиде в Тирана и защото все пак ще се наложи да се срещне с Курти, който поне засега няма намерение да отказва да се включи в традиционния диалог с ЕС, още повече, че той се провежда в албанската столица. Домакинът на срещата Еди Рама определи като  катастрофално намерението на Вучич да не му гостува, макар че според него Сърбия и лично президентът й имат нужда сега тъкмо от присъствие и активно участие в подобни форуми. Рама има още едно допълнително основание да се надява Вучич да не изпълни заканата си. Нали двамата с него плюс бившия премиер на Северна Македония Зоран Заев стартираха регионалната инициатива „Отворени Балкани“, което си беше негласна подкрепа от страна на Рама и Заев на идеята на Вучич. В този смисъл сърбинът дължи благодарност на Рама.

Колко ефективна може да бъде заканата на сръбския държавен глава? Неговият премиер Ана Бърнабич бе категорична, че той ще удържи на думата си да не пътува, въпреки че отказът е бил изречен в момент на висока нервност. Часове по-късно тя даде назад, съобщавайки, че президентът все още се колебае. Министърът на външните работи Ивица Дачич обаче бе по-гъвкав, заявявайки, че президентът сам ще реши как да постъпи. Което означава, че Вучич може да цъфне на масата в Тирана в последния момент, гледайки, разбира се, да не среща погледа на Курти, или пък, не дай си Боже, да вземе да се ръкува с него.

Помните ли нашата, българска среща Западни Балкани-ЕС, когато като най-голяма заслуга на домакина Бойко Борисов май бе фактът, че косовският президент Хашим Тачи и колегата му от Белград Александър Вучич си стиснаха ръцете пред камерите. 

Всъщност дали Вучич ще се окаже в Тирана да обсъжда европейските перспективи на Западните Балкани ще стане ясно, когато този брой на в. „Труд“ май вече ще е видял бял свят. Милорад Додич от Република Сръбска също се чудел дали да пътува, защото би искал да бъде солидарен с патрона си от Белград. От Скопие ще отиде премиерът Димитър Ковачевски.  И други от района ще са там. За Еди Рама плюс всичко друго ще остане тревогата от заканите на местната опозиция, която планира тъкмо в деня на форума да проведе протести срещу управлението му. Щели да бъдат грандиозни.

Да видим.