Най-ефектна е Горната крепост, известна като Самуиловата твърдина

Майката на всички охридски храмове е великата базилика „Св. София“

Една от главните цели на моето първо пътуване във Вардарска Македония през 1989 г. бе легендарният Охрид. Тогава и не предполагах какво място ще заеме този град в моята кариера на археолог. Защото откритите от мен в неговите многобройни средновековни църкви рисунки и надписи легнаха в основата на цели две книги. За да ги обработя ми се наложи да посещавам Охрид още десетки пъти.

През 1989 г. знаех за него най-общи неща. Античното име на селището е Лихнидос и данни за него има още от V-IV в. пр. Хр. През тези времена на брега на красивото езеро се оформя значителен градски център. В превод от гръцки език името означава “светъл” и се тълкува като намек за чистата и прозрачна вода на езерото. Най-старото сведение за крепостта на Охрид пък е на историка Тит Ливий и е от 209 г. Много по-подробен е Йоан Малала, когато разказва за мощното укрепление, с което през 497 г. не могъл да се справи дори остготският крал Теодорих.

По-късно Охрид се превръща в здрава средновековна крепост. През Х в. той става столица на управляваната от цар Самуил българска държава. След това укрепленията му са преправяни нееднократно и от византийците през ХI-ХII в., и от великия жупан Андреа Гропа в очакване на османското нападение към края на ХIV в., и от отцепилия се от централната власт кърджалия Джеладин бей в 1800-1830 г.

Безбройните поправки силно затрудняват датирането на фортификационните съоръжения. Твърдината заема целия хълм чак до брега на езерото. Крепостните стени затварят града отвсякъде и имат дължина от три километра. Те са градени от ломен камък и са високи до 15-16 м. Днес общо са запазени 18 отбранителни кули, от които три са полукръгли, а останалите - с квадратна основа. От езерото нагоре странникът се е изкачвал през четири поредни порти, от които днес е запазена само Горната.

Най-ефектна е Горната крепост, известна по-често като Самуиловата твърдина. Преди 20 години за нейната история не се знаеше почти нищо, което я обгръщаше в легенди. През 2000 г. във вътрешността започнаха мащабни археологически разкопки, ръководени от моя колега и близък приятел Паско Кузман. В резултат на тях бяха открити руини от най-древните крепостни стени на Лихнидос, датирани в IV в. пр. Хр. Учените намериха множество сечени тук монети на града, разнообразни изделия от бронз, както и забележителна колекция от 12 вносни мегарски чаши за пиене на вино с великолепни изображения по тях. По-нагоре в дебелия няколко метра културен пласт се установиха значителни останки от римската и средновековната епоха.

Провеждайки мащабните си разкопки, на 30 септември 2002 г. Паско Кузман попада на уникална находка. Открита е гробница със златна маска на жена, златна ръкавица и златен пръстен. Заедно с тях в гроба са положени много други дарове - керамика, кехлибар, бронзови предмети. Според тях съоръжението се датира в V в. пр. Хр. Маската е от типа на откритите през 1918 и 1934 г. в близкото село Требенище четири други такива, които сега се съхраняват в археологическите музеи на София и Белград.

През ХI-ХIV в. Охрид се разраства по склоновете на хълма. От крепостните стени и жилищните сгради не е останало почти нищо, но са оцелели десетки красиви църкви. Именно към тяхното изследване бяха насочени най-вече моите усилия.

Майката на всички охридски храмове без съмнение е великата базилика “Св. София”, която векове е била седалище на Охридската архиепископия. Тя е построена още в Х в. от българския цар Самуил. Днешният си вид църквата придобива в началото на ХI в. при архиепископ Лъв. Вътрешността е изписана с прекрасни фрески, част от които са запазени. В този храм и в добавената към него Григориева галерия аз направих най-важните си открития, но за тях ще разкажа в следващите материали.

Не по-малко важна е друга голяма църква - “Св. Богородица Перивлепта”. Тя е построена в 1295 г. с ктиторството на византийския етериарх Прогон Сгур. Сградата има изключително импозантна архитектура. Тя е кръстокуполна и притежава изящна керамопластична украса. Още при построяването храмът е бил изписан с великолепни стенописи, които са оцелели до днес. Авторите им са прочутите в целия православен свят художници Михаил и Евтихий. Тяхно дело са и други живописни ансамбли като църквите в Старо Нагоричино и в манастира на св. Прохор Пчински.

По фреските в тази църква открих уникална колекция от десетки врязани средновековни изображения. Това са рисунки на птици, кораби и хора. Те показват връзка с оформянето на книгите от епохата. Това ме кара да мисля, че към храма е съществувал скрипторий или ателие за изпълнение на ръкописи.

От същото време е една от най-живописните църкви в Охрид. “Св. Йоан Канео” е кацнала върху скалист полуостров, вдаден навътре в езерото. Подобно на “Св. Богородица Перивлепта”, фасадите на кръстокуполната сграда са разнообразени с декоративни мотиви от редове вградени керамични панички. Макар да не са съхранени добре, съществуват няколко запазени фрагмента от някога пищните фрески.

През ХIV в. за богатия град воюват много страни и често управителите се сменят. Те се стремят да оставят спомен за себе си, украсявайки нови и нови църкви. Най-активни са сръбските владетели, които притежават Охрид през по-голямата част от столетието. Тяхно дело са стенописите в два интересни храма в махалата Болница. От нея идват и наименованията им - “Св. Никола Болнички” и “Св. Богородица Болничка”. Особено интересен е първият, изписан с фрески между 1335 и 1345 г. В него се вижда груповият портрет на семейството на цар Стефан Душан заедно със съпругата си Елена и сина Урош. Портрети на сръбски владетели и аристократи от ХIV в. могат да се видят и в други храмове като “Св. София”, “Св. Богородица Перивлепта” и др.

Само преди няколко години една древна охридска църква бе напълно възстановена и след столетия отново прие богомолци. От древни времена в местността Плаошник под Самуиловата твърдина се е намирал манастирът “Св. Пантелеймон”, който е бил изграден през 893 г. от големия български светец Климент Охридски. След неговата смърт в 916 г. там се съхраняват мощите му. При превземането на Охрид от османските турци в края на ХIV в., сградата е превърната в джамия, а тленните останки на светеца са пренесени в “Св. Богородица Перивлепта”. В началото на ХХI в. останките от мюсюлманския храм бяха отстранени и на мястото им издигна снага красива църква, която отново приюти костите на нашия виден просветител.

Краткият преглед на християнските паметници няма да е пълен без един, който се намира в неговите близки околности. Това е манастирът, построен от най-младия ученик на светите Кирил и Методий св. Наум. Той е изпратен от княз Борис I да просвещава в Охрид заедно със св. Климент. След смъртта му в 910 г. неговите мощи се съхраняват в обителта. В църквата е запазен рядък портрет на княза-кръстител, изпълнен през ХVII в. От край време в манастира идват деца за чудотворно лечение при нервно-психични заболявания. В миналото поклонниците даже пренощували в храма, молейки се за изцеление.