Парична и фискална експанзия доведоха до рекордна инфлация в еврозоната

На 14 септември председателят на Европейската комисия Урсула Фон дер Лайен произнесе пред Европейския парламент традиционната реч за състоянието на Европейския съюз. Разбира се, в нея е застъпен най-вече чисто политическият речник, но тя служи за обявяването на ключови инициативи, които пряко засягат и българската икономика. Поради това ще разгледам някои от по-ключовите моменти в това изказване, които засягат най-вече икономиката.

Председателят Фон дер Лайен претендира, че кризата, причинена от COVID-19 и мерките за предотвратяване на разпространението му, е преодоляна за рекордно кратък период и съответно еврозоната не само се е възстановила до предкризисните равнища, но дори ги е надвишила. Основен фактор за това е бързата реакция от страна на ЕК, подкрепена, разбира се, и от Европейската централна банка, която е осигурила необходимите фискални стимули за тази цел. От максимално определения ресурс по програмата в размер на 800 млрд. евро вече са разпределени 100 млрд. евро, като това се е случило в точния момент. Освен това по време на самата пандемия средствата по програмата SURE са били използвани ефективно за запазване на заетостта и поради това понастоящем нормата на безработица в еврозоната (и ЕС) е изключително ниска (6,6% според фон дер Лайен).

Някои факти в случая се интерпретират по удобен за политиците начин. Например, възстановяването се случи, но основният принос за това имаше също така нормализирането на здравната ситуация и премахването на ограниченията пред нормалното функциониране на търговските и производствените отношения. Част от тях обаче не се възстановиха в предкризисния си вид и продължават да засягат предлагането на стоки и услуги, което създава допълнителен натиск цените им да се повишават.

Приносът на фискалните пакети на равнище ЕС и отделни държави обаче е безспорен по отношение на стимулирането на съвкупното търсене. Те се финансират основно чрез емисия на пари от страна на ЕЦБ, което означава, че едновременно беше използвана и парична и фискална експанзия като реакция спрямо кризата. Заедно с бързото покачване на цените на електроенергията, движени основно от природния газ, те доведоха до рекорден темп на инфлация в еврозоната. Нещо повече - възходящата тенденция продължава.

В резултат от посочените фактори в някои сектори на европейската икономика е налице прегряване, докато в други ситуацията е коренно различна. Същевременно обаче споменатото възстановяване съвсем не е устойчиво. То е с цената на високи бюджетни дефицити и силно нарастване на държавните дългове през последните години до неустойчиво високи равнища. Така в края на 2021 г. въпреки понижаването през годината съотношението между държавния дълг и брутния вътрешен продукт в еврозоната е 95,6% от БВП (при изискване според критерия за дълга от 60% от БВП).

След дълго колебание поради силното задлъжняване на някои икономики и уязвимостта им при по-високи лихвени равнища ЕЦБ все пак започна повишаване на основните си лихви. Само че това се случва с прилагането на нов „инструмент“ – покупката на облигации на най-силно задлъжнелите държави, за да не се позволи превишаващото предлагане да повиши рязко доходността им (което би станало ако те не са подпомагани по този начин).

Това е директно признание от страна на ЕЦБ, че състоянието на Гърция, Италия, Испания, Португалия и др. в резултат от провежданата от техните правителства фискална политика е преминало силно отвъд границата на финансовата стабилност и те фактически се нуждаят от спасяване чрез общите ресурси на еврозоната. Използването на ЕЦБ чрез парична емисия обаче е по-неясно средство за икономическата публика, тъй като не се прилага пряка фискална подкрепа, а се осигурява пазар за техните емисии и се понижава цената на финансиране.

Същевременно обаче употребата на този „инструмент“ противоречи на цялостната политика на ЕЦБ, която има за цел да понижи темпа на инфлация. От една страна тя трябва да продава активи, за да свива баланса си, но от друга – да се грижи за най-задлъжнелите държави чрез покупката на техните ценни книжа. В крайна сметка затягането на паричната политика започна и заради това се очаква повишаване на цената на финансиране в рамките на еврозоната като цяло. В резултат от това някои инвестиции ще се окажат неефективни и ще трябва да бъдат ликвидирани. Ситуацията се влошава заради негативната тенденция при цената на електроенергията и недостига на природен газ. Вече започна затварянето (уж временно) на промишлени предприятия поради прекомерно нарастване на разходите като освен посочените цени и тези на суровините също се покачват.

Освен това реакцията на ЕЦБ даде сигнал на пазарите, че тя признава проблема с високата инфлация за траен и това всъщност вече започва да влияе върху очакванията. Когато са налице трайни очаквания за по-висока инфлация, те се вграждат и при определянето на работните заплати и съответно влияят върху разходите за труд, чийто темп на нарастване би следвало да се ускори. Това се определя и от загубата на покупателна способност в евро зоната, тъй като инфлацията далеч превишава нарастването на средните заплати.

Понастоящем основният стремеж на ръководителите на ЕК е да се опитат да смекчат ефекта от дефицита на природен газ поради пренасочването на доставките към сигурни според тях източници. Проблемът е изключително сериозен, защото природният газ се използва масово от битовите потребители за отопление и освен това представляваше основен източник за генериране на електроенергия. Разчитането на възобновяеми източници, където бяха изцяло съсредоточени инвестициите през последните години в резултат от целенасочените усилия на европейските институции, при липсата на газ се оказа неправилно решение. Заедно с това през последните години бяха спрени от експлоатация множество въглищни и ядрени централи. Липсата на капацитет за съхраняване на произведената енергия в периодите на благоприятни природни условия води до силно неравновесие между производството и потреблението. Проблемът се изостри от повишаването на цените и последвалия недостиг на природен газ.

Така призивите от страна на ЕК са за намаляване на потреблението на природен газ (обявена цел от 15%) и на електроенергия. Газовите хранилища в отделните държави са запълнени вече над 80% в подготовка за предстоящата зима, но тези количества няма да са достатъчни при настоящите доставки и установените нужди и ще се изчерпят преди края на зимата.

При тази ситуация ЕК обявява своите мерки за установяване на максимални приходи в размер на 180 евро/MWh за производителите на електроенергия с относително ниски разходи според тях. В тази група попадат ядрените, лигнитните и централите от възобновяеми източници. Приходите при цени над посочения размер, които са честа практика на почти всички национални пазари „ден напред“, според плановете на ЕК ще се преразпределят към потребителите на ток. Освен това се предвижда страните-износители на ток от такива източници да са солидарни със своите клиенти, тоест да се откажат от приходите си.

В предходната си статия отбелязах факта, че България вече е производител и износител на продукт с висока добавена стойност – електроенергията. Именно това обаче е обектът на въжделенията на ЕК – от страни като България те ще искат да изземват доходи, получени от износа на ток, за да ги трансферират към потребители в Германия и т.н., които са изправени пред все по-високи цени. При съществената разлика в стандарта на живот и производителността в полза на германската икономика подобно действие не изглежда логично.

Освен това по този начин се създават съвсем погрешни стимули за инвестициите в сектора. Германия стриктно следва и налага на останалата част от ЕС използването на възобновяеми източници и от началото на настоящата година спря няколко ядрени реактора. Спирането на въглищните централи представлява трайна тенденция за целия ЕС и се упражнява натиск върху България да направи същото до 2025 г., но именно те позволяват производството да надвишава местното потребление и да е възможен износът.

Тези мерки всъщност не стимулират производството и ще ограничат инвестициите в бъдеще както на равнище ЕС, така и в България. Поради това те не би следвало да получат подкрепа българското правителство.

Текущата конюнктура обаче би могла да помогне на ЕК за доближаване към целта за намаляване на потреблението на ток и газ. Очакваното забавяне на икономическата активност ще свие търсенето и на тези ресурси. От една страна по-ниското производство ще изисква по-малко енергия, а от друга – понижената покупателна способност на домакинствата ще ги принуди да ограничат разходите си за отопление.

В речта се спомена също, че нуждите на ЕС от редкоземни елементи ще нараснат 5 пъти до 2030 г. във връзка със зеления пакт. Същевременно развитието на добивните отрасли и голяма част от тежката индустрия фактически е спряно в ЕС. Процедурите са силно утежнени, стремежът е тези дейности да се извършват извън границите на ЕС. Това означава, че както при природния газ потреблението ще зависи почти изцяло от вноса и това ще означава зависимост от чужди интереси.

Състоянието на публичните финанси се отбелязва между другото, а всъщност представлява един от най-важните проблеми на ЕС и на еврозоната. Председателят Фон дер Лайен спомена бегло необходимостта от корекция на фискалните правила, като вероятно се има предвид разхлабването им относно съотношението между държавния дълг и БВП. Увеличаването на този праг би било признание, че участието в еврозоната насърчава неустойчивата политика, която води до увеличаване на задлъжнялостта. Постигането на съществуващия праг за дълга от 60% от БВП средно за еврозоната изглежда невъзможно поради липсата на фискална дисциплина в множество държави, а предстоящото забавяне на икономиките допълнително ще влоши ситуацията.

Краткосрочната перспектива през ЕС не е позитивна. В по-дълъг период стремежът към намаляване на емисиите парникови газове ще поставя все повече пречки пред икономическия растеж и ще определя бавното развитие на Съюза.