Започналата 2023-а е белязана от две знакови годишнини – 175 години от рождението на Христо Ботев и 150 – от гибелта на Апостола на свободата 

Според възрожденския печатар и издател Димитър Паничков Ботев и Левски са поддържали кореспонденция помежду си

Една от любимите и съкровени за всеки българин страници от историята на нашата национална революция е свързана с необичайната „квартира“ на Васил Левски и Христо Ботев – „вятърничевата воденица“ в покрайнините на Букурещ.

„Картината“ показва нашите най-обичани национални герои не в бой с вековния поробител, напротив – през мразовитите дни на ноември и декември 1868 г. двамата млади българи са събрани от неволята, казано с думите на самия Ботев, „… немили, клети, недраги…“ в „… таз тежка чужбина…“ Нека припомним този епизод от биографиите на Левски и Ботев, още повече че неговата  достоверност в последно време е оспорвана, като прибавим още аргументи за връзките и взаимното влияние между двамата велики българи.   

В своето известно писмо, адресирано до Киро Тулешков, младият Ботев споделя ярките си впечатления от човека, който му връща вярата в живота и святата кауза: „…Приятелят ми Левски, с когото живеем, е нечут характер! Когато ние се намираме в най-критическо положение, то той и тогава си е такъв весел, както и когато се намираме в най-добро положение.

Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три деня, а той пее и /в/сè весел! Вечер – дордето ще легнем – той пее; сутрин, щом си отвори очите, пак пее. Колкото и да се намираш в отчаяност, той ще те развесели и ще те накара да забравиш сичките тъги и страдания. Приятно е човеку да живее с подобни личности …“

Любителите на историята са запознати с мнението на покойния проф. Иван Стоянов, безспорен познавач и изследовател на националната революция, че тази толкова известна „история“ е художествена измислица на Захарий Стоянов. Както съм отбелязвал и друг път, в случая подобен критицизъм е пресилен. И във времето на Захарий Стоянов, както и днес, а и за в бъдеще, в съзнанието на на нашата нация Христо Ботев е и ще си остане гениалният поет и революционер, независимо дали е бил личен приятел с Васил Левски или не. С други думи, просто не е било необходимо някой да измисля подобен „сюжет“… Още нещо, в самото писмо, чийто оригинал не е достигнал до нас, има ясни маркери за достоверността на случилото се. Прави впечатление, че Ботев нарича Левски „мой съотечественик“ – свидетелство, че роденият в Калофер Христо се е чувствал поне донякъде и „карловец“ по бащина линия. В онази епоха „Отечество“ е преди всичко родното място, като е ненужно и дори абсурдно Ботев да пояснява на Киро Тулешков, че Левски е българин! От друга страна, в младия Ботев наред с личните му качества Левски е виждал и сина на своя именит съгражданин, карловецът „даскал“ Ботьо Петков. 

Запознанството между Ботев и Левски може да се свърже с читалище „Братска любов“ – създаденият по идея на Раковски своеобразен  клуб на „младите“ в румънската столица, чийто основен „спонсор“ е Димитър Ценович. Според спомените на неговата дъщеря Любица в читалището „… държаха сказка Каравелов, Васил Левски, Ботев, Ангел Кънчев и др.“  Наистина, по силата на житейските обстоятелства пътищата на Левски и Ботев се разделят, поне физически... И все пак, за контакти между двамата свидетелства и полузабравеният днес печатар и издател Димитър Паничков: „Ботев се запозна с Левски в Букурещ и имаха често кореспонденция. Левски ние го наричахме тогава Дякончето…“ Предвид близостта на Ботев с „дядо“ Паничков не трябва да отхвърляме казаното от него като поредния „мит“. И не би било сензация, ако такива писма бъдат открити някой ден… 

Първата обиколка на Левски „из Българско“  (11 декември 1868 – 24 февруари 1869 г.) е осъществена, благодарение на скромната сума от тридесет турски лири, предоставена му от Димитър Ценович.  „Тридесет лири! Какво ще правиш с толкова малко пари?” – възкликва Ценович. „Аз няма да отида да подкупвам турските министри… Аз имам нужда от пари, колкото да мога да пропътувам оттук до някои градове в България и да се облека...” – отговаря Левски. Тези думи, макар и косвено, потвърждават казаното от Ботев за оскъдицата, в която са живели двамата с Левски в Букурещ. За личното им приятелство говори и още един факт – когато през април 1872 г. Ботев е арестуван от румънската полиция, гаранцията за неговото освобождаване е платена от Ценович, тогава  касиер на БРЦК, по настояване на Левски.

Влиянието на Левски върху Ботев е безспорно,  включително при безсмъртния подвиг на войводата и неговата чета. Дали обаче можем да констатираме влияние от страна на младия Ботев спрямо далеч по-опитния Левски още през 1868 г.? Ще припомним, че Ботев е живял в Русия – мечтаната от Левски възможност за получаване на по-добро образование. Не е ли възможно разказите на Ботев да са допринесли за оформянето на демократичните и републикански убеждения на Апостола, а и на критичното му отношение към Руската империя? Именно от Ботев бъдещият Апостол е можел да научи „от първа ръка“ за т.нар. „хождение в народ“ – кредото на руските революционери, с които по-младия му събрат е запознат при пребиваването си в Одеса. Както знаем, Левски развива идеята за „… революция на място…“ Разбира се, руското „хождение в народ“ е със социална насоченост, при Левски приоритет е националното. 

В своето тефтерче Левски собственоръчно е преписал Ботевото стихотворение „На прощаване в 1868“, създадено няколко месеца преди срещата им в Букурещ. Съществува мнение, че Левски е сътворил мелодия по текста на стихотворението, а според Анастас Попхинов по своя мелодия е пеел „Я надуй, дядо, кавала!“ (по „Хайдути“ на Ботев) още през 1869–1870 г. Левски е познавал и следял Ботевия вестник „Дума на българските емигранти“. Нека припомним, че от него излизат едва пет броя за по-малко от два месеца (от 10 юни до 5 август 1871 г.), при това не в Букурещ, а в Браила... Въпреки това, както пише „дядо“ Паничков, "…много се сепнаха българите от тоя вестник и захванаха да уважават Ботева…" Спирането на „Дума…“ е възприемано като нещо временно, както често е ставало с възрожденската преса. Заслужава да се отбележи, че на 27 октомври 1871 г. Левски в писмо до Данаил Попов лично се интересува: „Дума“ престана ли? (Издума ли се?). Има ли още някой родолюб, за да му се поднесе писмо? Приеха ли се напълно според бележките ми парите?“, и т.н.

В писмото са поставени важни въпроси на революционната организация и БРЦК към конкретния момент.  По същото време в Румъния са излизали и други български вестници, но защо именно Ботевата „Дума“ е привлякла вниманието на Левски? Очевидно, защото по своя профил вестникът е в съззвучие с вижданията на Апостола. В своята дейност Левски неведнъж поставя акцент и върху тогавашната преса, като осигурява средства за Каравеловия вестник „Свобода“, играещ ролята на „официоз“ на БРЦК. В този смисъл загатването за „някой „родолюб“/ец/“, от когото да бъдат поискани пари, се отнася и за финансовата подкрепа на революционния печат, а в контекста на писмото въпросът може да се свърже и с издаването на „Дума на българските емигранти“. Така или иначе, интересът към Ботевия вестник няма как да е случаен – надали ще е пресилено да допуснем, че това предполага бъдеща финансова помощ и за Ботевия вестник – още един аргумент в подкрепа на тезата, че между Левски и Ботев е имало контакти, и то по „официалния“ канал – чрез Данаил Попов, задграничният пълномощник на Апостола и Вътрешната организация в Румъния. 

Едно от ярките доказателства за отношението на Христо Ботев към личността и делото на Апостола е отпечатаният от него календар за 1876 г., за съжаление недостигнал до нас. Разбира се, няма как да отминем „Обесването на Васил Левски“ – гениалната Ботева творба, в която наред с преклонението пред подвига на Апостола, прозира дълбоко лично отношение към героя, човека и съмишленика Васил Левски.