Днес Денят на Светите братя се отбелязва в няколко държави, но дълбоките корени на тази традиция са в България. И никъде другаде

Първото документирано честване на празника през Възраждането е организирано от българите в Шумен през 1813 г.

Преди години изтъкнатият френски славист проф. Роже Бернар написа: „Спасявайки делото на св. св. Кирил и Методий, България е заслужила признателността и уважението не само на славянските народи, но и на света. И това ще бъде така, докато човечеството влага истинско съдържание в думите напредък, култура и човечност...” Бихме добавили и онова, което е до болка известно – култът към Светите братя е създаден в България скоро след идването на най-изявените им ученици – Климент, Наум и Ангеларий - през 886 г. В манастирите на старите столици Плиска и Велики Преслав е създадена новата графична система – кирилицата, закодирала в себе си завещаното от Константин-Кирил и Методий и собствена ни държавна традиция. Създаденият от Светите братя книжовен старобългарски език се превръща в третия класически език в средновековна Европа, благодарение на българската държава и църква в епохата на великите владетели св. княз Борис-Михаил и цар Симеон Велики.

През есента на 2022 г. по идея на проф. Милко Палангурски Великотърновският университет „Св. св. Кирил и Методий“ беше домакин на кръгла маса, в която участваха водещи историци от наши университети и научни институти. След задълбочен анализ на съществуващия национален календар приехме обръщение към президента, правителството и парламента Денят на Светите братя да получи статут на национален празник. За разлика от празниците на Освобождението (3 март), Съединението (6 септември) и Независимостта (22  септември ), 24 май има универсално звучене и отразява не само българския дух от новата ни история, но и средновековната българска цивилизация. Нямам желание да се спирам на последвалата истерия, при която бяхме наричани какви ли не и явната злоупотреба с Трети март…  Вина за неприемането на идеята имат и онези политици, които самонадеяно решиха без обсъждане да я вкарат в конституцията – нещо, което скоро забравиха! И все пак, 24 май си остава Празникът (с главна буква!) на българската нация. И ще бъде такъв, докато ни има на този свят.

Оригиналът на писмото на Минас Пъжъшкян, 1813 г., пазен във Венеция

Наследен от Средновековието, култът към Светите братя придобива нови измерения през Възраждането. Първото регистрирано отбелязване на празника на св.св. Кирил и Методий като обществено събитие е в Шумен през 1813 г. Научаваме за случилото се от арменския духовник и интелектуалец Минас Пъжъшкян (1777-1851). В писмо с дата 22 май арменският пътешественик съобщава за срещата си с видния шуменски търговец Стоян Мавриди: „… След като ни нагости богато, той ни заведе на вечерно зрелище (театро) в един салон… На малката сцена по средата трима играеха някаква сценка /…/ Стовян (Стоян) ми обясни, че и тримата са българи, но сценката се изпълнява на гръцки език, защото в салона присъстваха гръцки духовници. После някаква жена в българска селска носия запя тъжна песен. Някакъв мъж в потури я съпровождаше на дълъг дървен инструмент с много дупки (кавал). После той сам свири на него. После присъстващите започнаха да танцуват в кръг български танц (хоро)… Стовян ми обясни, че вечеринката е по случай българския празник на писмеността, сиреч това, което ние правим в деня на Месроб Машоц (създателят на арменската азбука), но ми обясни, че никой не смеел да говори за този празник, наречен на Сирила и Мефота, които са написали българската азбука, защото гърците им забранявали. Жалко, като че ли този народ е двойник по съдба на арменския…“

Информацията за това честване (почти четири десетилетия преди онова в Пловдив през 1851 г.!) стана известна през 1984 г. с издадената от Агоп Орманджиян книга „Арменски пътеписи за Балканите (XVII-XIX в.)“. Откритието на нашия арменист се превърна в своеобразна сензация! В сайта на Община Шумен можем да прочетем: „От направените досега публикации, осветляващи въпроса за честването на славянските просветители през Възраждането, става ясно, че състоялото се в Шумен тържество за Кирил и Методий през 1813 г. е най-ранното досега документално засвидетелствано празнуване на Солунските братя през епохата на Възраждането /…/ Проведено е вечерта на 22 май по нов стил (изрично отбелязано от автора на писмото), което ще рече по стар стил на 10 май, т.е. срещу деня, в който църквата почита славянските просветители Кирил и Методий. Факт, който дава основание на шуменци, верни на духа и традициите на нашия град, да изберат датата 11 май за свой празник…“

Без да оспорваме правото на шуменци да се гордеят с тази проява от културната история на града, наистина става въпрос за първото регистрирано честване, а най-вероятно не за първото изобщо… Поради симпатиите си към българите Пъжъшкян изпада в противоречие – от една страна, гърците не гледат с добро око на Кирил и Методий, от друга – на „вечеринката“ присъстват гръцки духовници /!/, най-вероятно и резидиращият в града великопреславски епископ, подчинен на търновския митрополит. Въпреки греховете на фанариотското духовенство към нашия народ, някои от представителите на висшия клир се отнасят с уважение към стародавните български традиции и полагат сериозни грижи за духовния живот на предците ни. Както бе показано от проф. Иван Тютюнджиев, начело на Търновската митрополия (една от най-големите в състава на Цариградската патриаршия, достигаща на юг до Марица), нерядко на престола на някогашните търновски патриарси застават просветени архиереи.  Случилото се в Шумен  през 1813 г. няма как да е изолирана проява, а вероятно отразява традиция, спазвана на територията на Търновската митрополия.  Същото би могло да се  предполага и за земите под духовната власт на Охридската архиепископия „… на цяла България…“

С основание акад. Васил Гюзелев подчертава ролята на отец Паисий Хилендарски за утвърждаването на паметта за Светите братя: „В своята “История славяноболгарская” (1762 г.) на делото на славянските първоучители той посвещава специална глава, в която успоредно с установени факти създава и своя митология, за да покаже и докаже пряката връзка на Кирил и Методий с българите и че преведените и написани от тях книги са били “български книги”… Образите на Светите братя влизат в българските храмове, за тях пишат най-светлите умове на нацията, вкл. Раковски, Каравелов и Ботев. На училищните тържества в чест на светите Кирил и Методий наред с порива към наука и култура намира израз и осъзнатият стремеж към Свободата. Примерите са много, но е достатъчно да припомним огнената реч на младия Ботев в училището в Калофер на 11 май 1867 г.

През вековете на османската власт България изчезва от политическата карта, но остава “Държавата на духа”, както я нарече акад. Дмитрий Лихачов. Светите братя са еманация на борбата на нашите прадеди за църковна и политическа независимост. Затова през 1851 г. в Пловдив по идея на Найден Геров техният ден – 11/24 май прераства в най-яркия израз на националната идентичност, на преклонението пред  образованието, науката и културата. Носител на идеята съвсем естествено е българското училище. Примерът на пловдивчани е възприет от българите в Лом, Варна, Скопие, Цариград, Търново, София… Така денят на Светите братя се превръща в празник на нацията и българското достойнство в Мизия, Тракия, Македония, Добруджа, Поморавието…

Днес св.св. Кирил и Методий са признати за духовни учители от целия християнски свят. 24 май се отбелязва в Северна Македония,  Украйна, Русия, Беларус, Сърбия, Черна гора, Чехия, Словакия… Дълбоките корени на традицията обаче са в България. И никъде другаде! Единствено в България този ден не е само официално събитие, а истински народен празник, най-неоспоримият и приет от всички... У нас съществува феномен, който няма аналогия в Европа и по света – песен, която не отстъпва на националния химн. И това не е някоя старинна балада, нито военен марш, а именно химнът на Светите братя...  
Химн, който започва с думите: “Върви, народе възродени!”