10 години българският съд решава дело за убийство на гара Подуене 

Петко Еленков, въоръжен с пушка-помпа, надупчил 17-годишния Велин Стоянов-Жабата с „птичи“ сачми

Охранителят е в затвора с 11-годишна присъда

Два изстрела отекват около 11,30 ч край софийската гара Подуене. Денят е 2 март 2013 г. – събота, в навечерието на националния празник на България. Пазач в хладилното депо открива огън с пушка помпа „Маверик“ по четирима младежи от близкия квартал „Христо Ботев“, дошли да „берат“ желязо. На място е убит Велин Стоянов, по прякор Жабата. Негов приятел – 14-годишният Камен Я., е приет в „Пирогов“, където лекарите вадят от крака му над 200 дребни сачми, които ловците наричат „птичи“. Само след половин час районът около гара Подуене почернява от жители на „Христо Ботев“, които искат да разкъсат кордона от жандармерия и полиция и да изпълнят смъртна присъда на охранителя, убил момчето.

Безредици избухнаха около хладилното депо на гара още в самия ден на убийството и се наложи намесата на жандармерия.

50-годишният тогава Петко Еленков е арестуван и срещу него започва дело, гледано 10 години от различни инстанции преди окончателното произнасяне на Върховния касационен съд през декември 2023 г.

Още на първите разпити показанията на двамата пазачи и трите оцелели момчета - „берачи“ на желязо, се разминават напълно. Охранителите казват, че хладилното депо е като магнит за крадците на метали от квартал „Христо Ботев“ и се налагало набезите им да бъдат отблъсквани  денонощно. В онези дни старото желязо се изкупувало на висока цена – по 35-40 стотинки за килограм, вместо обичайните 20-25 стотинки. Затова и опитите за проникване през оградата зачестили.

Обикновено в почивните дни, когато района на гарата няма много служители на БДЖ, непълнолетни от гетото завличали до 10-ина килограма желязо всеки. В квартала го складирали, а в понеделник семействата им го предавали за скрап. През оградите на хладилното депо апашите минавали по-напряко към коловози с изоставени вагони, имало и бракувани локомотиви, от които непрекъснато изчезвали всякакви части, които могат да бъдат свалени.

Коронният номер обаче бил да се дебнат цели композиции, натоварени с вече предадено старо желязо, които обикновено пътували към Перник, но понякога оставали на Подуене да чакат свободно трасе. Тогава в тях гледало да се качи някое циганче и да изхвърля железа, докато влакът се движи, а негови роднини с каруците да го следват почти до Централна гара и да събират скрап около релсите, който отново да предават на пунктовете. Във фаталния ден Петко Еленков и колегата му твърдели, че видели четиримата да минават през оградата и ги изгонили. След около половин час момчетата се върнали и били още по-нахални, тогава Петко отишъл да вземе ловната пушка  в помещението на охраната и да гръмне, за да ги изгони. Самият охранител се кълнял, че не е гърмял на месо и не е искал да убива никого, въпреки, че двете момчета били само на 20 метра от него и снопът сачми.

Първоначално версията на хората от „Христо Ботев“ била, че охранителите от хладилното депо срещу 10-ина лева на ръка сами пускали децата им да „берат“ желязо. Този ден обаче поискали повече пари, момчетата нямали и затова почнали да ги гонят и да стрелят по тях. Отникъде обаче не било потвърдено, че пазачите са подкупни, даже напротив - те живеели скромно с обидно ниските си заплати, на някои се налагало да търсят втора работа през дните, когато не са на смяна, за да си хранят семействата. После „свидетелите“ от гетото започнали да разказват, че никой нищо не краде, а „шефове от гарата“ разрешили децата да ходят да прибират каквото могат от арматурното желязо на вече ненужна сграда до депото. От нея били останали само стени, колони и плочи и скоро щели да дойдат багери да изринат всичко. Охранителите обаче започнали да искат свой дял, за да дадат достъп на „берачите“ на желязо до въпросната сграда.

Тези два различни разказа се сблъсквали в съдебните зали с години. За едни състави случаят бил умишлено убийство, за други – убийство по непредпазливост, или само нанасяне на телесни повреди, от които е настъпила смърт. Първата инстанция – Софийският градски съд, наказва Петко Еленков с 13 години затвор за убийството на Велин, признава го виновен за прострелването на Камен, както и за това, че държал оръжие и боеприпаси в помещението за охрана в нарушение на изискванията на закона.

Софийският апелативен съд намалява присъдата на 5 години затвор, като изключва убийството и раняването на другото момче да са извършени „със средства, опасни за мнозина“, каквото е огнестрелното оръжие. Тогава ВКС връща делото, тъй като очевидно в казуса е използвана пушка. Втори състав на Софийския апелативен съд приключва делото с присъда от 11 години затвор за Петко Еленков. Точно тази присъда е посочена като основателно при второто разглеждане от ВКС миналата година.

Близки на жертвата протестираха по време на делата

Митинги и контрамитинги пред Съдебната палата

Жители на кв. „Христо Ботев“ протестираха из коридорите на Съдебната палата с плакати със снимки на пазача и на убития Велин.

Убийството на 17-годишния Велин Стоянов от квартал „Христо Ботев“ предизвика протести на съкварталците му още в самия ден около оградата на хладилното дело на гара „Подуене“. Наложи се арестуваният охранител Петко Еленков да бъде изведен под щитовете на  жандармеристи, засипвани от дъжд от камъни, бутилки и дървета. След два-три дни протестът продължи, вече доста по-мирно, пред Съдебната палата, където се реши на Еленков да бъде наложена постоянна мярка „задържане под стража“. Тогава жителите на гетото бяха направили снимката на пазача на плакати с надпис „Убиец на деца“.

Тръгнаха слухове, че съпругата и синът му, с които живее в кв. „Люлин“ са били заплашвани. През февруари 2014 г., когато вече бе изтекъл срокът по закон, в който Еленков може да е в ареста, Софийският градски съд го пусна срещу 5000 лв. гаранция. По-леката мярка бе обжалвана и на заседанието на Софийският апелативен съд на 18 февруари, когато това решение бе потвърдено, пред Съдебната палата вреше и кипеше. На митинг против пускането на пазача излязоха съгражданите на Велин от кв. „Христо Ботев“, водени от Цветелин Кънчев, лидер на „Евророма“. На отсрещния тротоар се бяха събрали на контрамитинг близки, приятели и колеги на Петко Еленков, а редом до тях – фенове на футболни отбори, сред които и активистът от ВМРО Ангел Джамбазки, който обаче подчерта, че участва като обикновен български гражданин, засегнат от престъпността.