Случващото се в системата на МВР и Митниците не е просто скандал, а завладяна държава

Бяха уличени едни от най-важните и ръководни кадри в държавата в дейност по унищожение на самата идея за държавност

Случващото се в системата на МВР и Митниците не е просто скандал. Тази дума - скандал - отдавна загуби своята тежест в българското общество. Ние живеем в скандала. Нормализирали сме скандала до степен на ежедневие. В този смисъл извънредността става норма, а нормата (до вчера) съответно ще се яви девиация днес. В български условия няма причина да разглеждаме скандалите като нищо по-различно от нормалност. За съжаление. Затова това, което се случва с главния секретар на МВР Живко Коцев, с арестуваната шефка на Митниците и прочие не можем да го третираме като обикновен, обичаен за нашите реалности, скандал. Това е нещо много повече. Случващото се в държавата е грозно, грозно, та гротескно.

Ние сме в ситуация, в която всичко бихме приели, ама това вече отива извън границите на здравия разум. Фактически бяха уличени едни от най-важните и ръководни кадри в държавата в дейност по унищожение на самата идея за държавност. Когато онзи, който трябва да пази закона, работи единствено като гарант за нарушаването на закона, тогава за каква държава, за какви пет лева можем да говорим въобще? Какъв закон, какъв ред, какви принципи, какви норми? Погазиха държавността до степен на това, че вече не знаем къде почва държавата и къде свършва престъпната групировка. А вече има индикации, че и дори още по-важни хора могат да се окажат забъркани до лактите в тази помийна яма. Това е дефиницията за завладяна държава. За държава, което действа като организирана престъпна група.

Разбира се, накрая ще трябва да се произнесе съдът. Ако преценим, че имаме доверие съда, естествено. Останаха ли институции, в които да имаме доверие? Или като типични представители на средностатистическа африканска провалена държава, вече нямаме доверие в никого и нищо? Истината е, че ние живеем във фалшивата реалност на матрицата, която ни държи заложници на своята абсурдност. И на фона на цялата тази кочина, простете изискания ми френски език, хората, които забъркаха цялата тази бутафория се опитват всячески да ни обяснят, че не са сгрешили те, ние сме се объркали. Пачките, паскалите и пуделите не сме ги видели, сънували сме ги. Масово халюцинираме. Нямаме доказателства. Защото, тези хора, винаги досега работеха с доказателства, нали.

Гротескна е матросовата защита, която ППДБ спретнаха на Живко Коцев. Докато същият този човек дава показания срещу тях, те го кандърдисват да не си подават оставката. Сякаш, ако го няма Живко Коцев ще се разпадне държавата и Луната ще падне на земята и ще избие всички ни. Цялата работа е, че за тази групировка, която овладя държавата, не се интересува нито от правила, нито от принципи. Както казваше Граучо Маркс, това са им принципите, ако не ви харесват имат и други. 
Не ги слушайте какво говорят, гледайте ги какво правят. Каквито и приказки да се изприказват, единственото важно са делата. Делата им сочат едно - няма значение те в какви далавери и врътки ще се окажат замесени. Единственото им важно е, че когато те правят абсурдности, ние трябва да им простим. Когато друг ги прави, трябва да го разпнем на кръст. Това е, драги, положението.

Опитах се да си събера най-абсурдните защити на Коцев, които чухме в последните дни. Записвах, записвах, свърши ми тефтерът и спрях. Няма смисъл. Всяка защита в случая изглежда като клоунада. Но не бива да пропускаме може би най-шокиращата защитна линия - Коцев не изглеждал като престъпник, значи не е. "И най-големият престъпник да беше Живко Коцев, какъвто той не е, то му е изписано на лицето..." Това казва Лена Бориславова, притежател на юридическа диплома. Едно време за такива приказки - да определяме кой е престъпник и кой не по антропологични белези - можеха да те скъсат на всеки изпит, от конституционно право, до наказателно право и процес.

Днес това минава покрай ушите на всички. Както казахме в началото, у нас скандалното е норма, девиацията е правило. Но проблемът не е юридическата некомпетентност. В днешно време кой ли не взе юридическа диплома, приемаме, че ще живеем в такова време и това е. Проблемът е, че зад това изречение можем да открием цяла стройна идеологическа рамка. И дори г-жа Бориславова и да не знае кой е Чезаре Ломброзо, то очевидно плътно следва отречените му разбирания. Това течение в правната мисъл - което определя правилност и неправилност по външни белези, а не по доказателства - е в ядрото на едни от най-големите престъпления в човешката история. Защото външният вид и неговото дешифриране рядко е универсално. За едни Коцев изглежда като херувимче небесно, за други прилича на рогат дявол.

Няма никакво значение обаче как изглежда г-н Коцев. Има значение само дали е извършил онова, в което го обвиняват. Това е важно за правото - фактите, а не впечатленията. Но това е по отношение на правилата. Важно е обаче да отчетем, че в случая иде реч и за политически принципи. Ако си главен секретар на МВР и се появяват такива съмнения за теб, задачата ти е само една - скриваш се от обществения дебат докато съдът не се произнесе прав ли си, крив ли си. Не пускаш превантивни сигнали, срещу онези, които те разследват. Не се пънеш по медиите да обясняваш колко си чист и светъл. Не търсиш коя мафия те е изпържила. Просто си вършиш работата и ако можеш си изчистваш името. Това е. Другото е символ на арогантност и самозабравяне, което единствено може да влоши ситуацията.

Впрочем, когато тия хора се появиха на обществено-политическия терен преди няколко години, мнозина предупреждавахме да се внимава с тях.

Животът ме е научил да съм много предпазлив към онези, които обещават, че ще донесат светлината в живота на всички ни. Ако приемем Библията за библиотека от книги, по Джордан Питърсън, то в нея има гигантска натрупана мъдрост, която две хилядолетия още не можем да дешифрираме. В нея има ясно послание да внимаваме с онези, които обещават да носят светлина. Името на дявола - Луцифер - в буквален превод означава “носител на светлина”. Не казвам, че ПП са дяволи. Просто казвам, че Голямата книга ни предупреждава да сме предпазливи, когато някой ни обещава, че носи светлината. Библиотеката от мъдрост, събрана в Библията говори ясно, че трябва да внимаваме винаги, когато някой иска да ни носи светлина, защото е много вероятно това доведе до мрак.

Част от нашите съграждани не бяха внимателни и докараха това чудо до главите на всички ни. Защото нека се съгласим в едно - все е било зле, но такъв абсурд не сме преживявали. Но има как да подобрим всяка една лоша ситуация. Никога не трябва да оставяме едно зло, което ни се е случило, без да извлечем поуките от него. Това е единственият сигурен начин да изкараме поне нещо добро от злото - да се поучим от него. Идат избори, хубаво е да покажем, че сме си извлекли поуките.