Предизборната кампания в Северна Македония обещава да се превърне в терен за обвинения срещу „източния съсед“

Непремерените изказвания вече започнаха, някои от тях преминават добрия тон

Ако някой се е съмнявал, че „българската тема“ ще е в основата на предизборната кампания в съседна Северна Македония, или не познава конкретната ситуация, или просто е наивник. Все още официален старт за президентските и парламентарни избори край Вардар, събрани две в едно, няма, но пък политиците там вече започнаха да напускат територията на доброто поведение, от което ние в България би трябвало сериозно да се замислим с кого всъщност си имаме работа. И това все още не е всичко, както се казваше в една популярна реклама. 

Вече всичко около кандидатите за поста държавен глава на Северна Македония е ясно. След като крайният срок в петък вечер бе оповестен, щабовете на всички седем кандидати публикуваха бройката събрани подписи за всеки един от тях, като в цифрите видяха и някакъв символен знак за предстояща победа. Най-много, разбира се, подписи има в подкрепа на номинираната от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ професор Гордана Силяновска-Давкова с малко над 28 000 парафа. След нея, съвсем естествено, макар и с доста голяма разлика, е сегашният държавен глава Стево Пендаровски с някъде около 21 00 подписа в своя подкрепа.

Очевидно основната битка ще се води между тях двамата, като не е изключено те да повторят и балотажа от преди пет години, когато все пак Пендаровски спечели. Датата беше 5 май 2019 г. и аз се изкушавам да споделя впечатленията си от този ден. Победата на Пендаровски бе предизвестена, но както вече неведнъж съм споменавал, проблемът бе да се достигне прагът от най-малко 40 на сто излезли да гласуват от общия избирателен списък. Този ценз бе постигнат някъде към 18,00 часа на изборния ден, а оттам насетне победата, макар и с малко, на Пендаровски вече бе ясна.

Сега Пендаровски отново е в надпреварата. И вече даде заявка за това каква физиономия ще има кампанията му и кои ще бъдат опорните точки в нея. Една вече чухме и тя е свързана с така нареченото „македонско малцинство“ у нас, което в продължение на 80 години било подложено на насилие и тормоз. Ироничната закачка, че президентът щял да се запише във ВМРО-ДПМНЕ, ако партията би успяла да накара да бъде признато въпросното малцинство в България, предизвика най-малкото недоумение. Да, но в дипломацията подобен вид „хумор“ не върви и затова външното ни министерство в отговор публикува стегната декларация, а посланикът на Северна Македония госпожа Агнеса Руси-Поповска бе извикана във ведомството.

Не знам дали Пендаровски разбира какво всъщност направи с това свое изявление. Не вярвам да го е изпуснал случайно. С две думи - Пендаровски постави под съмнение готовността на Северна Македония, на която той е президент и се готви да бъде такъв още пет години, да спазва подписаните от страната му договорености. Основен принцип в междудържавното общуване, който е кодиран още в римското право. Парадоксът идва от това, че императорът, който е кодифицирал законите, действащи в римската империя - Юстиниян Първи, има свой мраморен паметник в сърцето на Скопие.

В Спогодбата от 22 февруари 1999 г., подписана в София от премиерите на двете държави тогава - Любчо Георгиевски и Иван Костов, имаше два съществени ангажимента, които Република България и Република Македония поемаха една към друга. Първо, да разрешат така наречения „езиков спор“ помежду си, като приеха да използват формулата за позоваване на конституциите на двете страни, и второ, да се въздържат от действия, които биха могли да бъдат изтълкувани от едната държава като намеса в нейните вътрешни работи от другата страна. Имаше се предвид тъкмо дейността на сепаратистката организация ОМО „Илинден“ и ръчкането за признаването на „македонско малцинство“ у нас. И двата текста поради своята важност бяха пренесени и в Договора за приятелство и добросъседство, подписан от Зоран Заев и Бойко Борисов на 1 август 2017 г. в Скопие. Документът е основополагащ за взаимните ни отношения и всяка интервенция в неговите текстове означава, най-малкото, готовност той да не се спазва.

Пендаровски направи тъкмо това. Постави под съмнение един от най-важните текстове от документа, позволявайки си открито да се намесва във вътрешните работи на България. Той, завършилият право, работилият като съветник по външна политика и сигурност в кабинета на президента Борис Трайковски, изкарал един петгодишен мандат начело на държавата си, той ли не знае какво говори? А ако вербалните му изяви на този съвсем начален и неофициален етап от кампанията са на такова ниско политическо равнище и поставят под съмнение държавническия му инстинкт и рефлекс, какво да очакваме оттук нататък?

Но да беше само Пендаровски, с мед да го намажеш, както се казва. Един друг кандидат за президент от албанския политически блок - сегашният външен министър Буяр Османи и кандидат от името на Демократичния съюз за интеграция, на пресконференция наивно обясни, че подведомственият му посланик в София бил извикан в българското външно министерство за нещо, което „ВМРО-ДПМНЕ били подписали през 1999 г.“. Става дума за същата Спогодба, под която стоят подписите на тогавашния премиер и лидер на ВМРО-ДПМНЕ Любчо Георгиевски. Значи, щом като онзи документ е парафиран от партията, която в сегашната предизборна кампания е противник на ДСИ и на Османи, поетите задължения от държавата Република Северна Македония могат да бъде заобиколени, така ли? И това го казва актуален министър на външните работи, който вижда себе си да прекарва пет години в президентската резиденция в Скопие. И по този начин реализира предсрочния, но усилено налаган лозунг на неговата партия „президент-албанец“. Хайде, от партията „Левица“, пък и от сегашното ръководство на ВМРО-ДПМНЕ идват закани за преразглеждане на договорите с България и с Гърция, ако спечелят парламентарните избори на 8 май. Доколко това ще се случи е друг въпрос. Но така или иначе подобно пренебрежително отношение към документ, който би трябвало да е основа за дейността на ръководеното от Османи ведомство, е повече от странно. И обидно за България.

Както е обидна и една друга негова опорна точка, която той повтаря под път и над път. Той имал заслугата за това в двустранните отношения с България акцентът да се поставя върху правата на човека, в които Северна Македония е „силна“ със своето мултиетническо общество. Докато историята, на която София настоява, била маргинализирана и затворена в Съвместната комисия. Което пък според елементарната логика означава, че тъкмо в историята Северна Македония е слаба, или поне по-слаба от България. Този подход, който Османи приписва на себе си и който имал за цел да изкара България на терен, където заради уязвимата си позиция да яде бой от Скопие, имал подкрепата на САЩ.

Пък аз си мислех, че българската дипломация реши да постави акцента върху правата на българите в Северна Македония, за да бъдем по-добре разбрани от европейските ни партньори. Без това да означава, че сме загърбили историята и нейното преподаване в училищата на двете държави.

Та, като гледам как започва кампанията край Вардар, се чудя докъде ще я докараме. И какво още има да видим и чуем. Във всеки случай, в много неща, да не кажа във всичко, България ще им е виновна.