САЩ не могат без война, като вече не могат да я водят гореща, поне да е студена

В НАТО сме както бяхме преди във Варшавския договор – наложило се е

Външното министерство на Русия преди няколко дни заяви, че Москва настоява "да бъде спряно изпращането на контингенти и оръжие във всички страни, които не са били членове на НАТО до май 1997 г." Сред тях е България. В София последваха политически декларации в знак на категорично несъгласие с тези искания, нямаше суматоха с елементи на истерия. В НАТО сме, не желаем да излизаме, изпълнителни сме. Разумно поведение, не го показваме често в такива случаи.

Москва не се обръща към София, нито дори към Брюксел, а към Вашингтон. С тон много близък до ултимативния, каквото не се е случвало през последните 33 години. Значи са преценили, че вече могат да го държат. С оглед настъпилите качествени геополитически промени. „За какво ми е мир, ако на света няма да я има Русия!“, възкликна наскоро президентът Путин явно по посока на САЩ.

Русия отново е военна свърхсила с напълно реален потенциал отново да стане и икономически самозадоволяваща се държава. Втората свърхсила е Китай – икономически гигант с очевидна перспектива да стане непреодолим и във военно отношение. Двете велики страни създадоха устойчиви и разностранни отношения помежду си, привличат и други, не крият общата си нагласа за твърдо противодействие на опитите на САЩ да ги мъмрят, ограничават и наказват.

На тази основа през декември Русия открито и документирано им поиска писмени гаранции за своята сигурност. Предвид военното придвижване на НАТО плътно до руските граници и силното изостряне на водената срещу нея хибридна война. Фактически им посочи две възможности за избор: America great again или Without America.

Путин: „Ако има термоядрена война, ние руснаците ще загинем като мъченици и ще попаднем в рая, а враговете просто ще пукнат, без да успеят да се разкаят“. Откажете ли да дадете гаранции и да изтеглите НАТО назад, ще има военно-технически отговор без да пояснява какъв. Пекин засега мълчаливо, но с редица важни действия показва явна привързаност към същата линия спрямо Вашингтон. 

Няма да те оставим да бъдеш пръв между равни, а само равен в тройката велики! Щом си признал, макар глухо и с половин уста, че сме велики държави, значи ще ни признаеш публично и правото на периферия, на сфери на влияние! Като наред с това се изнесеш от многобройните си военни бази поне от Евразия, от НАТО също! В крайна сметка за това иде реч, променя се светът радикално. 

Такива промени са болезнени и обикновено стават чрез войни, без тях загубилите не признават доброволно дори очевидните промени. Ще бъде ли възможно да се мине този път без голяма война в Европа? За малката в Украйна всичко е готово, чака се именно Русия да я започне. Колективният Запад силно желае точно това, прилага за целта всички възможни провокации.

Киев активно се включва в тях, но засега не отива по-далеч, само все по-силно дрънка с оръжия около сепаритстите в Донбас. Населението там е почти напълно рускоезично, масово е и с руско гражданство, съпротивлява се умело и решително, даде хиляди жертви и категорично не приема да остане в състава на Украйна. И Русия всестранно помага. Опасността за Киев, ако ги нападне, е огромна, заплахата е ликвидиране на държавата, Москва им го заяви недвусмислено. 

Срещу Донецката и Луганската републики се разгръща стохилядна армия, но слабостите в нея са големи. Мнозинството бойци са православни с руско самосъзнание и рускоезични украинци, нямат мотивация да избиват себеподобни и да гинат заради напълно чужди интереси. Всеки ден Западът налива стрелково и артилерийско оръжие и боеприпаси, Лондон изпрати и тактически ракети, но това е много неубедително срещу руската армия, а тя ще защити своите убедително.

Инструктори от страни от НАТО обучават украинската армия отдавна, има и някои бойни части, но е малко вероятно да се включат в бойни действия. Защото ултиматумът на Москва следва да се разбира, че първо ще ударят по „щабовете“, а после по бойците на терена. Под лозунга от Втората световна „Огромна е Русия, но няма къде да отстъпваме“ предупреждават, че „щабовете“ в европейското НАТО и особено зад океана са на прицел. Прави, криви – това е посланието!

Въоръжена до зъби като шахид-смъртник, Украйна дори на ниво властимащи усети, че в състояние почти-война рискът е напълно неприемлив. Доскоро президентът Зеленски люто се заканваше да воюва к Русия, но вече успокоява украинците, че война няма да има. В Средна и Западна Европа схванаха окончателно, че Триморската схема на Вашингтон цели не само т. нар. усилване на източния фланг на НАТО, но и въвличането им в пряко противопоставяне с Русия.

Което предизвиква опасни вътрешни съпротиви срещу политиците. Големият огън на Запад само се разгаря. Как да се излезе от спиралата на истеричните атаки срещу Русия? Европейците хем вече усещат, че в Европа зрее халифат, хем все по-ясно разбират, че Вашингтон ги обрича на жертва заради собственото оцеляване. САЩ не могат без война, като вече не могат да я водят гореща, поне да е студена.

Най-студено да е на европейските страни, ако склонят да са в пълна синергия с американските интереси, както се изрази Румен Радев наскоро. Главната заплаха за САЩ е Пътят на коприната. Заради задължителното „сдържане“ на Китай се налага да се съсредоточат върху Далечния Изток и да се изтеглят от Европа и дори от други големи региони. Очевидно ще склонят да останат като great again, защото някои транснационални компании ги гласят само за хъб на малък брой глобални корпорации.

Но след като изгорят с Китай и Русия във война помежду им. „Всички велики времена се предшестват от хаос“, казва д-р Дипак Чопра. За глобалните това е новата нормалност, хаосът им е остро нужен, дори времената да не са велики. Който не може да промени себе си, не може да промени нищо. И от образец за бъдещето става представител на миналото. И не привлича симпатии и съюзници, а ги отблъсква. Вашингтон тази статусна промяна желае да замаскира.

В ход е огромна трансформация на световната икономика, разколът по темата вече е вътре в демократическата партия на САЩ. Настъплението на тотална извратенящина издава исторически песимизъм. Икономиката е тревожно зле, инфлацията расте, сред населението върви студена война между големи враждуващи групи, епидемията не е овладяна. Претенциите Америка да е мярка за универсални ценности се изпаряват заедно с вярата в нейната изключителност.

Не се очертава на хоризонта голяма война. Вашингтон ще отстъпва на етапи, като за прикритие ще продължи с опитите за изолация на Русия, с разкъсването на връзките и с Европа. Русия ще става все по-активна в обратната посока, но умерено предвид и собствените си вътрешни проблеми. Тя никога не напира да води войни, но винаги е принуждавана да воюва, затова го умее и най-често побеждава.

Днес може много да навреди на САЩ и съюзниците им и без гореща война, те го знаят. На нас Русия е взела много, но повече е дала. За разлика от други предишни и сегашни велики. Рода сме. В НАТО сме както бяхме преди във Варшавския договор – наложило се е. Както е било неизбежно да бъдем съюзници на Германия, а после да воюваме срещу нея. Срещу ръжен не се рита! 

На България пак и се налага да се снишава, докато преминат бурните ветрове на глобалните промени. Историческа съдба! Имаме исторически образци за умело снишаване в полза на държавата – Борис Трети през Втората световна, Тодор Живков през Студената.