- Панайот, на 10 март ти предстои концерт в Студентски град. Каква програма си подготвил за твоите фенове и ще включиш ли в нея песента ти “Мижав интерес” и новата версия на твоя хит “Катерина”, която издаде наскоро?
- Концертът е посветен на жените, любовта и морето и ще бъде на 10 март в “Joy Station”. Новата версия на “Катерина” ще я включа в програмата, защото тя вече набира интерес и се харесва от хората. Ще изпълня за първи път и новата версия на песента ми “Магдалена”, но “Мижав интерес” няма да я изпея. Мисля, че дори съм я позабравил тази песен и ако се наложи да я възпроизведа, ще ми трябва репетиция. В първата част на концерта ще направя няколко световни шлагери с помощта на Иво Дуков-пиано и Христо Нейчев-китара, след което ще премина към моите златни хитове и новите песни, които съм предвидил за вечерта.

-Концертът ти е точно след празника на жените. Каква е българската жена в твоите очи,  кои са най-хубавите й качества?
-Одухотвореността, както и външната физическа красота, която е емблематична не само за Балканския полуостров, а и за Европа. Легендарна, специфична е красотата на българската жена и това ми допада на мен като мъж, затова съм избрал тази линия и жените са главният дразнител за моите песни. Те са основната ми тематика - пея за тях, за изневерите и за любовта, а женските имена са голям стимул за мен! (Смее се.)

-Какво мислиш за типа жени, които се явяват в шоута като „Ергенът“ – с много корекции и силикон? 
-Това е практика, която на мен не ми допада – не харесвам този тип жени, дори не харесвам е меката дума, която съм избрал, за да не ги засягам. В съзнанието ми напират други думи да ги охарактеризирам, но се въздържам. Не ми допада и модата при мъжете - с тези бради, да виждам един брадясал свят! Въобще, картинката е циркова: жените с тези устни и мъжете с брадите, но гледам със снизхождение на всичко това, а нищо чудно и тази мода да се засили. Искам да подчертая, че модата не е задължително да се следва, нека хората се замислят за това. 

-А съгласен ли си с Орлин Горанов, който казва, че скандинавските жени са много по-разкрепостени от българките. Какви са впечатленията ти от жените в Швеция и другите северни страни, където си пял?
-Аз бях доста отдавна в тези държави – 82-ра, 83-та година. Тогава пътувахме с любимата ми група „Лира“ и жените там наистина бяха изключително разкрепостени - сключваха бракове, или живееха без бракове с много чернокожи мъже. По онова време, в България я нямаше тази аномалия и свобода в разбиранията и това ми направи много силно впечатление.

-Тогава не ти ли минаваше мисълта да останеш да работиш в Швеция, още повече, че музикантите там са много уважавани?
-Тогава, с моите колеги разсъждавахме, че бихме могли да емигрираме, но комунистическия режим у нас беше доста суров и беше много трудно да напуснеш България и да отидеш в западна страна. Говорихме си на тази тема, че в името на музиката едва ли не сме готови да емигриране и щом сме го дискутирали - ножът е бил опрян до кокала! Болшинството бяха „за“, да го направим, само и само да сме там и да свирим любимата си музика. Не го направихме, защото като си представех за миг какъв ад ще настане за моите родители в Сливен, ако бях емигрирал и ми се изправяха косите! Отказах се и не съжалявам - щом така е станало, значи така е трябвало.

-Ти и Орлин Горанов сте единствените изпълнители, които са печелили два пъти Голямата награда на „Златният Орфей“. Би ли споделил някой от спомените ти и интересните срещи, които си имал, покрай участието ти на фестивала?
- Благодаря, че ми напомняш, че съм бил на „Златният Орфей“ и съм печелил  два пъти „Гранд при“ в две поредни години – за изпълнител, и за песента на Ангел Заберски „Бащината къща“. Това е най-връхната точка в кариерата ми, а след това станах това, което съм в момента. Никога няма да забравя „Златният Орфей“, въпреки че Летният театър отдавна не съществува, но „Орфея“ никой не може да изтрие. Това бяха златни години за българските певци и който не е пял там - нищо не разбира от занаята! Спомням си безгрижните и безсънни нощи там, прекарани в непрекъснати беседи и разговори с колеги. Не мога да забравя Вили Казасян - изключително интересна личност и страхотен човек, с уникално чувство за хумор. След официалната програма имаше коктейли, запивки и разговори на чаша аперитив. (Смее се.) Много ярко си спомням и Франки Стивънс, който изпя хита „If“(„Ако“) – жестока песен, с която представи Англия. Той имаше много хубав и плътен глас, като на моя колега Цветан Панков. Като изпя неговата песен и направо срина всичко - страхотно преживяване, а след това тя стана неизбежна и в моя репертоар. Всички велики певци, идваха на „Орфея“, благодарение на Генко Генов и откакто изчезна „Златният Орфей“, нещо се счупи безвъзвратно в българската музика! 

-Ти си огромен почитател на Том Джоунс. Какво мислиш за това, че на някои стадиони вече е забранено да звучи неговия огромен хит „Дилайла“, заради текста му? 
-Чух за тази страшна новина, която ме покърти. Уелската федерация по ръгби е забранила пускането на тази песен на големи първенства, а той е уелсец и преди  целия стадион я пееше – наистина вселенски хит! Мисля, че ще трябва да отменят това решение под напора на публиката - длъжни са уелсците да изискат тази малоумна заповед на минутата да бъде отменена. Четох, че самият Том Джоунс няма никакво намерение да спира да я пее. Трябва да си луд да прекъснеш да изпълняваш най-големия си шлагер. Не се сравнявам, но какво би станало, ако на мен ми забранят „Момчето, което говори с морето“ – никога няма да спра да я пея. Свидетели сме на подобни абсурди, може би затова живота ни е интересен, заради такива малоумни решения и заповеди – не намирисва ли на фашизъм това време?! Дано след години не си кажем, като се срещнем отново: „Добре дошли във фашизма...“ Вече се прокрадват подобни мнения.

-Наскоро беше Сирни Заговезни - Прошка. Ти можеш ли да простиш изневяра, за каквато се пее и в „Дилайла“?
-Прощавал съм – да, понякога съм прощавал, понякога не, реката е много дълбока... В случая говоря за ергенския ми период, защото от 38 години аз съм щастливо женен за съпругата ми Емилия.

-А простихте ли си вече с Кичка Бодурова, след шумотевицата покрай „Мижав интерес“, или никога не е имало сериозен спор между вас? Какво не можеш да простиш?
-Никога не е имало сериозна засечка между нас с Кичка и никой не е засегнат. Това беше една инициатива на медиите и те направиха от този измислен конфликт  събитие. Аз лично съм доволен от тази лавина, която ме засипа, защото така медиите само ми изписаха вежди и нямам нищо против пак да се случи, но това не става по поръчка, предполагам че и с Кичка е така. Иначе, относно прошката – прощавам, но някои неща, като предателства от приятели - не мога да ги забравя. По божиите закони прощавам, длъжен съм да прощавам, защото като простя на някой, така правя услуга лично на себе си, защото се освобождавам от това да търся обяснения и от нерви. По тази логика на всички съм прощавал, но някои неща, като предателствата са много жестоки и не ги забравям, всичко това обаче влиза в сценария на нашия живот.

-На 5-ти март, с Кичка Бодурова бяхте заедно на една сцена, макар и пресъздадени от двама от участниците в „Като две капки вода“. Интересно ли ти беше да видиш как Кали се превъплъти в твоя образ и познаваш ли се с нея? 
- Беше ми интересно да гледам шоуто! Само това не бяха правили за мен - да се дегизират като мен. С Кали се познаваме - „Нашата система 4 4 2“. (Смее се.) Щом е певица, значи има светла душа; хората, които се занимават с гласа си са мои приятели - всички, на които им е дадено свише отгоре, защото има и такива, които сами се напъхват на хорото.

- А гледаш ли шоуто „Това го знам“ и прави ли ти впечатление, че учениците, явяващи се в него, много по-бързо познават западните певци и артисти, отколкото родните революционери и исторически личности?
- По принцип ми прави впечатление, че младежите днес не познават историята на своята родина - те имат ли представа колко са нещастни, като не знаят националните ни герои и история и дали имат представа колко имат нужда от съболезнования?! Нямат представа колко са пропуснали – да не знаеш кой е Раковски, просто нямам думи! Надявам се това да не продължава и образованието да бъде по-качествено. По-смелите хора у нас вече коментират - българите толкова ли нямат самочувствие да вземат нещата в свои ръце и да спрат тази опасност от заличаване на българската история - толкова ли са безразлични?! Мързелът и безгръбначието са страшно лоши съветници, а мързелът вече се превръща в начин на живот. Прочитам в очите на някои хора колко са мързеливи и даже като им предложат заплата от 2000 лева се мусят: малко било, как ще им работя аз?!  Имам познати, които набират работници по специалност и те са ми споделяли такива истории. Това направо ме вкаменява! Иска се малко инициативност и малко труд с ръцете, но те нямат нагласа даже да поместят един стол на разстояние от един метър; не знаят как да постъпят и не могат да вземат никакви решения...

-Миналата седмица се навърши една година от началото на военните действия в Украйна. Какво мислиш за изказването на Доналд Тръмп, че може да прекрати войната за 24 часа?
-Златни му уста, ако може да направи това аз ще го поддържам и ще се моля за него, ако това наистина е така.  

-Според теб, трябваше ли да спират излъчването на руския Първи канал у нас?
-Не, не трябваше! Категорично никакъв канал не трябва да се забранява, нямаше значение че е руски, всяка телевизия има право на ефир. Аз съжалявам много, че спряха да излъчват и проповедите на Джойс Майер по един от родните тв-канали, които бяха с дублаж на български. Бяха чудесни и според мен, никой няма право да прави такова нещо. 

-Ти имаш песен за Ванга и си се срещал с нея. С какво ще я запомниш най-ярко?
-Това, което никога няма да излезе от съзнанието ми е, че тя беше толкова властна жена и винаги казваше каквото мисли. Спомням си, как в онези години със съпругата ми седим отвън и чакаме –  навсякъде пълна тишина, всички мълчат с дълбок респект, а тогава нямаше и смартфони да се чуват. Като излезеше Ванга и започваше да говори с много силен глас. На една жена й каза:  „Да се махаш от тук, хората идват тук за болки, за децата си, а ти: Бабо Ванге, бабо Ванге, ще се омъжа ли, няма ли да се омъжа? Марш от тук!“ Навикваше всички, които не харесваше. Днес се появиха много предсказания в кавички, които уж тя е направила, които са гнусни лъжи. Племенницата й Красимира Стоянова също каза, че има много спекулации и използват името на Ванга. Да й приписват неща, които не е казала е толкова вулгарно и е голям грях. Българите трябва да мислим не само за греховете, които трупаме на гърбовете си лично, защото кармата може да бъде и колективна...

-Кога най-силно си усещал присъствието на Бог в живота ти и четеш ли Библията?
-В последните 10 години, благодарение на съпругата ми Емилия! Искам да кажа, че това е най-важната тема за нас, защото доста години минаха, през които не познавах Бог, въпреки че съм го носил в себе си, но самосъзнанието ми беше далеч от него. След като се ожених преди 38 години и Емилия ми помогна да позная Бог. Знам, че Бог не е отмъстителен – напротив, Той е великодушен, обича ни безусловно и знае всичките ни неудачи и качества. Чувствам се защитен и щастлив, след като потърсих в себе си Бог и го намерих – като протегнеш ръка, ти го откриваш и това е завинаги. Библията е единствената истинска книга. Както казва Джойс Майер: „Не се интересувам какво е казал някой си, а какво е казал Господ!“ 

Нашият гост
Панайот Панайотов е едно от легендарните имена в родната музика, а албумът му “Шопкиня” става най-продаваното заглавие на музикалния ни пазар, с около 700 000 копия. Вечно зелени остават хитовете му “Момчето, което говори с морето”, “Охридското езеро”, “Обич” (Искаш огън да ти дам), “Магдалена”, “Кристина”, “Здравей, обич моя”... Кариерата на Панайот стартира ударно на фестивала “Златният Орфей”, където той печели Голямата награда в две последователни години - през 1979 г. и 1980 г., което е без прецедент у нас. Талантът му е високо оценен и в чужбина, където певецът е изнасял редица концерти. През 1993-та година, дуетът му с Росица Кирилова печели не само наградата на журито, но и на публиката, от фестивала “Интерфест” в Битоля. Много успешна за него е и 2009-та година, когато той печели Първа награда от конкурса “София пее”, с песента “Магдалена” и става “Почетен гражданин на Сливен”. Тогава той издава и два компактдиска с най-доброто от досегашната си кариера - “The best 1” и “The best 2”. Най-новият му албум “Солена кръв”, излезе през 2021 г. и носи името на едноименния сингъл, който също се превърна в шлагер.