Коронавирусът предизвиква страх в милиарди хора, но на мнозина им е трудно дори да си представят как е изглеждало разпространението на опасните болести в миналото. По време на тогавашните пандемии цели градове са умирали, а великите държави се оказаха в упадък. Но имаше и парадоксален ефект и понякога епидемиите предизвикваха икономически растеж. По какъв начин?

Първата документирана пандемия се е случила в Атина през 430 г. пр.н.е. Тогава започва Пелопонеската война, по време на която Атина яростно се бори със Спарта за хегемонията в Гърция. Спартанците нахлуват в Атика, което води до появата в Атина на много бежанци-селяни, бягащи от врага. В града имаше достатъчно провизии, но нямаше достатъчно свободно пространство. Пренаселеността и лошите санитарни условия доведоха до това, че в Атина започна бързо да се разпространява коремен тиф, донесен заедно със стоките, идващи от Египет, където се появиха първите болни.

След разпространението на пандемията само в Атина умират повече от една четвърт от гражданите. Сред загиналите е известният атински политик и военачалник Перикъл. Спартанците били толкова ужасени, че изтеглили войските си от Атика. Силите на Атина бяха значително подкопани и Пелопонеската война беше загубена от нея.

Следващата голяма пандемия започва отново на Изток, откъдето е пренесена в Рим от легионерите, завръщащи се от битките с партите. През 165 г., по времето на управление на император Марк Аврелий Антонин, Рим е завладян от чумата, получила името Антонинова. Съдейки по симптомите, описани в документите, това е днешната едра шарка, но в древността тя все още не е изолирана като отделно заболяване. Тогава повечето инфекциозни епидемични заболявания бяха наречени чума. Броят на жертвите на пандемията внушава страх на нейните съвременници. Дори Луций Верус, съимператор с Марк Аврелий, умира от нея.

В Рим, метрополисът по онова време, една четвърт от населението умира, в някои римски провинции броят на жертвите достига до една трета. Едрата шарка не щади никого, и убива и плебеите, и аристократите. Общият брой на жертвите, благодарение на добре установената система за регистриране на населението от римляните, може да се изчисли на 5 млн. Марк Аврелий, който беше не само управител и командир, но и известен философ, мислейки за ужасите на пандемията, написа книгата „За себе си“, където разсъждава върху това как болестта е засегнала един цивилизован свят, препълнен с пороци.

Последствията от пандемията са фатални за Римската империя. Данъчните постъпления рязко спаднаха. Хората станаха по-бедни. Размерът на армията е намаля. С Антониновата чума започва дългата ера на упадъка на величието на Рим.

Една от най-тежките пандемии започна през 541 г. и продължаваше периодично в продължение на век и половина. Това беше бубонната чума, донесена в Константинопол от Африка. Най-големият и най-богатият град в християнския свят е буквално унищожен от инфекцията. Хората умират в агония само за няколко дни след контакт с болен. Всеки ден само в Константинопол са били погребвани до 10 000 мъртъвци.

Чумата е кръстена на император Юстиниан, управлявал по това време. Той е може би най-големият от владетелите на Византия, който е успял да възстанови Римската империя в Европа, да подчини германците и да постигне мир с Персия. Всички успехи на Юстиниан загиват под ударите на пандемията, която превръща най-богатата и многобройна Византия в държава, страдаща от вътрешни конфликти, разкъсана от въстания и от липса на средства. Въпреки че, Константинопол успява постепенно да се възстанови от последствията от пандемията, плановете на Юстиниан за създаване на единна християнска империя бяха прекратени и силите на Византия бяха сериозно подкопани. Броят на жертвите от Юстиниановата чума наближава 100 млн.

Въпреки че, в Азия от дълго време бушуваха епидемии от различни видове заболявания, те не достигнаха Европа. Това се дължи на факта, че след падането на Рим започват Тъмните векове, които значително намаляват международната търговия, която е основния път за разпространение на инфекциозни болести. Но в Европа си спомняха добре за пандемиите от миналото и се опитаха да започнат борба срещу разпространението на болестите. Когато се появяват монашеските ордени, една от най-важните задачи за тях е да запазят знанията по медицината, наследени от Античността, и да обучат хора, способни да се грижат за заразените, и да създадат болници, където всички, дори бедните без препитание, да могат да намерят подслон и лечение.

В края на XI век кръстоносните походи донесоха нова ужасна болест в Европа - проказата, която преди това се срещаше само в Азия. Започна двувековна пандемия. Външните прояви на проказа бяха толкова плашещи, че неграмотните обикновени хора смятаха болните за създания на дявола, които страдат заради греховете си. Основната тежест в борбата с проказата пада върху християнската църква, която организира колонии за прокажените навсякъде, където нещастните прокажени да се лекуват, което в най-добрия случай само забавяше смъртта им. Но дори тези примитивни мерки успяха да спрат разпространението на болестта. В края на краищата затварянето на пациента в колония с прокажени, където монасите, които живееха там, се грижеха за него, значително ограничи контактите му с външния свят и доста ефективно предотврати разпространението на инфекцията. През XIII век броят на хората, заразени с проказа, е бил толкова голям, че в Европа е имало над 19 000 колонии с прокажени. По този начин понятията като карантина и изолация са станали част от европейската практика за борба с пандемиите.

Следващият удар по цивилизацията е нанесен през 1320 г., когато на света идва най-тежката пандемия в историята - Черната смърт. Тя започва в района на Гоби и се разпространява по целия свят по Големия път на коприната - основният търговски път на Средновековието, преминаващ от Китай към Европа.

Китай е първата жертва на чумата, след това чумата се озова в Централна Азия, Индия, Близкия изток и оттам беше пренесена в Европа с италианските кораби. В Константинопол, където чумата се появява през 1347 г., умира 90% от населението. На следващата година във Венеция до 80% от гражданите умират. Същите цифри се наблюдават и в другите страни. В градовете нямаше достатъчно земя за устройването на гробища, нито гробари, които да погребват телата. Мъртвите в продължение на месеци лежаха пред църквите и обществените сгради, и само влошаваха санитарното състояние на градовете.

През 1352 г. чумата достига Русия. Но там нямаше толкова тежки последствия, както в Европа и това поради факта, че в Русия имаше много по-малко градове с по-малък брой граждани, а самите градове бяха построени много по-нашироко от претъпканите селища на Западна Европа. Но все пак броят на мъртвите в Псков беше толкова голям, че свещениците нямаха време да извършат погребенията, а живите нямаха време да погребват мъртвите. На следващата година великият княз Симеон и неговите синове умират в Москва. През 1386 г. Смоленск напълно изчезва. Спасиха се само тези, които успяха да избягат от града, без да чакат разпространението на заразата. Същата съдба сполетя и град Глухов и няколко други руски градове.

Когато Черната смърт отстъпи до края на века, една трета от населението (около 60 млн.) умира в Европа и поне половината в Китай. Нов борбата със смъртоносната инфекция, европейската медицина направи крачка напред. Появиха се първите идеи за хигиена, „маските за чума“ се използваха при работа с пациентите. Опитваха се да изолират болните от здравите, а помещенията бяха проветрявани и измивани. Градовете започнаха да се грижат за чистотата и да се избавят от „отровните миазми“.

За съжаление, борбата срещу пандемията е придружена от масивни изблици на истерия. Хората, които не разбират причината за болестта, търсеха отровители сред лекари, евреи или мюсюлмани. Чумните погроми обхванаха много градове. Отчаяните потърсиха защита във фанатична вяра и в Европа се появиха много флагеланти (самобичуващи се), които организираха шествия, по времето на които си нанасяха кървящи рани.

Изненадващо, но в резултат на пандемията се появи забележимо икономическо възстановяване и ръст на населението в Европа. В условията на аграрна цивилизация значителна част от обработваемата земя беше освободена, а недостигът на работна ръка доведе до бързо покачване на надниците. От XV век Европа е в подем - Реконкистата приключва в Испания, атаката на исляма върху християнския Запад е спряна и започва ерата на Великите географски открития. До голяма степен именно Черната смърт, която опустоши Европа и Азия, стана причината за по-нататъшния растеж и триумф на европейската цивилизация. Християнските страни бяха по-малко засегнати от пандемията и успяха бързо да превърнат загубите в благополучие.

В бъдеще пандемиите продължиха да идват не един път. След откриването на Америка беше вкаран сифилисът в Европа. Европейското общество от епохата на Ренесанса, което не познаваше венерически болести и се отличаваше със свободен морал, но беше шокирано от последствията, които любовните връзки могат да донесат. Но напредъкът в медицината бързо даде възможност да се започне лечение на сифилиса с отровните лекарства от живак. Това, разбира се, беше много вредно за здравето, но спаси живота на много пациенти.

През втората половина на XVII век бубонната чума се завръща в Европа. Но европейската медицина и способността да се справя с пандемиите доведоха до това, че броят на жертвите, макар и измерен в стотици хиляди, не стават милиони. Тази вълна от чумата продължава до началото на следващия век и е белязана от много „Чумни стълбове“ - скулптурни колони, издигнати в европейските градове, за да сигнализират, че болестта е отстъпила.

През XVIII век имаше няколко вълни от пандемия на едрата шарка, но след това лекарите бързо намериха начин да се отърват от нея с помощта на ваксини. През XIX век усвояването на Индия донесе оттам нова фатална болест - холерата. Пандемиите от холера започват пет пъти, но вече с помощта на приетите санитарни мерки броят на жертвите вече е намален до десетки хиляди. Министерството на вътрешните работи на Руската империя през 1831 г. дори издава специални инструкции как да се държат хората по време на пандемия.

Те са много подобни на това, което виждаме днес: беше забранено да се пие непреварена вода, квас и бира, в които инфекцията може да се развие (най-често инфекцията се предава чрез водата, в която се намира холерния вибрион). Забранено беше да се излиза от къщи, с неизмити добре ръце и лице (хигиената е най-добрата профилактика срещу холерата) и трябваше да се носи бутилка с дезинфекционен оцет, който се използваше, за да избърсват ръцете от време на време.

След епидемиите от холера в средата на XIX век, властите на европейските градове предприемат решителна борба за здравето на своите граждани. В градовете се подменяше старата канализационна система с нова. Водопроводът и канализацията постепенно станаха достъпни. На мястото на старите сгради бяха изградени паркове, които се превърнаха в „зелените дробове“ на големите градове, и пречистваха замърсения въздух. С развитието на икономиката жизненият стандарт на най-бедните слоеве от населението се повиши. Строителството на новите къщи сега се извършва в съответствие със санитарните стандарти. Постепенно градовете се отърваха от тълпата, която сама по себе си беше най-добрата среда за разпространение на болестите.

Последната голяма пандемия се появи в края на Първата световна война, през 1918 г. Тогава испанският грип е заразява поне една трета от населението на света, а броят на смъртните случаи се оценява на около 50 млн. Грипът получи това име, защото Испания е първата страна, която обявява началото на пандемия на своята територия, докато САЩ, където броят на случаите вече е милиони, се въздържат от информация за болестта, за да не създават паника сред населението по време на продължаващата война. Между другото, именно войната очевидно е основната причина за разпространението на грипа - в края на краищата имаше много хора по фронтовете, а лошите санитарни условия битуваха в армиите на всички страни, а с развитието на транспорта се стигна до бързото разпространението на вируса на всички континенти.

Броят на жертвите и трудностите на войната принудиха правителствата да предприемат най-строгите мерки. Обществените места бяха затворени, публичните събирания бяха забранени. През 1920 г. в резултат на предприетите мерки грипната пандемия започва да намалява.

През ХХ век напредъкът в медицината направи възможно създаването на ваксини срещу повечето причинители на опасни заболявания. Масовата ваксинация, проведена първо в развитите страни, а след това и по света, направи възможно спирането на стъпката към смъртта. Въпреки че пандемиите се повтарят периодично, броят на жертвите е сравнително нисък. Ситуацията се промени едва с пристигането на вируса COVD-19, за който в началото нямаше ефективно лечение. Но съвременната наука ни позволи да разчитаме на това, че и тази заплаха за цивилизацията ще бъде успешно премахната.

(Превод за "Труд" - Павел Павлов)