- Папи, ти стартираш лятото с много амбициозен проект, като всеки месец ще пускаш по една нова песен, а когато станат 12 ще ги издадеш в албум, придружен с книга. Как ти дойде тази интересна идея и не е ли много скъпо и изтощаващо да направиш толкова песни и клипове?
- Да, жестоко скъпо е и много изтощаващо да направиш такъв проект. Сигурно не съм първият, който да си клипира всяко едно парче, но не знам дали има друг, който успява да направи ново видео през месец. Това се случва благодарение на моите спонсори - без тях щеше да е абсолютно невъзможно, защото хората не могат да си представят колко скъпа авантюра е това. Истината е, че вероятно никой преди мен не е не е успял да представи такава цялостна история, което е голямото предимство на този проект. Радвам се, че успях да го направя и да разчупя модела - летен хит, зимен хит, като пускам песни всеки месец. Книгата, която ще излезе заедно с албума искам засега да остане тотална мистерия, която ще се разкрие към края на проекта.  

- В края на юни излезе най-новата ти песен „Моряк“, която е много лична. Трудно ли ти беше да се разкриеш емоционално в нея и да покажеш във видеото любимата жена до теб – актрисата Сара Драгулева?
- Честно казано, не ми беше трудно, но ми отне време за да стигна дотук. Преди съм имал публични афери и съм си изпатил с тях и знам, че колкото повече се разкриеш повече се ровят, което никак не е приятно. Със Сара сме заедно от година и нещо и вече имам увереност в това, че връзката ни ще издържи на това напрежение и интерес от външни хора. Просто през това време съм си я пазил като скрит коз, тъй като все още останалите хора не знаят за какъв огромен талант става въпрос, а аз го знам. Няма друга актриса, която да успее да изиграе ролята в клипа по-добре от нея и за мен беше голям кеф и удоволствие да снимаме заедно.

- Коя е любимата ти нейна роля, а тя има ли си фаворит сред твоите песни и ти посвещавал ли си й някоя от тях? 
- Голям почитател съм на нейните театрални роли – в театъра на НАТФИЗ, където тя изигра Сфинкса в „Адската машина“ по Жан Кокто. Беше феноменална в тази роля. Относно любимите й мои проекти, трудно е да се каже кои са, защото те до голяма степен са и на двамата. Сара е участвала с мнение, идеи и текстове, а някои от парчетата сме ги писали  заедно от нулата. Може би „Мама каза“ й е най-любима от предишните ми песни.  Посвещавал съм няколко от по-новите на нея, като първата беше „Стой си вкъщи“. В клипа към парчето участваше Дара, но истината е, че то беше посветено на Сара.  

- Ти вече запозна Сара с Дара, с която останахте приятели. Голяма рядкост е да запазиш добри отношения с бившето си гадже - ти как успяваш?
- При мен не е рядкост, аз имам само едно гадже, с което не сме приятели в момента. Винаги съм намирал за странно да си развалите отношенията с един човек, който си приел до себе си толкова близо. Логично е след това да не плюеш срещу себе си, като изведнъж кажеш: „Този човек не става за нищо!“ Така наистина плюеш и по себе си, след като си позволил човек, който не става за нищо да е до теб. Мисля, че и раздялата се преживява по-лесно, като запазиш добрите отношения. При нас с Дара вече мина доста време и каквото е имало да тлее вече е охладняло, така че няма какво да ни пречи да сме приятели.

- В клиповете ти си личи, че имаш артистичен талант. Имаш ли желание да се пробваш като актьор?
- В момента Сара е до мен и вдига нагоре двата си палеца - според нея аз съм страхотен актьор! Не знам, но не мога и да отрека, че имам качества. Сега май ще се появя в един филм в кратка и забавна роля. Ще играя сваляч…

- Ти имаш рекламна агенция. Ако имаше възможност, каква реклама би направил на България, за да стане по-атрактивна дестинация?
- Винаги съм се чудил кога ще почукат най-сетне на вратата ми, за да им оправя бакиите. (Смее се.) До този момент, начинът, по който България се представя пред света, като рекламен ефект е пагубен. Имаме толкова много пропуснати ползи от слабата ни комуникация, но това не е нещо, което да не може да се оправи с качествен криейтив и истина. Бих казал нещо вярно по хубав начин, за да привлека интерес към страната ни. Имаме толкова истински неща тук, а по някакъв начин продължаваме да им тикаме в устата главно розовото масло, а имаме много повече достойнства, дори чисто като човешки черти. Като отидеш в чужбина виждаш разликата – как хората тук са с една идея по-открити и топли, не е ли дори само този факт интересен... Нека да почукат на вратата ми, че нещата наистина не са много добре по отношение на рекламата!

- А коя е най-голямата антиреклама за страната ни?
- Хм. Нашите политици за жалост. Има моменти, в които откровено ме е срам как излизаме пред света.

- Наскоро отбелязахме годишнина от рождението на Вазов, а днес са честванията за Левски. Младите хора у нас вдъхновяват ли се от националните ни герои, или моделите им за подражание са други? Кои са съвременните будители според теб?
- Мисля, че е много трудно за един млад човек да се идентифицира, или вдъхновява от Вазов, или Левски. Причината е, че те са ни представяни по един много идеалистичен начин. Като гледаме филми за супергероите, които вдъхновяват младите – там има цяла палитра от плюсове и минуси и това ги прави по-близки до тях, докато нашата палитра за Левски е, че той никога не прави грешки, освен онзи път, когато се е закачил за оградата… Младите търсят герои по-близки до тях, а не точно доблест и ценности. В тези години те се вълнуват от това да имат кола, или да могат да почерпят момиче в дискотека и за жалост не се припознават много в Левски... А кои са съвременните будители ми е трудно да отговоря, но това е важен въпрос. В момента трябва да тегля една черта между два типа артисти – едните се опитват да нацелят мекото на хляба и искат да изкарат повече пари. Има обаче и други артисти, които правят иновации, променят статуквото у нас и не се страхуват да представят истинската визия, обаче те са доста по-малко и са недооценени. Това са будителите, докато другите са се научили да пият кръвчицата на народа, но какво ли разбирам аз?! Тук трябва да се научим да ценим новото, а не постоянно да искаме да се претопли стария боб.

- А кои според теб са основните проблеми сред младите и все още ли наркотиците са най-рисковия фактор за тях?
- Честно казано, никога не съм бил фен на наркотиците, но осъзнавам, че това е фаза, през която много от младите хора минават, за щастие повечето от тях, за да не се върнат повече към тях. Според мен, много по-голям проблем е меркантилизацията на обществото. Постоянно ни се тикат в лицето модели за подражание, които винаги са пищни, охолни и богати, като в един момент започваш да си мислиш, че животът е да се возиш в луксозна кола, да си в скъп хотел, да си с марково облекло… Аз, като човек на рекламата мога да кажа, че най-голям балък е този, който се връзва на това, защото можеш да бъдеш еднакво нещастен и в скъпа кола и с модерен костюм. Някои преследват парите и лукса, само за да се покажат и снимат, а пропускат да направят нещо важно за себе си, за да са щастливи. Колкото и клише да е, но парите не носят щастие.

- Какво е твоето обяснение за това, че толкова много поети си отиват млади от този свят и на теб лично, изострената чувствителност повече ти пречи, или ти помага?
- По принцип хората, които са романтици по душа имат склонност да се вкарват в ситуации, в които се умира лесно. Мисля, че в началото на всяка една глупост, която всеки един мъж е правил стои една жена, която той е чакал да бъде впечатлена. Изострената чувствителност е нож с две остриета, но не съжалявам за нея, защото от там идва цялата креативност, която ме прави щастлив и белязва живота ми. Оттам-настене, тя със сигурност ме вкарва и в доста бели, но нямам проблем с това – осъзнато е и се опитвам да направя най-доброто с ножа, който ми е даден – и с двете му остриета. Жесток оптимист съм, метнал съм се на майка ми, която също е поет оптимист и жестоко много обичам живота - супер хубав е. Човек не трябва да се оправдава и да търси отговора в простите и бързи удоволствия, защото всеки може да намери наслада и причина да живее.

- Орлин Павлов признава, че му се е случвало момичетата да се правят, че не знаят кой е, за да го впечатлят. Ти имаш ли подобни случки и как най-често се опитват да привлекат вниманието ти?
- Милион пъти ми се е случвало това. Чест номер е, когато някое момиче си говори нещо и в един момент ти каже: „Абе, ти си ми много познат отнякъде“. Проява на ниска култура е да се преструваш, че не ме знаеш и така да се правиш на интересен… Ако животът ми се беше разиграл по друг начин имаше шанс и аз да бъда от тези хора, които се преструват, че не разпознават известните. Мисля, че това донякъде е забавно. Също така, хиляди пъти са ми писали момичета, които ми изпращат стиховете си и казват: „Сигурна съм, че това много ще ти хареса“, но нещо се е объркала - това е последното, което ще ми хареса. 

- Сблъска ли се вече с негативните страни на известността?
- Има всякакви хора - такива, които те прекъсват, докато се храниш и искат да се снимаш с децата им, а ако им откажеш почват да те гледат лошо. За жалост, в България уважението към артистите е странно ниско. Хората имат влечение към известните, искат да се снимат с тях, но нямат уважение и преклонение към тези, които изграждат в момента настоящата и бъдеща култура в тази страна, а ако ги нямаше артистите, какво щеше да има? Ние нямаме велика икономика, или да се гордеем с голям износ на петрол например - имаме главно интелектуални постижения, които обаче не ценим достатъчно. 

- На 11-ти юли много българи се разкъсваха между изборния ден и финалът на европейското по футбол. Така ли беше и с теб?
- Аз по никакъв начин не съм се разкъсвал – избрах вечеря с майка ми. Не съм фен да върви телевизора по време на вечеря, изобщо не съм фен на телевизията, по което и да е време. Вечерята е от малко време в деня, в което може наистина да си размените приказки, или да се усамотиш, а това зяпане в екраните не го намирам за здравословно. Иначе, гласувах на изборите, защото който не гласува няма право да се оплаква, а аз обичам да се оплаквам. Винаги има от какво. (Смее се.)

- За какво си най-благодарен на Бог, или на съдбата?
- Благодарен човек съм, но не съм набожен. Все още разгадавам за себе си механизма, по който работи този свят и го възприемам по свой начин. Благодарен съм на живота и на съдбата за всичко, което ми е дадено, защото ден по ден осъзнавам колко прекрасно са ми сложени картите, точно като за мен, но нищо не ми е било наготово. Много хора си мислят, че съм някакво гъзарче второ поколение – нищо подобно, всичко което имам съм го направил абсолютно сам, а не както някои хора казват: „Абсолютно  сам съм постигнал всичко, само баща ми в началото ми даде заем от 500 000…“  На мен ми се случи така, заради картите, които са ми раздадени в живота. Работя всичко, което обожавам и с нетърпение чакам всеки един ден да дойде.