- Папи, ти си един от първите изпълнители, които направиха песен за извънредното положение, която бързо стана хит. Още ли е актуален призивът в нея - да си стоим вкъщи, докато не свърши, или вече ти идва в повече от тази пандемична ситуация? 
- Със сигурност това вече не е актуално за мен. Наистина ми омръзна от всичко това, защото не мога да се страхувам твърде дълго от едно нещо, без да ми писне, а от друга страна колкото повече опознавахме вируса и той спря да бъде някаква невидима, тайнствена заплаха. Като тегля чертата и става ясно, че пораженията за бизнеса са повече, отколкото заплахите за здравето. Ако тази ситуация продължи, финансовото ни положение ще става все по-зле.

- Виждаш ли някаква светлина в тунела и имаш ли познати, които са засегнати от Covid-19?
- Виждам светлина в тунела, но няма да излъжа, че не ме е страх, защото при евентуална среща с вируса, малко или много подлагаш имунитета си на тест и не знаеш какво ще стане. Наплашен съм от подобни ситуации в миналото и винаги си мисля, че ще изтегля късата клечка. Познавам хора, които са го изкарали, знам и за близки на мои познати, които са починали от това. В началото, с мои приятели сме имали дълги разговори дали вирусът съществува и че може да е измама, но вече съвсем реално мога да кажа, че който се съмнява е пълен идиот. Да, чувал съм, че има и доста манипулации, вероятно за да се източват пари, но това е схема покрай реално съществуващ вирус, затова апелът ми е - мийте си ръцете!

- Новата ти песен “Тясно” е в дует с Азис и само за няколко дни събра близо два милиона гледания. Кой от двама ви даде основната идея за текста и работиш ли вече над още нови парчета?
- О, със сигурност и двамата давахме идеи, защото сме хора, които сме си поживели доста в рамките на сегашната ни възраст и сме били в тази ситуация - да се чувстваш натясно в дадена връзка и да искаш да напуснеш, но да не можеш. Иначе, аз постоянно работя по нова музика, сега даже съм подготвил нещо, с което слушателите, на които не им харесва моето лирично залитане напоследък, ще могат да си изплакнат ушите. Връщам се отново към по-електронното и танцувално звучене и парчето ще е готово до края на лятото. Нуждая се от това да правя песни и да ги издавам, защото както казва един приятел - като имаш неиздаден роман е все едно да имаш мъртвец в дома. Така се чувствам и аз, когато имам готова, но неиздадена още песен.

- Азис разкри, че е открил в твое лице “приятел, брат и нов свят”. А ти какво би казал за него и кои негови качества ти допаднаха най-много?
- Абсолютно същото мога да кажа и аз. Това са думи, които ние сме говорили един на друг. В него ме впечатли, че има адски остър ум, който сече като бръснач, а също има много вярно ухо и око. Когато каже нещо, той успява да го нацели абсолютно точно - нещо, за което и аз се тупам в гърдите. Васко наистина има голям интелект, а освен това е изключително мил човек. До голяма степен, ако трябва да се самоопределя, бих казал същото и за себе си - много добър и умствено окрилен човек. Понякога, като се дръпна малко назад, чак ми става странно, че работя с най-успешния български артист, което си е факт, защото Азис е супер звезда на целите Балкани, а го знаят и в Щатите. При това, всичко което е направил, го е постигнал сам, без да бъде подкрепен от социалистическата партия например, както е ставало преди и може само да му се завижда.

- Ти лично, успяваш ли да не се влияеш от хейтърите и негативните коментари около дуета ви, въпреки че сигурно си ги очаквал?
- Да, очаквах това, защото още при старта на кариерата ми, когато направих едно парче (“Кекс”-б. а.), което беше сладко и провокативно по един ненатрапващ се начин - изядох толкова много хейт. Преди това, съм писал поезия и роман и също изядох кофи хейт. Наясно съм, че каквото и да направя, дори и най-милото парче, пак ще изям такива кофи с хейт. Установил съм един закон, която ме успокоява - че под неуспешни парчета коментарите винаги са от типа на “ауу, прекрасна музика, защо не се прави повече такава?”, докато под хубавата музика пишат “ей, кои са тия нещастници, бе!?” Когато стърчиш и много им бъркаш в очите, затова очаквам винаги подобни реакции, но в едно да са сигурни хейтърите - никога няма да им прочета коментарите. Благодарен съм за това, че така ми доказват, че не съм посредствен и постоянно държат темата за мен толкова жива. Мога да ги успокоя, че живот и здраве няма да спрат да ме гледат през следващите години. Аз, още от малък започнах да свиря на цигулка и музиката е първата ми мечта и най-интригуващото нещо, което мога да правя. Няма хейт, или обида, които могат да ме спрат - аз съм страхотно куче и въобще не могат да ме засегнат тези хора, ако съм си наумил да творя - ще творя. Ако си много удобен, значи не правиш нищо.

- Една друга твоя песен “Мама каза”, носи посланието да се харесваме такива, каквито сме. Какво те вдъхнови за нея и доколко в текста й има реални реплики на твоята майка - поетесата Кристин Димитрова?
- В песента има точно нула реплики на майка ми. Тя никога не би ми казала нещо с толкова нисък вкус, като това, че “изглеждам, като пет милиона лева.” Подходих шеговито към темата, но иначе майка ми винаги ме е подкрепяла и е най-невероятния човек за мен. Имах желание да направя парче, което те кара да се чувстваш като голям гъзар - да ти даде един сладък, лъжлив прилив на самочувствие.

- Ти лично, имал ли си някакви комплекси и кога се научи да се обичаш?
- Да, разбира се. Най-малкото е, че когато бях малък, бях много слаб и имах някаква форма на рахит. Въпросът е, че това ми беше жесток комплекс и започнах да ходя на фитнес от най-ранна възраст. В един момент си дадох сметка, че колкото и едър да ставам, все си мислех, че съм много слаб и всичко е въпрос на психика. След това, самочувствието ми започна да се базира на по-важни неща от външността и в един момент започнах да се харесвам повече дори визуално. Научих се да бъда такъв, като постепенно си хванах занаята в ръце и ставах все по-добър в него. Знам какви умения имам и това започна да привлича хората. При мъжете е така, държим картите в ръкава си и в един момент ги вадим на масата, освен това се разхубавяваме с възрастта. Важно е, всеки човек да се научи да се приема. Често виждам хора, които например не си харесват усмивката си и я крият с ръка, или не си харесват корема и кръстосват ръцете си отпред. Бих искал да им кажа: “Пичове, всеки има някакъв комплекс, а колкото повече мислиш, че хората го забелязват и така им привличаш вниманието към него.” Аз никога няма да се загледам в зъбите на някого, ако той не реши да ги крие, тогава ми става лична мисия да видя какво крие. Като цяло, пет пари не давам за външния си вид, моето самочувствие идва от други неща.

- Притесняваш ли се, че след като стана популярен, като изпълнителя Папи Ханс, вече няма да можеш да се върнеш към образа на поета Константин Трендафилов?
- Не, въобще не ми пука. Първото което е, че това дали ще се върна към писането зависи изцяло от мен, а не от хората. Тези, които ме обичат - ще ме обичат, а тези, които ме мразят - ще продължават да ме мразят. Причината е, че имам смелостта да се изразявам и не се водя по това какво казват хората. Ако аз напиша книга, тя ще бъде добра и хората ще я прочетат, така че няма от какво да се притеснявам.

- А коя е най-мотивиращата личност в живота ти?
- О, с риск да се повторя, ще кажа, че една от най-мотивиращите за мен личности е Азис, поради това, че той е начертал пътя си за това - не само как да станеш цар на село, а как да пробиеш в чужбина. В неговата карта е заложено това да бъде уникален. Като човек и като творец, майка ми също е голямо вдъхновение за мен. Самият начин, по който тя носи трънливата корона на това да си творец - не съм виждал никой друг да я носи с такова достойнство. Като я погледнеш, няма да си кажеш, или да предположиш, че е гениален поет, което си е факт и аз се опитвам да открадна от нея това достойнство.

- Дара признава, че по време на връзката ви, ти си й помогнал да порасне. А теб лично как те промени тя и какво научи от нея?
- Тя ми помогна да се науча да се грижа за някого. Двамата взехме много от тази връзка, може би аз дори взех повече, защото покрай нея започнах да се занимавам с дългогодишната ми мечта - музиката. На личностно ниво, с нея за първи път бях поставен в такава ситуация, защото усещайки разликата в годините ни и по-големия ми опит - това ме направи по-търпелив и добър учител, както и по-грижовен. Дара е много свежа и с нея сме си изкарвали наистина много хубаво.

- По време на връзката ви, на теб ти се е налагало да я спасяваш от различни откачалки, защото Дара не крие, че е магнит за подобни типове. А ти за какви жени си магнит?
- Честно да ти кажа ми е трудно да отговоря, имам чувството, че за всякакви. До този момент съм се сблъсквал с абсолютно всичко и съм срещал толкова много откачалки, че не е истина. Най-вече съм магнит за момичета от типа - безнадеждни романтички, които си мислят, че са видели моята истинска същност през поезията ми и че сега съм се продал заради парите и не съм себе си. Казват ми: “Не харесвам Папи Ханс, но съм фенка на Константин Трендафилов!” Това е гигантско клише, пълна простотия и жестоко обидно. Дано момичетата да прочетат, че това не е готино. Освен това, аз няма да се отрека от Константин Трендафилов, защото и двете неща живеят в мен, но не искам да се правя на софистициран поет и да ходя със сакенце по интервюта. В момента много по-голямо удоволствие ми доставя музиката.

- Какво цениш най-много в една жена?
- Общо взето, в жените най-много ценя да са заземени. Харесвам момичета, които се оправят сами в живота, а не такива които имат много претенции, но не могат да ги подкрепят с интелектуален багаж и постижения. Не харесвам и двойния стандарт - когато трябва да се плаща сметката да сме като във Викторианската епоха, а като трябва да правят нещо, което ги устройва да са модерни жени. Харесвам мъжки момичета, които не очакват принцеско отношение и съм склонен на тях да дам обгрижване на принцеса, а не на тази, която си мисли, че се е родила красива и е на чичо принцесата.

- Кои са книгите, които са оставили най-голям отпечатък в теб?
- Всичко на Достоевски и Милан Кундера. Те са оставили жестоки следи в главата ми, научиха ме да анализирам педантично човешкия ум и да се ровя в мислите на хората, а там са най-интересните неща. Любопитно е - не какво е станало, а какво сме си помислили за него. В музиката също е важно да се ровиш в главата на човек, за да откриеш най-хубавата музика.

- За кои уроци си най-благодарен на родителите ти?
- За това, че са много модерни хора. Баща ми не е вече между нас, но двамата с майка ми винаги са ме подкрепяли. На нашата маса никога не са се обсъждали неща от типа на: “Ей, този съседа ми е спрял на паркомястото”, а винаги се е говорело за литература и изкуство. Тяхната модерност и това, че се занимават с литература не ги правеше сноби, а напротив - те се забавляваха изключително и на някакви простотии. Те ме научиха точно на тази свобода, на това, че да си интелигентен не значи, че трябва да си някакъв бастун, а да можеш да се кефиш дори на простотии, което не значи че си тъпак. Благодарен съм им също, че ме научиха да бъда смел.

- Любимата ти мисъл?
- Любимата ми мисъл е на Хенри Форд. “Ако бях питал хората какво искат, сега щях да им продавам “по-бързи коне”.” Това дефинира и моето верую, че артистът винаги трябва да води - никога не трябва да пита и да се съобразява с хорското мнение и тогава ще го обичат двойно повече.

Нашият гост
Константин Трендафилов, по-известен като Папи Ханс е роден в семейството на поетесата и писателка Кристин Димитрова и литературния критик, поет и преводач - Владимир Трендафилов. Още от малък, той се раздвоява между писането и музиката, но първите му публични изяви са в попрището на родителите му и той бързо се налага, като един от най-харесваните млади поети у нас. Стихосбирката “За кого се сещаш, когато се сещаш за някого?”, става финалист на конкурса за любима книга на България за 2016-та година, а романът му “Затворисърце” също постига успех на книжния ни пазар. Паралелно с писателските си изяви, Константин гради кариера и в рекламния бизнес и в момента той е творчески директор и съсобственик на една от най-търсените рекламни агенции у нас. Въпреки това, най-голямата му страст е музиката. Още дебютната му песен “Кекс” става култова, а последвалите я “Супер палав”, “Твой”, “Мама каза”, “Стига” и дуетът му с Тита - “Ти гониш” също покоряват музикалните класации. Папи Ханс печели фенове и с участието си в тв-формати, като “Вип брадър”, “Като две капки вода” и “Черешката на тортата”, където се запознава и грабва сърцето на младата поп-сензация Дара, с която бяха заедно близо 2 години.