Нормален човек има повече усет за реалността, отколкото някои лидери на политически партии

Народът има нужда от справедливост, предвидимост и добри заплати, но кой го пита

Очаквахме силен удар на държавния глава в първия ден на сесията на парламента, но станахме свидетели на обрат 

Интересно начало на политическия сезон. Очаквахме силен удар на държавния глава в първия ден на сесията на парламента, но станахме свидетели на обрат.

Президентът Румен Радев изглеждаше разсеян, разочарован и с октава по-нисък от традиционните си изявления при произнасянето на речта си пред парламента. Правеше дори леки лапсуси. Не мисля, че го обиди отсъствието на управляващото мнозинство - би било чудо някой извън БСП да остане. Все пак той назидаваше депутатите (може би не без основание), че са станали маша на Борисов. Свали доверие от кабинета, поиска народните представители да се саморазпуснат и да му дадат властта за не по-малко от няколко месеца.

Имаше предпоставки Радев да влезе в новата пленарна зала с победен марш. За разлика от министър-председателя той гордо излезе от президентството си, с минимална охрана и пресече морето от протестиращи до Народното събрание. Без страх, без провокации от някого, че дори получи и няколко целувки като доказателство, че народът го обича.

Само часове преди това управляващото мнозинство беше в цугцванг - термин в шаха, който описва задължението да местиш фигура, без да имаш полезен ход и непрекъснато да влошаваш ситуацията. Не че нещата много са се променили за управляващите, но печелившият в ситуацията се очертаваше президентът, а то не се случи, поради пенетриращия ход на ДПС.

Някой може да нарече новина позицията на ДПС. Те чакаха дълго време ГРЕБ да се свари в мазнината от собствените си паласки, а президентът да се маринова в егоцентризъм, за да направят своя ход. Позицията на ДПС не е становище по вътрешните събития, а условия за капитулация. Простичко казано: оставка на премиер, оставка на президента и експертно правителство по предоставен дневен ред.

В политиката няма морал, а интереси. Може да бъде презирано, но Движението си гони своите цели и не знам защо все ги постига. Проблемът не е в тях, а в другите партии. А защо не действат мъдро е въпрос на изследване от фройдисти.

Емоционалните политици бързат да играят козовете и обират седмици, осмици - всичко, което противниковите играчи имат да чистят. Притчата за ДПС е като тази за горския. Накрая идва и си взема своето.

Всички знаят за това повтарящо се събитие през последните години, обобщени от Ахмед Доган преди много години като „депесарски шут“. Толкова е абсурдно, че никой политически лидер не слага в уравнението си този предизвестен „Х“, че е плашещо.

Леон Фестингър нарича това когнитивен дисонанс - умението да нагласяш действителността към своите възприятия и по този начин да намериш мир със себе си въпреки реалностите. Иначе казано да живееш в собствения си измислен свят.

Вероятно има и платени, „изпратени“, малоумни протестиращи, но като цяло улицата рядко греши в емоцията си. Тя е сензитивна и при определени условия пламва от възмущение. В случая протестите пламнаха веднага след като въоръжени хора влязоха в сградата на президентството. Акт абсурден за европейска държава.
Българските политици живеят в паралелни светове. Нормален човек има повече усет за реалността, отколкото някои лидери на политически партии. Последните събития в България ни доказват, че политическият ни елит живее истински симулакрум.

Виж, в такива условия на симулирана реалност, те се справят добре.

Борисов и ГЕРБ отвориха прекалено много фронтове, дори за техните възможности, каквито никоя друга партия не притежавала. Противостоящите сили започнаха да се обединяват и да затварят обръча около властта.

Грешка беше Борисов да подминава парламента с пренебрежение. Излишно е да се споменават бройката на неговите посещения там и защо изобщо е посещавал Народното събрание. Резултатът е, че в обикновения човек някак си няма убеждението, че човек, който няма уважение към обикновено събрание, може да има респект към Велико народно събрание. По всички закони на играта Борисов трябваше да бъде в цугцванг, но той вкара България в симулакрум. Със заявлението си за рестарт на политическата система, с хода си за свикване на Велико народно събрание и нова конституция, той предефинира дневния ред на обществото. Нещо което не съществува и няма как да съществува, стана обект на дискусии, спорове, дори в телевизии, които претендират за внимателност към обективността. В „новата конституция“ няма нито наночастица действителност. Тя е опция едно към милион, при това в манипулирана лотария.

 Въпреки това всеки нормално мислещ човек, който има поне частица политическа култура ще заложи и децата си, че в ГЕРБ никой не приема на сериозно идеята, че е възможно свикване на ВНС. Дори да се изтъкнат най-великите аргументи на света, дори ВНС да превърне България в Дубай на Балканите, никой не би го допуснал, защото това означава политическо самоубийство за всяка една конкурентна партия. В България няма условя да поникнат нито Ганди, нито Мандела, нито дори Ердоган, така че демократични чудеса са утопия.

Влизайки в диалога за конституцията и ВНС разговорите за проблемите, за корупцията, за честните избори, за справедливостта, за смисъла на протеста бяха потушени с химическа пяна. В сутришните блокове - този нов диктат на новинарството - се размазват да спорят за характера и физиологическите особености на Нероден Петко. Никой не може да сподели своята теза за реалните проблеми, преди да го подринат със заразените от недействителността мисли за някаква абстрактна възможност. „По същество господин Иванов, вие за или против сте новата конституция?“ Ама, каква конституция? Вие не разбирате ли, че тя не съществува?

Браво, умен ход! Сега дебатът по същество се дави в претенции от измисления свят. Проблемът на симулирания свят е, че е като гладен тинейджър с изострен метаболизъм - на всеки час трябва да слагаш нещо на трапезата. Тези номера с предефинирането на обществените теми върши работа, когато е нужно време да свършиш и нещо реално. Ето тук е и самозаблудата на мнозина. ДПС умеят да играят тази игра много добре. Използват заблудата, за да управляват народните емоции, докато си заложат фигурите на дъската така, че държат в шах всички, без да местят за мат.

Ако направим стратегически преглед на позициите, ГЕРБ се нуждаят да стигнат до следващия изборен бряг, без да изпускат веслата. Противното означава загуба на контрол върху изборния процес, влизане в позиция на репресия от страна на служебен кабинет. ГЕРБ се нуждае на всяка цена от редовни изобри, а не от предсрочни.
Радев се нуждае от предсрочен вот, за да води играта по свои правила и малко да мъсти.

Народът има нужда от справедливост, предвидимост и добри заплати, но кой го пита.

Всеки политически субект в момента се пазари, наглася, но май само ДПС знаят какво искат докрай и на всяка цена.