Путин внесе законопроект за анексирането на новите територии

ДНР и ЛНР ще са със статут на руски републики, Запорожка и Херсонска област ще имат губернатори

Рублата влиза в обращение от януари 2023 г.

През септември 2023 г. в Донецката и Луганската народни републики (ДНР и ЛНР) и Запорожска и Херсонска област ще се проведат парламентарни избори, които ще се състоят в един ден. Това съобщи днес руска агенция, цитирайки съответните клаузи, записани в договорите за приемането на тези територии в състава на Руската федерация.

„Съгласно член 7 от въпросния договор изборите за законодателен (представителен) орган на Донецката народна република се провеждат през втората неделя на септември 2023 г.“, се казва в решението на руския Конституционен съд относно конституционността на договора за присъединяване на ДНР към Русия. Подобни клаузи са предвидени в договорите с Луганската народна република, Запорожската и Херсонската област.

Отбелязва се, че докато не бъдат избрани законодателни органи в ДНР и ЛНР, правомощията им ще се упражняват от регионалните парламенти. Президентът на Русия назначава временно изпълняващ длъжността висш служител във всеки от тези региони в срок от 10 дни от датата на приемането на регионите в Руската федерация за периода до встъпването в длъжност на избраните ръководители на републиките.

Ръководителите на Херсонска и Запорожка област ще получат статут на губернатори, като такива ще бъдат назначени от руския президент в рамките на 10 дни от датата на приемане на новите субекти.

В първия член на всяко от четирите споразумения се казва, че ДНР, ЛНР, Запорожската и Херсонската област се считат за приети в състава на Руската федерация от датата на подписване на споразуменията, тоест от 30 септември тази година.

Междувременно руският президент Владимир Путин внесе в Държавната дума законопроектите за анексирането на въпросните територии, които се отделиха от Украйна след успешни референдуми за присъединяване към Руската федерация.
От 1 януари 2023 г. в тях се въвежда руската рубла. До края на тази година се допуска използването и на украинската гривна.
До 1 юни догодина трябва да бъдат създадени териториални подразделения на федералните органи на изпълнителната власт.

Предлага се въоръжените формирования на новите субек­ти да бъдат включени в руската армия, съобщи председателят на парламентарния комитет по държавно строителство и законодателство Павел Крашенинников.

Законопроектите за анексирането, които вече бяха одобрени от Конституционния съд на Русия, предстои да бъдат ратифицирани от двете камари на руския парламент. Заседанието на Държавната дума е днес, а на Съвета на федерацията - във вторник.

Страната запазва твърд курс срещу Русия

Управляващите десни спечелиха вота в Латвия

Премиерът Кришянис Каринш и неговата дясноцентристка партия “Ново единство” победиха на парламентарните избори в Латвия.

Управляващата в Латвия дясноцентристка партия “Ново единство” на премиера Кришянис Каринш спечели парламентарните избори, проведени в събота, предадоха днес световните агенции, като се позоваха на данни на местната ЦИК.

“Ново единство” получава 18,9% от гласовете. Опозиционната партия Съюз “Зелени и фермери” получава 12,8%, а на трето място е новосформираният съюз “Национална листа”, който получава 11%.

От досегашните коалиционни партньори на Каринш в правителството само един - националконсервативната партия “Национален съюз”, сега влиза също в парламента с 9,3%. Останалите не са успели да прехвърлят 5-процентната бариера за влизане в законодателния орган.

За най-голям губещ на изборите се смята опозиционната социалдемократическа партия “Съгласие”, чийто твърд електорат идва основно от руското малцинство в балтийската страната.

След като управляващите в Латвия запазват властта, страната ще запази твърдия си курс срещу Русия, коментират анализатори.

Заради спор на “Газпром” с Австрия

Спряха доставките на руски газ за Италия

Италианската енергийна компания ENI не очаква и днес да получи от заявения от “Газпром” газ.

Италианската енергийна компания ENI съобщи, че няма да получи нищо от газа, заявен от руския гигант “Газпром”, заради регулаторни промени в Австрия, предаде Ройтерс.

Преносът на руски газ през Австрия е спрян поради отказа на австрийския оператор да потвърди уговорките за транспорт, се посочва в съобщение на “Газпром”. В него се пояснява, че руската и италианска страна работят съвместно за решаването на проблема. Той е от търговски характер между “Газпром” и дистрибутора в Австрия.

Доставките тръгват от Русия, преминават през тръбопровода, който пресича Украйна, стига Словакия, спират на границата с Австрия, която получава газ. Оттам потокът вече не продължава към Тарвизио в Италия.

От няколко месеца насам доставките на руски газ за Италия не надвишават 20 милиона кубически метра дневно, което се компенсира от внесената суровина от газопровода с Алжир.

Специалисти отбелязват, че с газа от Тарвизио Италия е станала износител за страните от Централна и Северна Европа, където цените са по-високи.