От княз Батенберг, Деветнайстомайците и бомбардировките

Демокрацията е поругана, властват тоталитарни режими, а в последния случай настъпва анархия

Преместването на българския Парламент от неговия исторически дом в тронната сграда на комунистическия режим е върхова гавра със скрижалите и духа на нацията. Вестник “Труд” поде национална кампания за връщането на Народното събрание на България обратно там, където е писал историята.

Очакваме всички граждани на Републиката да я подкрепят, за да възстановим в пълна мяра величието и трагизма на българския Парламент.

Три пъти затваря двери българският парламент. Това са драматични епизоди в националната ни история. Демокрацията е поругана, властват тоталитарни режими, а в последния случай настъпва анархия.

Хесенският принц Александър фон Батенберг е избран за княз от Първото велико народно събрание. На 17 април 1879 г. депутатите му слагат короната. Щом сяда на престола, князът усеща, че нещо му убива отзад. Това е Търновската конституция, която ограничава неговото пълновластие.

Батенберг се мръщи, когато го наричат Светлост, както е по основния закон. Предпочита обръщението Височество. Чете тронното слово с калпак на главата, за да демонстрира презрението си към парламента. Тези и други факти са причината Захари Стоянов да именува българския монарх Малкото Наполеонче.

Две години и десет дена Александър Батенберг търпи да е полувладетел. Най-сетне нервите му не издържат и България осъмва с държавен преврат. На 27 април 1881 г. с помощта на военния министър ген. Казимир Ернрот и консерваторите, князът сваля либералното правителство на Петко Каравелов. Назначено е ново, начело с генерала.

Страната е разделена на пет области с чрезвичайни, тоест извънредни комисари.

„На комисарите - пише Симеон Радев - бяха дадени права, каквито може да има само един сатрап в някоя азиатска провинция: всичко им бе подчинено: войска, администрация, полиция. Една месечна сума от 1000 лева бе предоставена за всекиго от тях за безотчетни разходи.“

Свободното слово е задушено с цензура, а недоволните са изправяни пред военни съдилища. Насрочени са избори за Велико народно събрание, което да гласува извънредни пълномощия на княза за седем години напред. В Свищов, гнездото на заклетите консерватори, е вдигната специална сграда за високия форум.

Изборите регистрират смазваща победа за роялистите срещу едва четирима конституционалисти.

Народното доверие получават само Драган Цанков, Петко Каравелов, Петко Славейков и Михаил Сарафов.

„Още с пристигането в Свищов пролича, че те не ще могат да влязат в Народното събрание. Из улиците се разхождаха сопаджии с внушителни сопи в ръцете, украсени с надпис „Конституция“, свидетелства съпругата на Каравелов. Като виждат тоягите, четиримата се разбягват.

На 1 юли 1881 г. се разиграва циркът на цирковете в парламентарната история на Отечеството. Дори по времето на социализма не се е случвал такъв резил. С готови замастилени пера депутатите бързат да скрепят с подписа си „Режимът на пълномощията“. Тупурдията трае около час. Без бюро и председател, без клетва и дневен ред, без дебати и стенографски протоколи.

„Всичко мина гладко като продукция на някой акт от „Норма“ или „Аида“, доволен е Константин Иречек, министър на просвещението в превратаджийския кабинет.

Княз, после цар, Фердинанд няма дързостта да посегне на Народното събрание. Превратът на 9 юни 1923 г. също не разпуска парламента. Прави го превратът на 19 май 1934 г. Извършителите са Военния съюз и политическият кръг „Звено“, а водещата фигура е Кимон Георгиев. Царица Йоана разказва:

„Заговорниците влязоха в салона за аудиенции. Очакваха да заварят царя току-що събуден, объркан и по пижама. Трябваше обаче да се явят пред Борис, който беше облякъл униформата, прав до бюрото, облегнал ръце върху ефеса на сабята. Споровете продължиха до зори. Борис отказа да одобри новото правителство и предложи абдикация. Този разговор, така драматичен, има един любопитен завършек и ако се вярва на някои признаци, показваше бъдещето.“

„Случи се - документира Йоана, - че излизайки от залата за аудиенции, подполковник Георгиев, който бе измежду най-радикалните и настъпателен, се подхлъзна на паркета, който бе лъснат предишния деен. Ботушът му остави на прага на кабинета на моя съпруг един дълъг черен отпечатък. Борис нареди да остане там, на това място, никога да не бъде измит.“

Деветнайстомайците разпускат Народното събрание и забраняват всички партии плюс опасната ВМРО. Нейният водач Иван Михайлов е принуден да емигрира. Имуществото на политическите организации е конфискувано в полза на държавата.

Кимон Георгиев оглавява служебно правителство. Той е специалист по превратите. Участва в Деветоюнския, а по-късно и в Деветосептемврийския през 1944 г. Законодателството се упражнява от Министерския съвет, който разглежда законопроектите на три четения и ги представя за утвърждаване на царя. Борис III топи перо в мастилницата и парафира. След обнародване в „Държавен вестник“ съответният документ отива в коридорите на изпълнителната власт.

Парламентът е възстановен през 1938 г., за да си направи харакири на фаталния 13 декември 1941 г. Този ден Народното събрание разбира, че България е обявила война на Съединените американски щати и Англия. С мощно „Ура!“ и продължителни ръкопляскания депутатите приветстват историческото събитие. После вдигат ръка и гласуват желанието на народа да се сражава до последна капка кръв.

Александър Цанков пита премиера Богдан Филов защо извършваме този самоубийствен акт.

„Филов ме успокояваше - пише в спомените си той, - че обявяването война на Англия и Америка нямало за нас никаква опасност, че това било „символична война“. В една случайна среща, която след тоя разговор имах през лятото на 42-а година с царя в Чамкория*, на същия въпрос той се задоволи да ми отговори по същия начин: „Защо се безпокоите? Какво значение има обявяването на тая война - тя е символична.“

„Те такова животно нема!“, казват мъдрите шопи. „На война като на война!“, подкрепят ги Съюзниците и се стягат да докажат, че милитаризъм и символизъм са взаимно изключващи се понятия. Англоамериканците започват да ни бомбардират.

До 1944 г. атаките са епизодични, правят разрушения и вземат жертви, но са търпими. Страшното иде на 10 януари 1944 г., когато е извършено първото комбинирано дневно-нощно нападение на София. През деня 180 американски, а през нощта 80 британски бомбардировача сипят смърт върху столицата.

Масираните атаки продължават следващите месеци. Освен София мишени са Пловдив, Карлово, Стара Загора, Кюстендил, Дупница, Враца, Мездра, Търново, Добрич, Русе, Лом и други населени места. Само в столицата са разрушени 12 657 сгради, жертвите са над 2000. Силно пострадал е Народният театър, Народната библиотека е напълно унищожена.

Ударено е и Народното събрание, където още отекват аплодисментите от 13 декември. Депутатите се разбягват, започва анархията.

* Сега Боровец.