Парламентът забрани хазарта

Драган Цанков (вдясно) разиграва на карти министерската си заплата.

Царят на измамите абдикира през 1928 година

Комарджийниците са акционерни дружества, открити с чужди финансови инжекции

Царят на измамите наричат хазарта. За всеки друг порок има антидот, комарът е до живот. Който разчита на сляпото щастие, винаги губи. Печелят ония, които въртят рулетките и раздават картите.

За първи и последен път у нас Царят на измамите абдикира през 1928 година. Тогава министър на финансите е проф. Владимир Моллов. Един от най-вещите ни юристи, завършил Московския университет, специализирал в Париж, Хале, Лайпциг, Виена и Торино. Професорът познава в детайли правното положение на хазарта в Европа.

В домашни условия има Закон за облагане с данък и такса хазартните и за развлечение игри. Вместо да пълнят държавното съкровище обаче постъпленията изтичат зад граница. Част от парите логично прибират в джоба чиновниците, натоварени с вземанията.

Владимир Моллов уволнява корумпираните и въвежда нова патентна система, която пуска бариера пред хазартния бизнес. По 700 000 лева всяко тримесечие трябва да броят комарджийниците, нарежда министърът. Ефектът е слабоват, игралните заведения продължават да се множат.

Тогава професорът обмисля тройно увеличение на сумата. И 2 100 000 лева няма да уплашат хазартните босове, съмнява се обаче Моллов. Нужни са радикални мерки, с две думи - нов закон!

Внесен в Народното събрание, на 17 май 1928 г. текстът е приет по принцип на първо четене. На 26 декември депутатите започват да нищят детайлите.

Дебатите вадят наяве, че през 1928 г. в страната са разиграни 59 300 000 лева. От тази сума държавата е прибрала около 9 600 000 лева, което е тънко перо за бюджета.

Пет големи игрални заведения действат в страната. Три са в София и по едно в Пловдив и Варна. Най-внушителен е оборотът на столичното Градско казино.

Комарджийниците са акционерни дружества, открити с чужди финансови инжекции. Пет-шест иностранци прибират лъвската част от печалбата, а тридесетина българи си разделят трохите.

“Нека възпитаваме нашите хора на добро, а не да ги учим на разврат!”, провиква се на горещото заседание земеделецът Георги Марков. Рамо на антихазартния текст дава и сговористът Никола Пъдарев. Съгласно член 490 от Наказателния закон този, който устройва хазартни игри, подлежи на санкции, припомня депутатът.

“Под думата хазартна игра се разбира всяка казино игра на щастие (хазарт) с цел за материална придобивка, безразлично с какъв предмет се играе”, сочи проектозаконът. Не се броят за комар игрите, при които не се печели. Бившите опълченци, поборници и инвалиди от войните също могат да пускат лотарии и томболи, но само с предметни награди.

Глоба от 1 000 000 лева и затвор до 1 година се предвижда за отваряне на хазартен бардак. От 20 000 до 500 000 лева пък ще се бъркат съдържателите, които нелегално въртят комар в локалите си. Същото е наказанието и за играчите на открито.

Картите, таблата, доминото, билярдът, кегелбанът са определени като игри за развлечение. Заведенията, в които се упражняват, ще плащат шестмесечен патент от 100 до 5000 лева.

Тук е слабото място на закона, защото всяка игра може тихомълком да стане хазартна като се заложат пари. Народните избраници, сред които има страстни комарджии, усещат лабавото и въздъхват облекчено.

Едно време Драган Цанков, Стефан Стамболов и Петко Каравелов бяха запалени “картаджии”, припомнят в кулоарите парламентарните ветерани. Каравеловата съпруга дори щяла да напусне мъжа си заради този порок.

“Петко кипваше, караше се и когато (на втория или на третия ден на Великден) захвърли картите в лицето почти на партнера си Утин или Кочановски (които аз от дън душа възневидех), тихичко се измъкнах от стаята”, хроникира Екатерина Каравелова. Тя си стяга багажа и само тържественото обещание на Петко, че ще остави картите, я разубеждава да не хване пътя.

В сегашният кабинет външен министър е Атанас Буров, който едва ли ще се откаже от покера, добавят недоверчивите ковачи на новия закон. Много по-късно Богдан Филов, също ревностен комарджия, потвърждава, че са прави. “Жалко, че Буров поради своята страст към картите винаги се е събирал с най-големите шпиони от легациите”, отбелязва в дневника си той.

На 27 декември 1928 г. обаче с рядко единодушие за нашия парламентаризъм депутатите приемат Закон за изменение и допълнение на закона за данък и такса на хазартните и за развлечение игри. Царят го утвърждава, документът е публикуван в “Държавен вестник”, на 10 януари 1929 г. е пуснато окръжно за прилагането му.
Примката около шията на хазарта е разхлабена през 1935 г., когато умира Владимир Моллов. Той издъхва през април и неговите политически противници бързат да заличат законодателното му дело.

Същия месец е сформиран кабинетът на Андрей Тошев. “Напъните на Андрей Тошев да представи правителството си за трайно, със задача да реформира конституцията и внесе ново в политическия и стопански живот на страната бяха напразни”, пише в мемоарите си Стойчо Мошанов.

На 5 юли с министерско постановление е въведена Наредба-закон за данъчни облекчения. В нея глобите за нарушения по хазарта се намаляват с цели 70 процента. Ако глобата е заменена със затвор, лежиш зад решетките спрямо новия є размер, демократично отбелязват новите специалисти по комара.

Така държавникът Тошев се напъва да влезе в историята като първо реформира хазарта. За конституцията няма време, защото кабинетът му пада още през есента на 1935 година.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи