Четири десетилетия гора от ръце гласува винаги „за“

Търси се достатъчно мъдра глава за председател на Държавния съвет. Станко Тодоров логично предлага Тодор Живков

В епохата на социализма Народното събрание беше куклен театър. Заслужили артисти кукловоди изнасяха впечатляващи спектакли. Всеки имаше свой творчески натюрел и характерен стил в дърпането на конците. Фердинанд Козовски го правеше с отсечено офицерско движение, усвоено във Военната академия „Фрунзе“. Сава Гановски теглеше с плавна методика, научена в московския Институт за червена професура. Станко Тодоров опъваше леко и елегантно, какъвто си е по природа.

Четири десетилетия тези команди вдигаха гора от ръце. Винаги „за“, никога „против“ или „въздържал се“!
Ето как е гласуван държавният бюджет за 1953 г. На 9 февруари ген. Козовски удря звънеца: „Другарки и другари народни представители! Необходимият брой народни представители присъстват. Откривам заседанието.“ После дава думата на министър-председателя Вълко Червенков.

Той излиза на трибуната и изнася задълбочен доклад за вътрешното и международното положение. Стенографите стискат перодръжките и хроникират реакцията на залата: „Всички стават. Бурни ръкопляскания, преминаващи във възторжени, дълго нестихващи овации.“

Като утихва гюрултията, председателят дава думата на финансовия министър Кирил Лазаров. Той е онемял от словото на Червенков и отказва да говори. „Пристъпваме към гласуване на законопроекта за бюджета“, нарежда Козовски. Докладчикът започва да чете текста, а генералът хваща конците, вързани за десниците на депутатите.

„Закон за бюджета на Народна република България за 1953 година“, гласи заглавието. „Ония другари народни представители, които са съгласни с така прочетеното заглавие на законопроекта за бюджета, моля да гласуват“, командва Козовски и дърпа влакното. „Мнозинство, събранието приема!“, козирува той.

Още пет пъти е повторена тази команда за всеки от петте члена на документа. Пет пъти Козовски опъва, пет пъти марионетките вдигат ръце. „Давам петнадесет минути почивка“, обявява накрая кукловодът, за да им починат горните крайници.

През 1965 г. Фердинанд Козовски отстъпва председателското място на Сава Гановски. В Петото народно събрание академикът режисира забележително представление. Сюжетът е във връзка с провеждането на референдум за нова конституция. Със специален закон допитването е насрочено за 16 май 1971 г.

В точка 11 се казва: „Новата конституция на Народна република България се счита за приета, ако за нея са гласували с бюлетина „да“ повече от половината от общия брой на гласоподавателите.“ Следващата точка гласи: „Провъзгласяването на приетата от народа нова конституция на Народна република България ще се извърши от Народното събрание на 18 май 1971 г.“ Невероятно, но факт - резултатът е обявен предварително!
Този текст е представен в парламента от ген. Мирон Литов. Докато чете, Сава Гановски връзва конеца на средния пръст, защото си е наранил показалеца като е рязал салата миналия четвъртък. „Народните представители, които са съгласни с текста на законопроекта, както беше прочетен, моля да гласуват“, призовава академикът и дърпа. Всички дисциплинирано вдигат ръка.

Савата обаче е разочарован. Той очаква 100 процента от българския народ да е за новоизкованата конституция. Резултатите сочат, че на 16 май правилно са гласували само 99,66% от избирателите. Цели 0,25% са против! Не е имало кукловоди по секциите, коментира председателят на парламента.

На 18 май депутатите се местят от теснотията на площад „Народно събрание“ в просторната зала „Универсиада“. Сава Гановски открива тържественото заседание. Ангел Велев, председател на Централната комисия за провеждане на референдума, рапортува победата. След това на трибуната застава самият Тодор Живков. Той обяснява защо резултатът е обявен преди бюлетините да са пуснати в урните:

„И в нашата страна, и извън нея и приятели, и врагове - всички знаеха предварително какъв ще бъде изходът от референдума, знаеха, че българският народ в своето подавляващо мнозинство ще гласува с „да“ за новата конституция.“ Бурни ръкопляскания... „Иначе не можеше и да бъде - продължава Първият. - Отношението на народа по такива въпроси не се изработва нито през последните 24 часа, нито през последните месеци.“
„Нека да е честита на нашия славен, героичен и трудолюбив народ новата конституция. Да живее и да процъфтява в мир и в свободен братски труд нашето мило социалистическо отечество - Народна република България!“, удря финалния апломб Живков.

Думите му са удавени в океан от ръкопляскания, скандирания „БКП, БКП!“ и мощно „Ура!“. Гръмва националният химн. Под звуците на фанфари и барабани влизат пионери, които поднасят цветя на членовете на президиума. Всички запяват „Тих, бял Дунав се вълнува“, а след това „Хей, поле широко“.

Станко Тодоров гледа и се учи как се дърпат конци. На 16 юни 1981 г. той е избран за председател на Осмото народно събрание. Във встъпителното слово новооглашеният се обръща към колегите: „Пожелавам от сърце на всички другарки и другари, които избирателите изпратиха тук, в Народното събрание, здраве и спорна работа през новия мандат за благото на нашия народ, за разцвета на Народна република България!“

И Станко дава личен пример как трябва да се работи в святата ковачница на закони. Още в това заседание за около час е извършен стахановски подвиг. Първо депутатите полагат клетва. После е утвърден указ на Държавния съвет. Неизбежната гора от ръце щръква към полилеите. „Има ли против? Въздържали се?“, пита за всеки случай кукловодът. „Няма“, констатира той и обявява: „Решението се приема единодушно.“

Следващата точка е искане от самия Станко Тодоров за приемане оставката на правителството, което дотогава е оглавявал. „Народните представители, които са съгласни с предложеното проекторешение, моля да вдигнат ръка. Против? Въздържали се? Няма. Решението се приема единодушно“, папагалства Станко.

Сега иде най-същественото. Търси се достатъчно мъдра глава за председател на Държавния съвет. Станко Тодоров логично предлага Тодор Живков. „Има ли против?“, изпуска се по инерция той. Депутатите настръхват, канят се да го освиркат. Вдигнали са и двете ръце „за“, а им задават срамен въпрос.

Председателят бързо замазва конфузията: „Обявявам за избран с пълно единодушие за председател на Държавния съвет на Народна република България другарят Тодор Живков.“

Бурни продължителни ръкопляскания!

До края на заседанието депутатите избират Гриша Филипов за глава на Министерския съвет, гласуват седем парламентарни комисии и приемат един закон на три четения. Каталясал от дърпането на конците, Станко Тодоров пуска завесата в 4 часа и 40 минути след пладне.