Политиците, които защитават националните ни интереси, категорично трябва да преосмислят по какъв начин посланията им достигат до избирателите

Резултатите от изборите на 11.07 оставиха всички патриотични формации извън новия парламент. Минути след обявяването на предварителните данни, лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов каза, че конфигурацията на ВМРО с НФСБ и „Воля“ явно е неуспешна. „Българските патриоти“, спрямо сумарния вот от предходните избори, губят повече от два пъти от подкрепата си. Процентите им са 3,21% (83 718 гласа), а на изборите през април само ВМРО успя да събере 3.64% (над 116 000 гласа). Тогава коалицията между НФСБ и „Воля“ получи 2.37%. След като никоя от формациите тогава не влезе в парламента, те подписаха споразумение, като изглежда сметките бяха, че 3.64+2.37 е равно на представителство в 46-то НС. Подобни надежди даде и приетото предложение на лидера на ВМРО, което гласеше, че лидерите няма да участват в листите.

Анализите тепърва предстоят, но видимо се касае за сериозно разочарование от страна на гласоподавателите, което не може да бъде оправдано с отпускарския месец или достигащата до невиждани висини апатичност на избирателите. Подобен неуспех е на пръв поглед парадоксален, защото и трите партии от коалицията, особено ВМРО, през годините следват последователна политика по отношение на основните си приоритети - темата за Македония; за традиционното семейство, недопускането на еднополови бракове и ЛГБТИ пропагандата в училищата; противопоставянето на Истанбулската конвенция; тази за малцинствата; за ролята на ДПС и намесата на партията в управлението на държавата. Парадокс, защото по всички горе изброени приоритети, мнението на по-голямата част от обществеността е същото, което би трябвало не просто да означава, че ВМРО, НФСБ, „Воля“ (дори и КОД) трябва да са в парламента, а да са на предни позиции. Къде тогава се крие явният провал на патриотичните партии? 

Може да се очертаят няколко основни причини, които отблъснаха по-консервативно и патриотично настроените. Първата касае лидерите. Миналата година Веселин Марешки („Воля“) беше осъден на 4 години затвор за изнудване. Шестгодишната сага получи широко отразяване по медиите, но и извън това, той често е в сферата на прожекторите с непремислени изказвания. Лидерът на НФСБ Валери Симеонов нееднократно е забъркван в различни скандали - безспорно пиперливият му език и често необмислени действия трудно намират подкрепа сред избирателите - скандала с възрастната жена на границата, изказванията му по адрес на майките на деца с увреждания, нееднократните му конфронтации с журналисти и редица други. Красимир Каракачанов е най-диалогичният лидер, но той и до ден днешен продължава да бъде асоцииран със свързаността си с ДС, а хората явно не правят разлика между доносници и такива, работили за българския национален интерес (Каракачанов е изготвял анализи за контраразузнавателните служби на МВР и се е занимавал с Македонския въпрос).

Втората причина - настъпателното и грубо говорене, касаещо деликатните теми и настройващо хората едни срещу други. Етническите въпроси са такава материя, без значение дали става дума за ДПС или циганите. Теми, които няма как да бъдат решени с агресивна реч, а с твърда, последователна, дори хитра, но балансирано поднесена политика на масата за преговори. Поради тази причина избирателите свързват повечето лица от патриотичните формации с популистко говорене и агресивна реч, а не с градивност, което е сериозен проблем, защото дори безспорните им успехи биват неглижирани на фона на първичното говорене. По този начин неуспехът е гарантиран - насреща са много по-обиграни и притворени кандидати за власт, които с усмивка и думи като толерантност, права, любов, успешно прокарват и най-вредните за страната ни идеи.

Третата причина е, че според много от поддръжниците на „Обединени патриоти“, основно тези на ВМРО, участието им в поредния кабинет на Борисов е груба политическа грешка, която ги е направила патерица на ГЕРБ.

Патриотичната идея е дискредитирана на пръв поглед, но в съзнанието на хората не е, защото българинът обича и се гордее с историята и традициите си. Но политиците, които защитават националните ни интереси, категорично трябва да преосмислят по какъв начин посланията им достигат до избирателите.