Патриотични игри Русия - САЩ

Противопоставянето между двете велики сили навлиза в нов исторически етап

От Исландия до Китай се забелязва невиждана военна активност и демонстрация на сила с увеличаващ се интензитет

Отминалите летни горещи месеци бяха продължени с наистина гореща есен във военно политически план. Напрежението между Русия и САЩ и Великобритания рязко се изостри в няколко направления. Новите обвинения от страна на Тереза Мей по случая „Скрипал“ включват кадри с двама предполагаеми изпълнители, за които се твърди, че са офицери от военното разузнаване на Русия. На това основание вече се настоява за въвеждането на нови санкции срещу страната.

САЩ увеличиха санкционните ограничения и заплашиха с нови, които ще бъдат въведени през ноември, ако Русия „не си промени политиката към Украйна“. Не е ясно кой е авторът на тази формулировка на Белия дом, но от друга страна е напълно ясно, че Кремъл няма как да се съгласи с такъв подход, защото ако отстъпи пред сегашните искания за Украйна, незабавно ще бъдат въведени нови, които този път ще изискват незабавното сдаване на властта от Путин в полза например на… Навални, или като втори вариант Ходорковски.

Рязко нарасна напрежението около конфликта в Източна Украйна. В края на лятото там беше убит лидера на Донецк - Александър Захарченко, като обвиненията на Москва сочат директно властите в Киев. Това, както и очакваното отмъщение, със сигурност ще сринат и без това крехкото и единствено за сега политическо споразумение от „Минск-2“.

Темата за Сирия и противопоставянето трябва да се разглежда напълно сериозно, защото там отново се стигна до заплахи от нови ракетни удари. Американкият президент Доналд Тръмп заплаши с поредната ракетна атака, ако се започне настъпление срещу провинция Идлиб, единствения останал сирийски анклав с въоръжени джихадисти. Бяха отправени и косвени заплахи срещу руските въоръжени сили в базите Хмеймим и Тартуз. В отговор Русия изпрати сериозна армада в Средиземно море, като светът отново замръзна пред възможността от пряк военен сблъсък на тези две държави в Сирия.

Към момента САЩ са разположили в Средиземно море две авиационно ударни групи (АУГ), водени от самолетоносачите „Хари Труман“ и „Нимиц“. В техния състав са включени 2 крайцера, 11 фрегати с управляемо ракетно оръжие (УРО), и две подводници тип „Вирджиния“ , или общо 15 морски платформи, носители на крилати ракети „Томахоук“. С наличните сили и средства ВМФ на САЩ, вкл. ВВС на базата Ал-Удейд в Катар, могат да нанесат три ракетни вълни с около 120-140 крилати ракети „Томахоук“ и AGM-158 JASSM. Като противовес Русия сформира около бреговете на Сирия морска групировка от 15 кораба и подводници. От тях 8 бр. с крилати ракети „Калибър“ за удари по земни цели и 9 бр. с противокорабни ракети, вкл. „Вулкан“ и „Уран“ и противовъздушната система „Форт“, аналог на наземната С-300 с възможност за прихващане на крилати ракети. Включването на ракетния крайцер „Адмирал Устинов“ с противокорабните му ракети задържа американските крайцери и фрегати с „Томахоук“ на дистанция от 1000 км, което от своя страна при дозвуковата скорост на „Томахоук“ дава възможност за подготовка за отразяване на атаката от един час след старта. В същото време Русия закри въздушното пространство над сирийското крайбрежие, като го обяви за зона за провеждане на военни учения.

Твърде вероятно е напрежението около Сирия рязко да ескалира следващия месец непосредствено преди изборите за Конгрес в САЩ. Както и при предишните два ракетни удара след встъпването в длъжност, Доналд Тръмп ще търси преди всичко ефект във вътрешно-политически план и медийни изяви за засилване на позициите си преди вота през ноември.

Един от доказалите се успешни ходове за излизане от задъненото положение на президентската администрация още от времената на аферата с Моника Люински и заплахата от импийчмънт на Бил Клинтън това е ракетна атака по враговете на Америка в чужбина. Тогава срещу Афганистан, сега срещу Сирия. Още повече, че такива акции вече бяха отиграни с предишните две ракетни нападения срещу Сирия. Търсеният ефект в медиен план постигна целта си. Президентът беше припознат като решителен борец срещу външните врагове. Отговор от руснаците нямаше, а и те нямаха никакво основание за такъв, там не бяха поразени нито една тяхна база, техника или личен състав. Същото условие, което спазва и Израел при неговите удари по инфраструктурата на иранските сили в Сирия.

В настоящия кръг на патриотичните игри около Сирия има един много рисков момент, а именно наличието на саботажни ядра вътре в самата президентска администрация, нещо за което открито се говори в публикуваното миналата седмица писмо на служител от Белия дом.

Освен напрежението около Сирия с нарастваща тревога се наблюдават патриотичните игри на двете супер сили във военно отношение. От Исландия до Китай се забелязва невиждана военна активност и демонстрация на сила с увеличаващ се интензитет. Пример за това са стартиралите съвместни военни учения между армиите на Русия, Китай и Монголия - „Восток - 2018“ и в отговор това на НАТО „Trident Juncture 2018“. От 10 до 17 септември в Източния военен окръг на Русия се проведоха най-големите военни учения от 27 години насам. Равни по мащаб единствено с учението Запад - 1981 от Студената война.

Около 297 хил. военнослужещи участваха в ученията в източната част на Сибир. Привлечени бяха над 1000 самолети, хеликоптери и дронове, 36 000 танкове, бронетранспортьори и други бронирани машини и 80 кораби и помощни съдове. Учението тепърва ще се анализира, но още от сега се открояват няколко главни момента.

На първо място прехвърлянето на такова огромно разстояние на невероятни по съвременните мащаби личен състав и бойна техника. Това изисква огромна работа по управлението и взаимодействието на средствата за пренос и доставка, изграждането на полеви лагери за настаняване, изхранване и регулярна доставка на горива и боеприпаси за тази армия. Предишната разхлабена руска армия, губеща войната в Кавказ по времената на Елцин, на практика вече е коренно променена. Изнесените данни показват, че бойните подразделения са комплектовани основно с професионални войници. От три батальона, два са професионални, един е наборен. Завършена е реорганизацията на структурата и в момента се залага на усилените батальони тактически групи (БТГ) в състав 800-900 професионалисти. Към момента в сухопътните и въздушно-десантните войски има 126 БТГ.

Важен момент е участието на китайския контингент. Съгласно китайските оценки, по време на съвместното учение са постигнати пълна интеграция на системите за управление на войските, ПВО, целеуказването и системата за огнево поразяване, както и свръзките. Посланието е ясно, Русия и Китай могат да си сътрудничат тясно във военната сфера срещу НАТО и САЩ, включително и в района на Тихия океан.

Русия заяви, че ще провежда учения от такъв мащаб регулярно на всеки 5 години с цел проверка на практика на програмата си за превъоръжаване.

Провокирано от «Восток-2018» НАТО стартира «Trident Juncture 2018“. Учението се провежда в северните райони на съюз при участие на 40 000 души, самолети и кораби от страните членки. Това учение въпреки скромния си размер на силите и средствата ще бъде своеобразен изпит за новосъздадените натовски сили Spearhead Force, които имат за цел да отразяват евентуална руска агресия срещу Прибалтика. В учението ще участват и войски на Финландия и Швеция, въпреки че страните не са членки на съюза.

Видно е, че противопоставянето между Русия и САЩ навлиза в нов исторически етап. За това военната компонента в политиката, въоръжените конфликти, активното противопоставяне между тези държави, нарастващите главоломно военни бюджети, програмите за превъоръжаване, демонстрираните от Русия нови видове оръжия без аналог към момента и скоростното финансиране от страна на САЩ за догонващи програми, новите форми на противодействие, вкл. в информационната и кибер-сферата ще бъдат тема на поредица от анализи на в. „Труд“.

Темите са изключително важни и от гледна точка на действието или бездействието в тази област на ЕС и на България като част от този съюз и на НАТО. Бъдещата трансформация на ЕС в това направление е наложителна, защото настоящата интеграция на европейските армии не отговаря на предизвикателствата, пред които сме изправени. Нужни са нов подход и нови действия, а за да знаем какви трябва да са те, трябва първо да видим какво правят другите около нас в това направление.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи