Певицата DARA: 2020-та ме научи да нямам очаквания

Снимки: Златина Точкова/Вирджиния Рекърдс

 

„Домашният арест“ ми хареса, а не ме уплаши

Живеем в тотален театър на абсурда

Мъжете се плашат от силни млади момичета

Много хора не могат да комуникират извън мрежата

- DARA, 2021-ва стартира ударно за теб и само преди няколко дни ти подписа договор с една от най-успешните британски агенции за популяризиране и менажиране на артисти - „Shodement“. С какво успя да ги впечатлиш и каква е стратегията ви за налагането ти на чуждия пазар?
- От агенцията бяха чули моята песен „MAMACITA“ и ми писаха в инстаграм. Изпратих съобщението им към мениджърите ми от „Вирджиния Рекърдс“, за да проверят какви са тези хора и за какво става въпрос. Оказа се, че те са търсили много дълго време български артист, който да лансират на техния пазар и когато са открили профила ми, са решили, че имам потенциал и държат да ме менажират. Това е страхотно, защото много малко такива хора се свързват с български артисти и като цяло не проявяват интерес към изпълнители от по-малките страни, за да ги рекламират на техния пазар. Сега трябва само да работим здраво и да стискаме палци нещата да се получат. 

- Случайно ли е, че във видеото на песента ти „MAMACITA“, с която стартира маркетинговата ви стратегия за чужбина имаш визията на азиатка? 
- Истината е, че изобщо не съм искала да изглеждам като азиатка, просто очите ми са леко дръпнати от малка и не е нещо преднамерено, ако го правех нарочно, щеше да бъде изтълкувано леко расистко. Във видеото сме заложили на неестествена визия. Там съм по-шантава, не че по принцип не съм, но и самият характер на песента го позволява, защото вътре в нея има някаква дивотия и джънгъл саунд. Това ми дава възможност да се вкарам още повече в това лудо движение на песента и да го пресъздам като визии и танци. 

- Най-новата ти песен се казва „Cold as Ice“ и в нея се засяга темата за изневярата. Защо избра точно тази тема и ти имала ли си подобни преживявания?
- В „Cold as Ice“ става въпрос за човек, който няма сърце и наранява наред, без да се замисля. Песента създадох заедно с трима много талантливи чуждестранни продуценти, автори на музика и текстописци по време на първия у нас международен лагер за писане на песни – Sofia Songwriting Camp. Преди това си поговорихме за личния ни живот и за какво искаме да пишем. Оказа се, че ни вълнуват почти еднакви неща и решихме, че темата ще е за изневярата - ако ти се случи, как би реагирал на това. В песента аз казвам – след като един път си изневерил и втори път ще го направиш, но няма да ме преметнеш! Един път може да ме преметнеш, втори път няма да ме измамиш, защото знам, че си студен като лед. Когато я писах, нямах предвид моя лична история, въпреки че се е случвало да ми изневерят. Не е приятно, но най-доброто, което може да направиш в такава ситуация е да продължиш, да станеш по-добра версия на себе си и даже да можеш да простиш на човека, който те е наранил. Да успееш да дадеш прошка – това е много важно!

- Ти лично, с успехите на кои български артисти в чужбина се гордееш най-много и кое твое качество мислиш, че е най-големият ти коз за международна кариера?
- Гордея се с Кристиан Костов и с това, което той направи на „Евровизия“, както и с един мой приятел фотограф - Богдан Плъков, който миналата година  спечели много престижна награда в Лондон. Относно мен, най-големият ми коз е това, че държа на своята идентичност и разпознаваемост. Имам силен характер, амбиция и воля да постигна целите си, но знам, че ме чака още много работа. 

- Супер темпераментна личност като теб, как издържа изолацията и дългия „домашен арест“, по време на извънредното положение? За какви артистични дейности, хобита и дълго отлагани неща намери време?
- Честно казано, на мен този „домашен арест“ повече ми хареса, отколкото да ме уплаши, защото аз от края на 2019-та вече исках да си седя повече вкъщи и да бъда изолирана, понеже ми се беше насъбрало много напрежение. Имаше приятели, които се шашкаха и се опасяваха да не затворят всичко, а аз им казвах: „Ще видите колко много един човек може да израсне личностно и професионално през това време.“ По време на първата карантина, аз участвах във формата „Като две капки вода“ и  нямаше да се справя така добре и да имам същата концентрация, ако през това време имах толкова интервюта и участия, както по принцип. В шоуто израснах цялостно като артист, певица и танцьор, дори като начин на говорене и то ми помогна много да развия тези качества у мен. В момента се радвам, че имам време за готвене и за правене на дизайн на дрехи. Наскоро си купих и микрофон, за да не се налага всеки път да ходя в студиото, а да мога да си работя и вкъщи.

- Понякога имаш ли чувството, че всички живеем в някакъв театър на абсурда и мислиш ли, че 2020-тя ни научи на нещо?
- По принцип си живеем в тотален театър на абсурда! В момента ми е малко по-изчистен този театър, защото хората имат възможност да видят нещата по-спокойно, отколкото в забързаното ежедневие и да осъзнаят какво им се случва. Искам да кажа, че нещото, на което ме научи 2020-та, е да нямам никакви очаквания и да знам, че колкото и да плануваме, може и да не се случи. Бъдещето вече е непредсказуемо и когато ме попитат какво очаквам за 2021-ва, отговарям - нищо. Единственото нещо, което можем да направим е да се подготвим достатъчно добре и да работим усилено. В момента, по улиците виждам много хора, които буквално полудяват, истерясват и не се чувстват на място в такава непривична среда. Тези, които не се чувстват добре отвътре го показват и отвън, а трябва да имаме силна психика и бърза адаптация към средата. Има хора, които са свикнали да живеят в кутийки и да не излизат от зоната си на комфорт, а ситуацията днес налага да рискуваме и да бъдем адаптивни към тази нова обстановка. 

- Покрай дългото стоене вкъщи, много хора и особено младежи намират спасение в интернет и онлайн общуването. Не мислиш ли, че това е нож с две остриета и ти лично, успяваш ли да се опазиш от виртуалното пристрастяване?
- По принцип, дори и без да има карантина, социалните мрежи пак са толкова използвани. Със сигурност те са нож с две остриета. Хубавата им страна е, че там можеш да се запознаеш с хора от другия край на света. Аз имам много такива приятели от Америка и други страни, с които можем да се чуем, да си говорим и да се виждаме с камерите, което е хубаво. Лошото е, че много хора започнаха да живеят в интернет пространството и това им става целия свят, като те не могат да комуникират извън мрежата. Аз успешно се справям с пристрастяването, защото това не ми е интересно. На мен ми е интересна живата комуникация и обичам да обсъждам истинските неща, а не живота на другите, който се следи и коментира в мрежите.  Мен ме вълнува моят живот, а много хора започват деня си, като гледат живота на другите. Често нещата, които се виждат в инстаграм показват какво е да имаш „перфектен“ живот – лъскавите коли и къщи, перфектната визия и т.н, а много от тези неща са режисирани и фалшиви. Там толкова се парадира с този живот, че хората започват да имат съмнения в себе си, като това много повече ги смазва, отколкото да ги амбицира да работят и да постигнат нещо. Кара ги да не си вярват и така не могат да открият истинския си потенциал. Аз съм голям непукист и не ме интересува кой какво ще ми каже, винаги съм гледала това - какво мога да развивам в себе си. За съжаление има много млади хора, които са несигурни и лесно могат да се подведат да тръгнат по друг път, но като пораснат ще видят, че едва ли това е нещо ценно.

- Ставала ли си обект на неприлични предложения в нета?
- Имаше една група в интернет, в която бяхме включени – аз, Гери-Никол и Алисия и някакъв човек ни беше направил предложение: „Момичета, и трите много ви харесвам, голям фен съм ви, много ви обичам и понеже знам, че имате пари – моля, да дадете един милион, за да стартирам моя бизнес, а аз ще ви се реванширам по друг начин. Моля!!!“… Това май е най-неприличното предложение, за което се сещам.

- А в реалното общуване притесняват ли се мъжете от теб, все пак си млада, красива и доста успешна?
- Може би ги стряскам малко, но това е напълно нормално. Силно, младо момиче съм и мога да правя доста неща сама – това тях ги плаши, а и аз не съм от притеснителните хора, което също плаши мъжете според мен. Винаги им казвам: „Няма да се притеснявате, можем да си говорим.“ Някои, разбира се са много досадни, а най-големите досадници - веднага са отрязани. Има много хора, които не знаят какво значи лично пространство. Аз, като момиче, знам какво е да те хванат за дупето и мога да се справя с това, но колко момичета не могат да кажат нищо и даже биват насилени от мъже в дискотеки, които ги опипват, а после се правят, че това са някакви супер шегички. Ако някой го направи на мен, аз съм силна и знам как да реагирам – направо бих го ступала, както съм правила с един нагъл човек в дискотека. Казах му: „О, изобщо няма да се разберем така!“ Кой знае обаче, колко момичета има, които нямат такава сила и ми е доста гадно за тях. Колко подобни истории остават нечути… 

- Защо искаш четири деца – не са ли много?
- Това вече не знам дали го искам! Наистина искам четири, защото ми харесва като число, но като имам вече едно и ще разбера дали реално искам да са чак толкова. 

- А кои качества си взела от твоите родители?
- Смятам, че съм взела и от двамата най-хубавите неща и даже така малко се фукам пред брат ми и сестра ми, които сега са при мен. (смее се.) От баща ми съм взела това да мога да общувам добре, защото той е по-отпуснат, както и това да мога да продам нещо - дали ще е идея, даден имидж, или песен... От майка ми съм взела доста неща, все пак съм отгледана от нея – например цялата ми доброта е от нея, а бързата мисъл за реагиране във всяка ситуация съм взела и от двамата.

- Кой е най-ценният урок, който си научила от тях?
- Още като малка, научих много ценен урок от майка ми – дори план „А“ да не поработи, винаги има план „Б“ и „С“, както и перспектива и други опции за вършене на дадено нещо. Спомням си, че когато бях на девет години и исках да си облека хубава рокля, обаче нито роклята, нито буклите ми бяха каквито очаквах и много се ядосах, но тогава майка ми ми каза: „Успокой се, имаш още опции“. Като ми го каза и сякаш всичко блесна и бях направо „уау“. Осъзнах, че този подход наистина е много правилен. 

- В какво вярваш?
- Вярвам във вътрешната сила, която носи всеки човек, както и в това, което знам и мога да направя. Знам, че е въпрос на време - да работя и да  постигна, каквото искам. Вярвам и в Бог, но още повече във вътрешната сила и съм уверена, че всеки може да я задейства в себе си. Аз, още от шестгодишна съвсем ясно си представях живота, който живея в момента и знаех, че ще стана певица.

Нашият гост
Атрактивната млада певица Дарина Йотова – DARA е родена във Варна, където завършва Националното училище по изкуствата „Добри Христов“ с профил народно пеене. Още от ученичка нейни най-добри приятелки са Тита и Гери-Никол, които днес също са сред най-актуалните изпълнителки у нас. Тяхната поява на сцената на „Х фактор“, вдъхновява DARA също да се яви в популярното музикално шоу. През 2015-та година, тя остава на косъм от победата, но е забелязана от продуцентите й от „Вирджиния рекърдс“, които веднага й предлагат договор. След по-малко от три години, талантливата певица става най-младата носителка на отличието за изпълнителка на годината от наградите на „БГ Радио“, когато  е само на деветнадесет. През 2020-та, тя покорява и зрителите на шоуто „Като две капки вода“, където заема второто място. Всяка нова песен на DARA се посреща с огромен интерес от нейните почитатели и има милиони гледания в интернет, като успехите й вече излизат и извън рамките на страната ни.

Снимки: Златина Точкова/Вирджиния Рекърдс, БУЛФОТО

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта