Потребителят у нас винаги се чувства прецакан. Не го глезят с мостри на парфюми, както във Франция, не го черпят на плажа вода, както в Гърция, а му искат 5 лева за малка бутилка. Не му дават да внася сандвичи в платената за отдих зона, а той иска и настоява да е на далавера. Бонбон да е, на аванта е. Но и на тези мераклии не им е лесно, те трябва постоянно да дебнат за оферти, да ходят само там, където знаят, че ще получат оптимално много бонуси. А останалите потребители ги цакат с топла бира. Но те са доволни, че получават това, за което са платили. Нито повече, нито по-малко. Ето защо е важно да знаеш правата си, за какво плащаш, какво да изискваш, как да се предпазиш от измами. Законът за защита на потребителите не може да ни опази, ако не знаем правата си. Вижте какво споделя по темата за „Труд“ Пейо Майорски, председател на Асоциацията за защита на потребителите.

- Летният сезон е към края си. Имате ли подадени сигнали за нередности по морето?

- Като цяло тази година има по-малко оплаквания от нередности по морето. Други години има страшно много от лошото обслужване. Нашите наблюдения са, че много хотели и ресторанти въобще не отвориха, а работещите са наели по-добрия свободен персонал. Разбира се има сигнали от потребители, резервирали услуга индивидуално, с проблеми при настаняването. Хотели са отказали да възстановят парите за почивката. Има и случаи с регистрация през платформи, като на туристите е отказано настаняване, защото посредникът не е платил на хотелиера. Туристът в случая не носи отговорност, защото неговата резервация е потвърдена и от платформата, и от хотела. Затова съветваме потребителите да внимават и да резервират само през сигурни, и проверени компании в интернет. Почти няма оплаквания от туроператори и туристически агенти. Заради по-ниските цени през това лято, няма скандали за скъпи шезлонги и чадъри. Почти във всички курорти цените бяха наполовина и достъпни. Наблюдавахме изключителен феномен, че шезлонгите и чадърите бяха пълни, а свободните зони бяха празни. За първи път обаче имаме по-високи оплаквания от неспазване на хигиената, мръсотия, неспазване на дистанция и неносене на маски от персонала. В условията на пандемия от COVID-19, чувствата на потребителите явно са по-изострени и те са стресирани и уплашени. За всичко са сезирани съответните регионални здравни инспекции.

- В социалните мрежи имаше множество постове с касови бонове за услуги, които е трябвало да са безплатни, включително и задължение да консумираш диня и т. н., за да получиш място на плажа. Ако няма табела, че се плаща, това законно ли е?                                 

- Да, имаше такива сигнали и те стигаха до проверки от страна на Министерството на туризма, НАП и Комисията за защита на потребителите. Ако няма обявени цени и табели, всичко е незаконно. По този начин се подвеждат потребителите, защото те нямат право на предварителен избор. Те трябва да имат достъп до ценоразпис на място. Всички цени на чадъри и шезлонги трябва да са обявени на табели на видно място, да ни предоставят меню и ако не ни харесва, да идем на съседния плаж или заведение. Това се отнася и при определянето на минимална консумация, било то диня, кафе, фрапе или други. В курорта Златни пясъци пък се изхитриха с друго - шезлонгите и чадърите са на по-ниски цени от предходните години, но събират допълнително такса, ако искате шалте. Това вече е подвеждащо за потребителите.

- Но за такива неща не се оплакват българите на гръцкото море?

- Факт е, че не се оплакват, но защото още при пристигането на плажа в Гърция, ви информират за условията. Сервитьорите ви казват, че минималната консумация е кафе или фрапе, за да ползвате безплатно шезлонгите и чадърите. Освен това предупреждават, че не може да консумираш външни храни и напитки. Като отидем в Гърция, се съобразяваме и спазваме техните правила. Разликата е, че там има обслужване на всеки плаж, където ти предлагат шезлонг и чадър. Можеш да си поръчаш напитки и храни. По този начин концесионерите на плажовете в Гърция печелят от оборота, от храните и напитките, които са на двойно и тройно по-високи цени от обикновените кафенета и магазини. За сметка на това получаваш безплатен шезлонг, чадър и паркинг. Докато по българското Черноморие плащаш за паркинг, за шезлонг и чадър. На много плажове въобще няма обслужване и сервиране на храни и напитки. Затова държавата заедно с концесионерите трябва да измислят по-съвременна схема за стопанисването на плажовете. Сегашната е от 90-те години и е мутренска.

- От есента най-рано ще започне връщането на парите на туристите, чиито пътувания са се провалили зарази обявената пандемия от коронавирус. Имате ли оплаквания по тази тема?

- Има доста оплаквания в тази посока и те са заради промените, които всяка една държава прави постоянно, съобразявайки се с покачването или понижаването на заболелите с коронавирус. Въвеждането на PCR тестове в последния момент отказва хората от пътувания. Тези тестове се превърнаха в „новите визи“ за пътувания. Ситуацията не дава сигурност на никой по веригата - нито на туристите, нито на бизнеса - туроператори, хотелиери, авиокомпании, автобуси и др. Всички страдат. При пакетна почивка, която минава през туроператор, ние препоръчваме да се предложи ваучер като обезщетение. Нека хората да си вземат ваучера и да го ползват до края на тази година или през 2021 г. Такива са препоръките на ЕК и това е записано и в Закона за извънредното положение. Ще дадем глътка въздух на фирмите да не изпаднат в неплатежоспособност, защото тогава никой нищо няма да получи. Хората няма да могат нито да ползват почивката, нито да си получат обратно парите. Но потребителят трябва и да е запознат, че не е задължително да се съгласи с предоставянето на ваучер за бъдещо ползване. Туристът, туроператорът или хотелиерът трябва да постигнат споразумение. Например да се пътува вместо през май - през септември или май догодина. Ако и тук не се получи споразумение с туроператора, то едва тогава туристът може да иска възстановяване на парите, и то може да се случи 12 месеца след обявяване край на извънредното положение. Вече мина доста време и в огромната си част от случаите, туристите или са получили ваучер, или са приели заместващ пакет. Това показва, че тази услуга работи и взаимоотношенията с туроператора са уредени по един оптимален начин. Разбира се, има и хора, предпочели пари. Предполагам, че поетапно те ще бъдат получавани.

- Спекулираха ли търговците с Covid-19? Имаше дори такса за плащане в брой...

- Определено имаше спекула. Най-много тя беше в интернет при онлайн търговията. Когато хората не могат да намерят нещо в магазините, веднага проверяват в интернет. Цените там бяха петорно по-високи на маски, дезинфектанти, ръкавици, хранителни добавки, витамини, лекарства без рецепти и дори на някои храни. Имаше спекула при горивата, при куриерите и доставките на стоки и храни до дома. Някои онлайн търговци въведоха такси за плащане в брой и ние от Асоциацията за защита на потребителите веднага сигнализирахме органите. През лятото ситуацията се нормализира. Нашите очаквания обаче са, че през есента отново ще има търговци, които ще се опитат да правят спекула. Особено ако се въвеждат пак ограничителни мерки.

- А случаят за хипнозата, която лекувала Covid-19?

- Според мен даже не става въпрос за нелоялна търговска практика. Това си е чиста измама! Измамните и подвеждащи реклами, които дори понякога може да определим като шарлатански, не са нещо ново в България и по света. Особено когато има заплаха за хората от болест. Но като че ли при нас е заложено в манталитета. Ние имаме слабост към всякакви лечения извън медицината и билките. Знаете в началото на 90-те бяха много модерни медиумите. Дори имаше курсове ако искаш да станеш такъв. Тогава половината държава бяха хора с „паранормални способности“. И до днес има по телевизиите предавания и реклами на импулсни телефони с разни врачки, магове и шамани. Единственото, което в случая мога да кажа, е потребителите да се придържат към здравия разум и да не прибързват. Да направят онлайн проучване и да се стремят да получат мнението на други потребители, които вече са ползвали даден продукт или услуга.

- „Труд“ има поредица, в която разкрива заблуждаващи реклами на лекарства и хранителни добавки. В повечето случаи сайтът е регистриран в Панама, ползват крадени снимки и използват фалшиви персонажи на лекари и доволни клиенти. Как потребителят да се предпази от тези измами?

- Преди всичко здравият разум и без бързи и импулсивни решения. Нека добре да проучат търговеца, да пишат на имейл, да звънят на телефона, изписан в сайта. Да питат близки и познати дали са поръчвали от дадения сайт и дали са доволни. Иначе да, измамниците доста добре боравят със съвременните средства на комуникация и манипулация, които предлага мрежата. Бих ги посъветвал да обърнат внимание на детайлите, защото много често в онлайн търговията именно те може да ни подскажат много неща. Като например рекламните лица - какви са, домейнът какъв е, начинът на плащане, актуалността на представените контакти, както и други белези. Доколко дадената фирма има биография и история. Това са все неща, които могат да ни помогнат в решението. Апелирам хората при най-малко съмнение да сигнализират компетентните органи или пък да се обърнат към нас.

- Именно измамите с хранителни добавки за отслабване са най-популярните. Дайте съвет на потребителите как да изберат качествен продукт от интернет?

- Както споменах по-горе, да проучат добре сайтовете, от които купуват. Дали са познати сред близките и приятелите им. Да потърсят обратна връзка от клиенти. Да се доверят на познати марки или такива, за които имат набавена информация предварително. Да избягват да пазаруват неща, които за първи път виждат или четат. Още повече когато става въпрос за хранителни продукти и козметика за тяло и лице. Тук бих стигнал и по-далеч, като им препоръчам да не пазаруват такива продукти, ако ги няма на българския пазар и съответно нямат официален представител или вносител у нас.

- Срещу какво са се жалвали потребителите най-много през първата половина на 2020 г.

- По време на карантината основно хората се оплакваха срещу това, че фирмите за събиране на дългове и тези за бързи кредити не бяха обхванати от мораториума за кредитите към банките и дейността на ЧСИ-та, която беше замразена напълно до юли. А пък временно неплащане на лихва или главница към банките, както знаете е до края на годината. Другият проблем са предплатените почивки към туристически агенции, които нямаха възможност да ги възстановят на момента. Също така имахме и случаи на работници, които са били съкратени така, че да нямат право да се запишат на борсата. Това са изключително некоректни практики при някои работодатели. Очакваме през есента и зимата хората без работа да изпаднат в още по-големи затруднения и невъзможност да си покрият задълженията. Затова и се надяваме депутатите да приемат на второ четене доброволното изпълнение, което според нас точно сега може да се възприеме и като антикризисна мярка. Това ще помогне на длъжниците да си изчистят задълженията поетапно без да им се трупат нови лихви, такси и какво ли още не.

- А бързите кредити?

- Сагата с бързите кредити си продължава без никакви промени. Дори вече в големите градове се забелязват бюра за бързи кредити с тъмни, черни витрини, с яки момчета отпред. Използвам това интервю, за да се обърна към хората и да ги призова много добре да проучат фирмите, от които взимат кредити. В противен случай има голям риск да попаднат в ръцете на безскрупулни изнудвачи.

- Намаляват или се увеличават жалбите?

- В първите месеци имахме увеличение, която най-вероятно се дължи на извънредната ситуация. Част от хората търсиха информация и съвет за правата си в определени ситуации. В момента нещата вече са в нормалния си ритъм. Надявам се през есента да няма втора по-силна вълна на коронавируса, за да можем да преодолеем по-бързо икономическите последствия от пандемията. Още повече, че към момента очакванията са, че фалитите на малки и микрофирми да достигнат 21%, тъй като бизнесът все още се възстановява, а оборотите в повечето случаи са под 50%.

Нашият гост
Пейо Майорски е роден София на 18 ноември 1981 година. През 2012 година завършва висшето си образование във Варненския свободен университет “Черноризец Храбър” със специалност “Мениджмънт на Туризма”. През 2017 започва да се занимава със социална дейност с малка група съмишленици с общ поглед върху проблемите на потребителите. Създават Асоциация за защита на потребителите, като за неин председател е избран именно той. В професионален план работи в китайска инвестиционна компания като инвеститорски контрол.