Кралят е мъртъв! Да живее Кралят!
Да, днес целият свят плаче със семейството на Едсон Арантес до Насименто. Или както всички го знаят - Пеле! Или Краля!
Този гений направи футбола най-прекрасната игра на планетата. Единственият, който стана три пъти световен шампион. Малцина са късметлиите, които още могат да се похвалят, че са го гледали на живо. Разказите за изяществото и гениалността на Пеле тепърва ще се разказват и преразказват от поколение на поколение.
Краля преди всичко беше джентълмен. Един от последните му постове в социалните мрежи беше да поздрави Лионел Меси за световната титла. Не доживя да види още веднъж свята Бразилия на върха на планетата, но показа класа от болничното легло. Някои ще кажат, че Лео заслужава повече да бъде наричан Краля. И със сигурност е спечелил много повече. Но Пеле промени понятието футбол.
В бразилския национален отбор имаше велики играчи. Но Пеле изпъкваше много, много. Както Диего Марадона на аржентинските си колеги на Мондиал'86.
Меси и Кристиано Роналдо могат да са феноменални футболисти. Героите на XXI век. Пеле обаче съчетава най-доброто от тях. Неговият път на терена също беше дълъг. Стартира в черно-белите телевизори, за да блесна най-силно на Мондиал'70, когато вдигаше към небето световната титла с митичната жълта фланелка. Пеле беше символ на златна и романтична ера във футбола. Когато националните отбори наистина значеха повече от всичко. Меси и Роналдо създадоха своето време главно около клубните си отбори в ера на модерни технологии и социални мрежи. Пуснеш ли водата, двамата потичат. А Пеле? Той просто караше на всяко кътче на земята да заобичат футбола. Едва на 17 години като тийнейджър вкара два гола във финала срещу Швеция за 5:2. И накара Бразилия да избяга от проклятието на "Маракана" осем години по-рано, когато над 200 000 плакаха неутешимо след 1:2 от Уругвай. След това Пеле спечели и Мондиал'62, въпреки че заради контузия игра само в два мача. 
Той никога не е бил антигерой като Диего Марадона или философ като Йохан Кройф. Искаше просто да се забавлява на терена. Неговото наследство във футбола никога няма да е политическо или революционно. Краля беше вдъхновение, Накара всички по света да станат фенове на Бразилия, да се чувстват бразилци. В онези времена те не играеха в Европа. Чакахме ги поне четири години до следващия мондиал - боговете да дойдат сред нас. Пеле можеше да спре времето. Застане ли защитник срещу него, просто се чувства омагьосан. Погалва я с десния крак, после с левия. Като че ли всичко от карнавала в Рио е създадено по негов модел.
"Вземете талантите на Марадона, Меси и Кристиано Роналдо и ги съберете - призова преди време Тастао, световен шампион от 1970 г. - Тогава може би ще получите футболист, който малко да доближава класата на Пеле. Но Краля пак ще е много по-голям!"
Пеле не беше индивидуалист. Играеше за отбора. Неговият дух живее и в Меси, и в Роналдо, и в Килиън Мбапе. Във всеки поклонник на Цар Футбол! Затова Пеле винаги ще бъде Краля. А футболът - царя на спортовете.
Пеле завинаги!