Изпусна се, че и той би поискал да избяга в чужбина, ако не е президент

Президентът на Северна Македония избра да отиде в Белград, където да търси подкрепа за европейската интеграция на страната си, вместо при съседите, които вече са в ЕС

Шест месеца и десетина дни от встъпването си в длъжност като държавен глава на Северна Македония, президентът Стево Пендаровски направи гаф. Или поне така мислят неговите противници вътре в страната, а и не само те. Палитрата на недоволните край Вардар е доста широка, стигна се дори дотам, някои да искат той преждевременно да напусне поста си, който зае на 12 май тази година. Според други Пендаровски е „изгорял“ твърде рано в стремежа си да се покаже и докаже като президент на всички граждани на Северна Македония, който не се страхува да назовава проблемите с истинските им имена и който иска да гради приятелства, а не да руши мостове. С една дума, той иска да бъде всичко, което не беше неговият предшественик с два мандата като държавен глава проф. Георге Иванов.

На форум за перспективата на младите хора от Западните Балкани, проведен в Нови Сад, Пендаровски, очертавайки изселничеството като една от големите болести на днешното време, особено сред младите хора, се изпусна да каже, че и той би поискал да избяга в чужбина, ако в момента не е президент на своята страна. Изнесена пред скоби и извън контекста, тази фраза наистина звучи не на мястото си в устата на иначе претенциозния и внимателен в изказа си Пендаровски. Но бихме могли да приемем, че може да е потърсил някакъв ефектен словесен образ, с който да спечели вниманието на разноцветната младежка аудитория. Ако не бил президент, и той щял да поиска да си потърся късмета в чужбина...

И кампанията срещу него започна. Още дори не се беше върнал от Нови Сад, когато близките до опозицията медии го „захапаха“ и ето, не го пускат вече горе-долу седмица. Въпреки че той още в понеделник намери начин на публична проява - среща с ръководството на синдикатите в Северна Македония, да обясни какво е искал да каже и да поднесе извинението си. И то е точно в тази посока, за която малко по-горе споменах: беда е, че младите хора от страната бягат да търсят бъдещето си извън нея, но те не са виновни за този избор. Виновни са всички премиери, които от обявяването на независимостта на държавата през септември 1991 г. до днес, са били начело на изпълнителната власт. Виновни са политиците от всички бои и етноси, виновна е цялата политическа класа. Още по-голяма е тази вина заради факта, че и до днес не се знае точният брой както на хората, които са напуснали страната, така и на онези, които са останали в нея. Според Пендаровски, най-малко половин милион са имигрантите от Северна Македония от времето на разпада на Югославия до днес. На фона на цифрата от около два милиона жители от последното, но засега единствено преброяване през есента на 2002 г., това прави една четвърт от общия брой от населението да са навън, и три четвърти - вътре.

Картината наистина не е радостна за един държавник. Но гафът е налице. И Пендаровски ще си плати за това, макар че не виждам основания за негово притеснение от местен „импийчмънт“. Но думата е за друго. Преди да отиде в Нови Сад на младежкия форум, той направи официално посещение в Белград по покана на колегата си Александър Вучич. Пълна хармония и разбирателство, демонстрация на близост, никакви спорни въпроси, олицетворени в поведението на Вучич и Пендаровски. И понеже от многобройните срещи на президента на Северна Македония в сръбската столица не излезе нищо конкретно за двустранните отношения, освен дето течеше мед и масло, медиите се фокусираха на думите на Вучич към госта, когато на пресконференцията след разговорите им Пендаровски започнал да слага слушалките на ушите си, за да слуша превода, а Вучич шеговито-приятелски му казал пред всички: „Ама защо ти е превод, ти всичко разбираш“. Естествено, че разбира, но нали протоколът го изисква. Да не мислите, че нашите политици, които отиват в Скопие, или поне повечето от тях, имат нужда от превод в диалозите си с домакините. Но преводачите винаги са там с оправданието, че протоколът, този диктатор на поведението и реда, повелява така.

Но това е в рамките на шеговития тон, налаган от Вучич пред своите гости. Не знам дали обаче външният министър Ивица Дачич е успял да повтори „номера“ си да изпее нещо пред Пендаровски - я „Биляна платно белеше“, я „Хей, славяни“, химнът на някогашна Югославия. Както пя пред Путин, пред Ердоган и Макрон, а може би и пред други.

Големият въпрос за мен е защо Пендаровски избра Белград като втора дестинация на своите посещения при съседите. Още през септември той заяви, че до Нова година няма да може да ходи никъде наоколо, защото програмата му е натъпкана с визити във важни европейски и световни столици. Това малко ни разочарова, защото имаше слух, че през септември може да дойде в София. Това пък лично ме окуражи по неформални пътища да го поканя да гостува в Лекторията „Македония“, която водя в Македонския научен институт. За доста хора от българската дипломация стоеше въпросът в коя от съседните на Северна Македония държави Пендаровски ще отиде най-напред. Отговорът на този въпрос щял да определи приоритетите в неговата скала за развитие на добросъседството, та в Тирана, Белград, Атина, Прищина и София да си правят сметката.

Скоро стана ясно обаче, че първоначалната идея за отказ от визити при комшиите до Нова година е претърпяла промяна. Пендаровски избра Тирана за своя първа дестинация, където заедно с домакина си Илир Мета дадоха да се разбере, че каквито и регионални инициативи да се явяват на политическия терен, евроинтеграцията си остава без алтернатива и за Тирана, и за Скопие. Намерихме оправдание за Тирана като първи избор в това, че в Северна Македония има голям етнически албански корпус, който играе важна роля в страната, дори иска да получи статута на държавотворен народ наравно с македонците. На Скопие предстои да влиза в НАТО, а Албания е член на Алианса, на всичко отгоре двете страни вървят заедно в усилията си да получат дата за начало на преговори за членство в ЕС. Премиерът Еди Рама е един от тримата заедно с Вучич и Заев, който сложи началото на инициативата, станала иронично-популярна като „Малкият Шенген“ за активно регионално сътрудничество като предмостие на истинското европейско членство.

Та, Пендаровски трябваше да „сондира“ своя колега Мета, който май не се долюбва много с Рама, как той гледа на тази идея и няма ли тя да попречи на Северна Македония по пътя u към Брюксел. Приемливи аргументи, какво повече да се каже. После Пендаровски се видя някъде по света с гръцкия си колега и така, без да лети за Атина, отметна и Гърция.

И оттук нататък, мисля си, заиграха старите синдроми от времето на Югославия. От трите възможности - Косово, Сърбия и България, Пендаровски избра да отиде на официална визита и да се види с Вучич в Белград. Ама било на път за Нови Сад, където Пендаровски изрече онази фраза, за която стана дума по-горе. Официално посещение с всички протоколни салтанати, с програма от срещи с най-видните хора в държавата, с вербални заклинания колко е спокойно и перспективно в двустранните отношения не се прави хей така, пътьом. Пъпът ли им е хвърлен там, някакъв неосъзнат или осъзнат, но непреодолим копнеж по старите юговремена ли ги води, не знам, но ми се струва, че иначе прагматичният Пендаровски този път сбърка. Ако наистина той като президент на Северна Македония е искрен в евроатлантическата ориентация на страната си, а аз вярвам, че е така, защо не дойде в София да получи подкрепа и за НАТО, и за Европейския съюз от страна, която е активен член и на двете организации? И да даде знак, че подкрепя линията на поведение на своя премиер Зоран Заев за сближение с България, започнала с подписването на Договора от 1 август 2017 г. И да благодари за досегашната подкрепа, която сме оказвали като държава и народ на Република Македония в най-критичните моменти от нейната борба за новата u държавност. Така се прави, приятелю Стево. И може би, за да амортизира до известна степен това свое предпочитание, някъде каза, че предстоят срещи с Хашим Тачи от Косово и с Румен Радев от София.

Добре, че все пак не ни забрави.