Историята на крепостта, построена преди края на III век, е пълна с разкази за мистериозни събития и легенди за тайни пещери и съкровища

Таен проход е причина за превземането на крепостта от кръстоносците през 1444 г.

В края на Авренското плато (Варненско), върху висока отвесна скала се извисява една от най-добре запазените български твърдини. Местните хора до днес я наричат със средновековното u име „Петрич“, а записано в началото на ХХ век предание, разказва, че тя била построена от цар Петър I. По-вероятно е обаче, името да произхожда от гръцката дума „πέτρος“ (скала, камък).

Историята на крепостта (намира се над село Разделна, община Белослав) е обгърната в разкази за мистериозни събития, и легенди за тайни пещери със скрити съкровища. За това място се отнася първото сведение за посещение на НЛО в българската преса. През 1858 г. възрожденският писател Илия Блъсков предава разкази на авренски селяни за поява на ярки светлини в небето, които се спуснали към руините на Петрича. Дали това е било истина, днес никой не може да каже, но туристите изкачили се до стръмните скали, със сигурност ще бъдат впечатлени от невероятната гледка към цялата девненска равнина и заобикалящите я плата, от многобройните изсичания в скалите, от внушителната каменна стълба - таен проход, отвеждал някога до подножието на скалите, от извисяващите се все още крепостни стени.

До средата на ХV век градът Петрич бил един от най-добре укрепените стратегически пунктове на север от Стара планина. Участниците в кръстоносния поход, организиран от полско-унгарския крал Владислав III Ягело през 1444 г., били впечатлени от непристъпните скали и здравите крепостни стени, които поставили кръстоносната армия пред сериозно предизвикателство. Сведенията на западноевропейските хронисти от ХV век напълно отговарят на истината. Единственият възможен достъп до крепостта откъм Авренското плато е бил преграден от дълбок ров и две солидни каменни стени, съхранени и днес във височина до 5-6 метра. Градът можел да устои на дълга обсада, тъй като разполагал с огромна щерна, събираща до 700 кубически метра вода. Изсечена в северния ръб на скалата стълба извеждала към подножието на крепостта и давала възможност за тайно придвижване на войници и изненадващи за противника маневри. По ирония на съдбата, именно този таен проход станал една от причините за превземането на Петрич през ноември 1444 г.

Намиращият се в укреплението малък турски гарнизон не оказал сериозна съпротива на голямата кръстоносна армия и се опитал да напусне полесражението през тайната стълба. Кръстоносците обаче, вече знаели за нея - причакали турските войници в подножието u и ги подложили на поголовна сеч. Така на 7-ми ноември 1444 г. Петрич бил превзет. Преди да продължат своя път към Варна, войските на Владислав III опустошили и опожарили крепостта, а обитателите u се разбягали по околните села, отнасяйки със себе си само спомена за кръвопролитните битки и някогашната мощ на непристъпната твърдина.

Към известната от писмените източници история на Петрич кале археологията добавя нови факти. Ежегодните разкопки от 2014 г. разкриват, че крепостта е построена още преди края на III век като стратегически пункт, пряко свързан с отбраната на Марцианопол (днешна Девня) и комуникациите в района. Тогава е издигната основната (вътрешна) крепостна стена. Солидният крепостен зид е подсилен от две големи правоъгълни кули, а по-късно фортификацията е допълнена с още една (външна) крепостна стена и ров. В този си вид крепостта оцелява до средата на ХV век.

Проучванията през последните години ежегодно поднасят изненади на археолозите. При разкриването на южната кула се оказва, че стените u се извисяват във височина до 6 метра. Запазени са първият етаж и част от втория. На всяка една от външните стени на кулата е оформена бойница за стрелба, функционално свързана с първия етаж. Особено впечатляващ е входът на кулата към вътрешността на укреплението. Той е направен като проход през дебелината на зида, завършващ с парадна арка, изработена от заклинени каменни блокове. В кулата са открити цветни мазилки, скъпи мраморни и варовикови детайли за архитектурни украса, които подсказват, че през късноримския период тук са резидирали висшестоящи военни.

През ранновизантийския период военното укрепление прераства в гъсто застроено селище. До вътрешната страна на крепостния зид се долепят множество жилищни постройки, във вътрешността на крепостта се издига християнски храм. До края на VI век „Петрич кале“ запазва ролята си на сигурен форпост на Византия в района. От началото на следващото столетие тя споделя съдбата на всички градове и крепости на север от Стара планина и следите от обитаване до средата на IХ век са трудно доловими.

За разлика от повечето селища на север от Стара планина, които остават безлюдни до XIII или XIV век, животът тук се възобновява още през средата на IХ век. В крепостта навлиза българско население, което се заселва сред изоставените късноантични сгради. Новите обитатели имали скромен бит. По време на разкопки са откривани характерните за ранното средновековие полувкопани жилища или наземни къщи, изградени с подръчни материали.

Селището поддържало активни връзки с Плиска, а откриването на владетелски печат на княз Борис-Михаил дава повод да се предположи, че тук са пребивавали служебни лица, свързани със столичната администрация. Особено важни за по-нататъшната история на „Петрич кале“ са ХI и ХII век. През този период селището се разраства и се превръща от военен стратегически пункт в град, какъвто го описва през 1153 г. арабският географ ал-Идриси: „цетущ.... средноголям,..... хубав град“.

*Авторката е археолог в Археологическия музей във Варна