Клиентите на банките няма да бъдат излишно санкционирани

В условията на извънредно положение, затворени магазини в страната и затруднения във външната търговия неминуемо много фирми и граждани ще имат проблеми с навременното плащане на вноските по кредитите. С въпроси какви мерки ще бъдат предприети в тази ситуация се обърнахме към Петър Андронов, председател на Асоциация на банките в България.

- При продължаващо разпространение на коронавируса ще бъдат засегнати редица фирми в секторите туризъм, транспорт и външна търговия. Очаквате ли през следващите месеци да има забавяне по вноски на кредити на такива фирми?

- Естествено - при условие, че събитията продължат да ескалират, пътуванията спират, резервациите се отменят и се възпрепятства нормалният търговски обмен в редица аспекти на дейността, няма нищо изненадващо, ако за част от бизнеса това създаде ликвидни затруднения. Подобни индикации виждаме вече в страните от Западна Европа, в които заразата е доста по-разпространена.

- Възможно ли е банките да подходят по-гъвкаво в такива случаи - разсрочване на кредитите, предоговаряне на условията по месечните вноски и т. н.?

- Желанието на банките е, разбира се, да постъпят точно така. Защото ние си даваме сметка, че затрудненията не са породени от фундаментални проблеми на клиентите, на фирмите, дори и на гражданите, а са предизвикани от вируса Covid-19. С други думи няма дълбочина, свързана с ефективността и рационалността на бизнеса, по-скоро е нещо, което е извън контекста и конкретната специфика на средата на различните компании, в която оперират. Поради тази причина е нормално да се възприема тяхната слабост като моментна и да се търсят подходящи решения за преодоляване на този проблем. И тъй като това е очевидно важна тема не само в България, а и вече в целия Европейски съюз, ключово значение има начинът, по който тази слабост или тези затруднения на фирмите, породени от Covid-19, ще бъдат третирани за регулаторни цели. Защото в сегашната рамка те ще бъдат възприети или класифицирани като проблемни и съответно ще доведат до неблагоприятни регулаторни ефекти за самите клиенти и за банките. Ето защо, например, Европейската банкова федерация изпрати писмо до Европейската комисия, до Европейската централна банка, до единия надзорен механизъм и до Борда за реструктуриране с предложение за координирани действия във връзка с Коронавирус. Тези предложения са няколко. Едно от тях е точно такова - да се даде възможност и да се приеме специален мораториум, приложим специално за онези клиенти на банките - фирми, граждани, чиито затруднения по изплащането на кредитите или дълговете, които имат, са конкретно породени от Коронавируса. Идеята на това предложение и на другите, които Европейската банкова федерация изпрати, е наистина да се отрази справедливо фактът, че трудностите са специфични, надяваме се краткотрайни, и не трябва да променят цялостния облик, профил и оценка за жизнеспособността на отделните бизнеси. Очакваме да има развитие по тази тема, което да позволи на националните органи, включително на българките власти, да приложат такъв подход, който позволява на всички еднакво с едни и същи правила да подходим към онези клиенти, които имат нужда от такава подкрепа в този момент без нито клиентите, нито банките да бъдат излишно санкционирани за такъв конструктивен подход. Извън това, Европейската банкова федерация оставя въпросите и за продължаване и усилване на финансирането в Европейския съюз и конкретно в Еврозоната за подпомагане на индустрията, на бизнеса чрез банките, удължаване на програмата TLTRO. Подобни индикации даже виждаме и в решенията на Европейката централна банка. Освен това, Европейската банкова федерация направи и други предложения, част от които са свързани и с възможността трупаните капиталови буфери през добрите години сега да бъдат освободени на банките, да се даде възможност по-свободно да преминават заедно с техните клиенти през тези временни затруднения.

- Възможно ли е членовете на Асоциацията на банките в България да договорят общ подход в тези случаи или всяка банка ще подхожда индивидуално?

- Общ подход е най-правилният път, и заради това Европейската банкова федерация изпрати това открито писмо до европейките власти, което ние подкрепяме. Докато се приеме, ако се приеме, един общ подход, което смятаме, че е най-приемливото и разумно поведение в такава ситуация, всяка банка естествено ще трябва да намери сама решение до толкова, доколкото има възникнали конкретни поводи. Отново повтарям - все пак всички банки, включително и ние, предпочитат да има общ еднакъв процес, който да бъде структуриран справедливо и да даде възможност и свобода на банките да помогнат на клиентите, които са получили или изпитват затруднение, конкретно заради коронавируса.

- Какъв според Вас ще бъде ефектът от коноравируса върху икономиката на страната и върху глобалната икономика?

- Много трудно е да се предскаже. Зависи от това колко дълго ще продължи епидемията, зависи от това колко дълбоко ще проникне тя. Със сигурност влияние върху икономиките на всички страни, които са засегнати, включително и нашата. Всички ние вече ги виждаме - намаленото потребление директно удря и туризма, и транспорта, вече споменах експорта, компаниите, които произвеждат за чужбина, разбира се, ще изпитат определени затруднения, така че без никакво съмнение ефект върху икономиката ще има. Той ще е толкова по-дълъг, колкото по-дълго продължи възходящата фаза на епидемията. Но за съжаление ефектът е значително по-подсилен от реакцията, или бих я нарекъл даже свръх-реакцията на хората, в някаква степен и на властите, които увеличават многократно ефекта от епидемията и чрез страха и чрез несигурността, които бързо превземат територии. Очевидно, ако мога да обобщя с една популярна фраза на Франклин Делано Рузвелт: „Ако от нещо трябва да се страхуваме, то е самият страх”. Ако мен нещо ме притеснява, то не е самият вирус и неговата по-тежка форма и въздействие, колкото ефектът върху психиката и поведението на хората, бизнеса и властите, които очевидно с действията си ще мултиплицират многократно ефекта от едно заболяване, макар и с пандемичен характер.

- Необходими ли са според Вас мерки като намаляване на данъците? Такива мерки вече бяха предложени от Доналд Тръмп и във Великобритания?

- Ние от банките се придържаме към линията и към предложенията, които Европейската банкова федерация направи. Те са изцяло в контекста на финансовия и банковия сектор и се въздържаме от позиция по теми, свързани с фискалните решения. Все пак личното ми мнение е, че в среда като нашата с ниски пропорционални данъци ефектът от подобна мярка няма как да е осезаем. Така или иначе приходите на бюджета вероятно ще се редуцират от самия факт, че приходите на бизнеса и респективно - печалбите на бизнеса - ще се свият по естествен начин. Тоест на кратко отговорът ми е „не”. За икономики или за фискални системи с високи прогресивни данъци може би тази мярка има някакъв резон, но за нашата среда аз смятам, че е с потенциален маргинален ефект.

- Банките обмислят ли да дадат възможност за работа от вкъщи на служителите, които не контактуват пряко с клиенти? Технологично възможно ли е да бъде направено?

- Разбира се, и банките вече го правят. Ние в ОББ например вече сме позволили на част от IT специалистите да работят от дома си, подготвяме се да направим това и за по-голям кръг от хора. Освен това кредитните институции прилагат и други разширени планове с други мерки като например да разделят част от хората в отделни сгради, екипите си - по такъв начин, че да ограничат струпването на всички хора на една локация, което е опасност или което потенциално би могло да бъде риск за зараза за целия състав. По този начин ние избягваме едновременния ефект върху всички служители. Работим и по други мерки, които осигуряват сигурността и нормалното функциониране на банките. Едно от най-положителните неща са средствата за мобилно банкиране, дигиталните канали, чрез които клиентите на банките имат достъп до сметките си, до финансови и банкови услуги, без непременно да ходят в банкови клонове, с всички удобства и пълноценни условия, които могат да получат включително и дистанционно.

Нашият гост

Петър Андронов e председател на Асоциацията на банките в България. Той е председател на УС и главен изпълнителен директор на Обединена българска банка след придобиването на ОББ от белгийската финансова група KBC Груп през юни 2017 г. Кариерата му в KBC Груп започва през юли 2007 г., когато е назначен за изпълнителен директор на СИБАНК. През март 2008 г. става главен изпълнителен директор, а от март 2011 г. заема позицията и на кънтри мениджър на КВС Груп за България. В периода 2002-2007 г. Петър Андронов е главен директор на управление „Банков надзор” в БНБ.